<em>Останките на бившия палестински лидер Ясер Арафат бяха ексхумирани с цел да се установи дали смъртта му е предизвикана от отравяне с полоний-210. <br /> <br /> Историята познава и други случаи, в които са ексхумирани останките на известни личности. Ето някои от тях, припомнени от Би Би Си, цитирани от <a href="https://www.bta.bg/bg/c/MI/id/496649 " target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>БТА</strong></span></a>.&nbsp;</em><br /> <hr /> <br /> <strong>Оливър Кромуел</strong><br /> Водач на Английската революция, пълководец и държавник, той завършва живота си през 1658 г. и балсамираното му тяло е погребано с държавни почести в Уестминстърското абатство. След възстановяването на монархията обаче трупът е изваден и обезглавен. Доколкото се знае, тогава изхвърлят останките в ямата край ешафода. Главата, набучена на кол, пък е изложена на показ край сградата на парламента. През 18-и век тя буди интерес сред колекционерите. Дълго време се носят слухове, че всъщност е било обезглавено друго тяло. През 1815 г. анализ потвърждава, че става дума за главата на Кромуел.<br /> <br /> <strong>Джеси Джеймс</strong><br /> Прочут американски бандит от 19-и век, Джеси Джеймс ограбва влакове и плячкосва банки цели 14 години. През 1882 г. е убит от доскорошен другар, полакомил се за обявената награда. Из страната тутакси плъзват слухове, че смъртта на Джеси Джеймс е инсценирана и престъпникът е жив. Останките му са ексхумирани през 1995 г. Проби от ДНК, сравнени с ДНК на негови роднини, потвърждават, че в гроба е положен самият Джеси Джеймс.<br /> <br /> <strong>Хайле Селасие</strong><br /> Останките на Хайле Селасие Първи, последния император на Етиопия, са ексхумирани през 1992 г., след като ги откриват заровени под пода на тоалетна в един от дворците в Адис Абеба. След 45-годишно управление през 1974 г. Селасие е свален от Менгисту Хайле Мариам, който установява в Етиопия марксистка диктатура. Бившият император, държан под стража, умира след година в един от местните дворци. Мнозина смятат, че е убит. Четвърт век след смъртта му &ndash; през 2000 г., тялото е препогребано в катедралата &ldquo;Св. Троица&rdquo; в Адис Абеба.<br /> <br /> <strong>Евита Перон</strong><br /> Тялото на Евита &ndash; съпруга на бившия аржентински президент Хуан Перон, е балсамирано, но след военния преврат в средата на 50-те новите власти решават да заличат спомена за нея. Трупът е откраднат посред нощ от седалището на местната синдикална конфедерация; властите обаче явно нямат идея какво да правят с останките. Балсамираното тяло на Евита прекарва доста дълго време в микробус, паркиран на една улица в Буенос Айрес. После го крият зад екрана в местно кино, в канализацията, дори в сградата на разузнавателното министерство. През 1957 г., след тайна намеса на Ватикана, жената е погребана в Милано. Върху надгробната плоча е изписано чуждо име. Скоро по стените на сградите в Буенос Айрес се появяват графити с въпроса &ldquo;Къде е тялото на Евита Перон?&rdquo;. През 1971 г. ексхумират останките и ги изпращат на Хуан Перон, живеещ в изгнание в Мадрид. Две години по-късно той отново е избран за президент на Аржентина, но скоро след това почива. Третата му съпруга Изабел нарежда тялото на Евита да бъде върнато в родината. Днес то почива в семейната гробница &ndash; в добре защитен, досущ като бункер, подземен параклис.