Барелефът е дело на съименник и потомък по серебрена линия на героя опълченец Никола Корчев. След смъртта на скулптора неговите синове Станислав, който също е скулптор и Константин- керамик решават да дарят плочата на Радомир, където заедно с Трета опълченска бригада в града е донесено Самарското знаме.
Барелефът ще бъде поставен на постамент пред Общинския исторически музей на площад &bdquo;Войнишко въстание&ldquo;.Той е изработен от варовик и е висок 1,20 м.. <br /> <br /> По време на Руско-турската освободителна война Никола Корчев се записва в Българското опълчение. Служи в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. В края на юли 1877 г. се водят ожесточени сражения при Стара Загора. Когато подполковник Калитин, у когото е знамето, е смъртоносно пронизан от щиковете на турците, спасява знамето. След това го предава на едно младо момче, известно като Черногорчето, което изнася знамето от полесражението. Така и до днес България няма пленено бойно знаме. За подвига си Никола Корчев е награден с орден за храброст &bdquo;Свети Георги&rdquo; &ndash; ІV степен.Образът на Никола Корчев е увековечен от художника Ярослав Вешин, който през 1911 г. завършва прочутата си картина със знаменосеца и Самарското знаме.<br /> <br /> Корчев умира през 1921 г. Тленните му останки са положени в храма-костница на връх Шипка и той остава в историята като спасител на Самарското знаме./БЛИЦ<br />