По традиция от 11 до 24 май Издателска къща „Хермес“ организира  Дни на българската книга. В рамките на кампанията са планирани различни литературни събития, книжни предизвикателства, игри в социалните мрежи, активности в книжарниците и онлайн. Всяка седмица ще бъде публикувана и по една нова книга от български автор.  Своеобразното начало на тематичните дни поставя романът „Преобърнати съзвездия“ от Деметра Дулева.
 

За книгата
 
Йоана Костова е най-добрият неонатолог в парижката болница „Некер“. Едно телефонно обаждане от София – точно на рождения й ден – преобръща нейния уреден и щастлив живот. Жената е покрусена от смъртта на своя пръв любим – неустоимия и безпощаден Найден.
Йоана приема отлагана дълго командировка до остров Мадагаскар, където ще работи в местна болница. Там тя ще опита да възстанови миналото си, за да намери отговор на въпроса защо тази отдавна отминала любов продължава да я измъчва. И да види с очите на зряла и успешна жена годините на своето порастване, прекарани в пансиона на елитната езикова гимназия.
 
Това е един майсторски написан роман, болезнено откровен, еротично и любовно провокативен. Роман за смисъла на живота, за надеждата, за свободата, за магичното в раждането и смъртта.
 


 
За автора
 


Деметра Дулева е филолог, писател и дипломат.

Първият й роман – „Странстващият албатрос“ („Хермес“, 2019), печели през 2020 г. наградата „Перото“ за най-добър дебют. Отличен е с втора награда в категорията художествена проза на „Портал Култура“ и е номиниран за роман на годината на Фонд „13 века“.
 
Въображението е най-добрият начин да избягаме от ограниченията и да бъдем свободни
Интервю с Деметра Дулева

 
- Разкажете ни малко повече за „Преобърнати съзвездия“. Как се зароди идеята за книгата?

- Всичко започна с едно служебно пътуване до Mадагаскар. Престоят ми беше кратък, но много интензивен. За пръв път прекосявах екватора, за пръв път попадах в Aфрика. В Мадагаскар животът е бавен, хората нямат много, но са щастливи въпреки трудностите. Това, което видях, като с машина на времето, ме пренесе в годините на моето детство. Беше много странно усещане, бях едновременно малкото момиче и зрялата жена, сякаш миналото и сегашното се случваха едновременно... Но освен сладостното детство, си спомних и мъчителните гимназиални години, в които израстваш и започваш да се осъзнаваш като отделна личност. Разбрах веднага, че искам да разкажа за това.

Моето израстване се случи в края на социализма. Реших да пресъздам онова време през моята героиня Йоана и нейната силна, но травматична първа любов.  Опитах се бъда максимално честна към онези години и да ги погледна отново с очите на  момичето, което бях. Тогава не осъзнавах, че съм част от жестока социална машина, от държава на тотален контрол, на страх и подчинение. Това, което помня обаче, и то много добре, е натискът, който ми се оказваше, като някакъв валяк, който минава през мен и ме мачка. Всъщност е цяло чудо, че всички ние, израснали в среда на безпощаден пропаганден натиск, успяхме да се изправим и отново да се изпълним с обем и съдържание. Моята героиня, както повечето ми връстници, има два напълно различни живота: Преди – скучните, строги и безлични години, прекарани в училищен пансион, разтърсен единствено от голямата любов и Сега – кариерата на успешен лекар в Париж, изпратен за обмен на опит в Мадагаскар. Истинският ми живот и литературната фикция се сляха неудържимо и произведоха интелектуален взрив, който някои хора наричат вдъхновение.
 
- Романът ще бъде публикуван на 11 май и е част от традиционните Дни на българската книга, които ИК „Хермес“ организира всяка година от от 11 до 24 май. Какво значение носят тези дати за вас?

- Често съм си говорила с моите колеги чужденци за националните празници на България и 24 май - деня на писмеността и книгата, винаги буди особено възхищение. Не пропускат да отбележат, че не познават друга нация, която да чества буквите и книжовността си по такъв начин. И ако трябва да посоча нещо, което винаги ме кара да се чувствам горда, че съм българка, това е именно този празник! Всяка пролет българският език разцъфтява като плодно дърво.
 