<br /> <br /> <strong>Чарли Чаплин</strong><br /> Двама престъпници открадват тялото на Чарли Чаплин от гроба му през 1978 г. Заравят го в полето и искат откуп от адвоката на Чаплин. Похитителите, бежанци от Полша и от България, са арестувани, а останките &ndash; върнати на гробищата в швейцарското село Корсие сюр Вевей, където великият артист прекарва последните 25 години от живота си. Този път заливат гроба с бетон. Според селския гробокопач, пръв открил кражбата на тялото, подобно нещо не може да се случи отново: &ldquo;Ще стане само с пневматичен чук, а той вдига много шум&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Христофор Колумб</strong><br /> Последната воля на Христофор Колумб е да бъде погребан в Новия свят, но след смъртта му през 1506 г. става ясно, че там няма подобаваща църква. Затова първо го погребват в испанския град Валядолид, после местят тялото в един от манастирите в Севиля. През 1542 г. обаче изпращат останките на остров Еспаньола (старото име на остров Хаити &ndash; б. ред) и ги препогребват в Санто Доминго, столица на днешната Доминиканска република. В края на 17-и век Испания отстъпва на Франция западната част от острова и останките на Колумб са изпратени в Куба. През 1898 г. Куба става независима и тялото отново прекосява Атлантическия океан, за да бъде препогребано в Севилската катедрала. В паметника на мореплавателя обаче е вградено ковчеже с човешки кости, носещо надписа &ldquo;Христофор Колумб&rdquo;. Проби от ДНК сочат пълно сходство с ДНК на Диего &ndash; брат на Христофор Колумб, погребан край Севиля. Костите в Санто Доминго не са подлагани на анализ.<br /> <br /> <strong>Елизабет Сидал</strong><br /> Елизабет Сидал, съпруга на английския поет и художник Данте Габриел Росети, умира през 1862 г. от свръхдоза опиум. Творецът я погребва заедно със своите ръкописи и се заклева да не посяга към перото. След много години обаче започва да ослепява, трудно му е вече да рисува, затова решава да се върне към поезията и да изрови стиховете си от гроба на Сидал. Кражбите на тела от гробищата обаче са сериозен социален проблем по онова време. Росети получава от вътрешния министър специално разрешение да отвори гроба. Там намира стиховете и ги подлага на дезинфекция. Но е твърде огорчен, защото не успява да открие една от любимите си творби, изядена от червеи.<br /> <br /> <strong>Върджиния По</strong><br /> Тринайсетгодишна, Върджиния Клем се омъжва за своя американски братовчед Едгар Алън По и през 1847 г., на 24-годишна възраст, умира от туберкулоза. През 1875 г. обаче гробищата са разрушени и след няколко години един от биографите на големия писател &ndash; Уилям Гил, откупува костите на покойната. Има данни, че гробарят се канел просто да ги изхвърли. Години наред Гил пази останките под кревата си, а по-късно те са положени в гроба на самия Едгар По в Балтимор.<br /> <br /> <strong>Мари Кюри</strong><br /> Тленният прах на Мари Кюри през 1995 г. е преместен от малко френско гробище в парижкия Пантеон заедно с този на съпруга й Пиер в знак на признателност за огромния им научен принос. Мари Кюри почива през 1934 г. от левкемия вследствие на облъчване при изследвания с радиоактивни вещества.<br /> <br /> <strong>Че Гевара</strong><br /> Кубинският революционер Ернесто &ldquo;Че&rdquo; Гевара, роден в Аржентина, е заловен и убит в Боливия през 1967 г. Дълги години мястото, където е заровено тялото, се пази в най-строга тайна. През 1995 г. генерал от боливийската армия разкрива, че Че Гевара е погребан край пистата на едно летище, недалеч от мястото, където е убит. Две години по-късно, когато се навършват 30 години от гибелта му, останките са ексхумирани и изпратени в Куба. Днес тялото се намира в мавзолея на Че Гевара, отворен за посещения. Някои обаче се съмняват, че през 1997 г. е ексхумиран трупът на самия команданте. <a href="https://www.bta.bg/bg/c/MI/id/496649 " target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>(БТА)</strong></span></a>