Дванадесет български езиковеди и историци участват в изготвянето на официалното ни научно становище в книгата „За официалния език на Република Северна Македония“ издадена от БАН, съобщава "Труд".

На 65 страници, ясно и точно нашите учени изреждат факти за идеологията и историята на създаването на „македонски език“, с исторически, географски и езиковедски доказателства за същността и етапите на този процес. Книгата бе представена официално за медиите в големия салон на БАН, а цялото и съдържание вече е достъпно и на сайта на БАН.

Доц. д-р Ана Кочева: „Езикът има най-малко три компонента, история на езика, диалектика на езика, книжовност и кодифицираност на езика. В Еврпа има много форми на книжовните езици, румънски се говори в Румъния и в Молдова. Албански се говори в Албания и в Косово и в Северна Македония.

Това, че български език се говори извън границите на България не означава, че ние предявяваме териториални претенции към една или друга държава. Така както немски се говори и в Германия, и в Австрия, и в Швейцария. И никой на говори за австрийски или швейцарски език. Говорят за швейцарски немски, за австрийски немски.

Цяла Латинска Америка говори или испански или на португалски, но никой не говори за чилийски, кубински, бразилски, аржентински и прочее езици.

Български език е родовото понятие за езика, а македонски е видово понятие. Как ще етикетират езика си в Република Северна Македония е тяхна работа. Как ще се наричат като народ също си е абсолютно тяхна работа.

Това, обаче към което ние имаме претенции е историческата истина за официалната езикова норма, която там е регионална норма на български език. Впрочем, една от многото, защото българският език има цели шест езикови норми, но това е тема за друг разговор.

Темата за езика е много деликатна и когато сме заедно с македонските колеги не я поставяме за разглеждане. Защото и ние и те сме наясно каква е истината, но за съжаление при тях политиката в голяма степен диктува това, което те правят в науката.“