- Ще открием ли паралели между „Преобърнати съзвездия“ и първата ви книга „Странстващият албатрос“?

- Понеже неведнъж са ме питали, бързам да кажа, че “Преобърнати съзвездия” не е продължение на „Странстващият албатрос“. Това са две напълно различни истории. И все пак могат да се търсят паралели между двата романа и най-вече между главните героини Габриела и Йоана, най-малкото защото чрез тях изразявам най-ценните си знания, до които съм достигнала от личен опит и най-съкровените уроци, които съм получила в живота. Художникът на корицата Мариана Станкова е разбрала това и е подчертала визуално скритата връзка между двата романа. Много ме радва стилистичното единство на кориците. 
 
- Дебютният ви роман беше приет топло от читателите и спечели две престижни литературни награди през 2020 г. Това отразили се на работата ви по втората книга? Изпитвахте ли притеснения или може би очаквания „Преобърнати съзвездия“ да бъде още по-добра?

- Определено приемът на първата книга от читатели и литературни критици се отрази върху работата ми. Първият роман бе написан с лекотата на новобранеца, който не знае точно какво го чака. Не знам дали историята на Йоана е по-добра от тази на Габриела, но със сигурност се постарах повече. Поставих си по-сложни цели в повествованието и развитието на героите. В „Странстващият албатрос“ действието върви хронологично, в „Преобърнати съзвездия“ се преплитат два времеви пласта, има различни сюжетни линии, които се допълват. Всъщност гледната точка е по-комплексна, но аз отново пиша така, както мога. Читателите ще преценят дали съм успяла.
 
- Романът повежда читателите на едно пътуване от Пловдив до Париж и Мадагаскар. Защо избрахте точно тези места? Има ли нещо, което ги свързва?

Това са трите места, в които пребивава главната героиня. Аз самата съм свързана с тях и то точно в тази последователност. Нарочно съм търсила преливане на географски и времеви пластове. Има и една смислова ос която пресича целия роман –  съдържанието на сатенената кутия, събирано от Йоана, червената нишка, която съшива минало и настояще в едно.

В този смисъл, макетирането на книгата беше предизвикателство. Трябваше да се намери начин съдържанието на кутията да се обособи. Мисля, че дизайнерите на ИК „Хермес” са се справили чудесно със задачата. Между страниците внезапно изскачат листове от тетрадка, изрезки от вестници, чернови от домашни…

И понеже споменах оформлението, тук е мястото отново да отбележа великолепната корица, която много добре предава смесването на образите от настоящето със сенките от миналото. Всеки от нас носи в себе си всичко, което е преживял.

Много хора не си дават сметка, че моето поколение и тези преди него, носим завинаги белега на социализма. Тези, които го харесваха, тези които го мразеха и тези, които бяха безразлични. Всички. Днес за повечето от нас социализмът е само изличаващ се спомен. И въпреки това, той е дамга, която не може да бъде изтрита, тя е влязла в социалното ни ДНК. С романа „Преобърнати съзвездия“ се опитвам да разбера какво ни се случи тогава, за да разбера защо днес сме такива. Донякъде това би обяснило и защо стигнахме дотук, защо изградихме именно такова изкривено общество.
 
- Пътуването е не само в пространството, но и във времето. Опознаваме героинята като тинейджър в Пловдив и години по-късно като доказал се лекар в Париж. Ако вие можехте да се върнете назад във времето, какво бихте казали на тогавашната Деметра?

- Какво бих казала на тогавашната Деметра? Тя живя и израсна в съвсем други условия, днес всичко е преобърнато и каквото и да й кажа, вероятно не би ме разбрала или ще й е невъзможно да изпълни съвета ми, без да застраши оцеляването си. Как да й кажа да не мълчи, да не се страхува и да не им вярва... Сега е лесно, знаем как свърши всичко. Тогава, до последния си миг, социализмът изглеждаше вечен. Все пак бих й казала да разчита на въображението си, като най-добрият начин да избяга от ограниченията и да бъде свободна. Но мисля, че тя си го знаеше и тогава.
 
- А какво бихте казали на читателите, които съвсем скоро ще могат да се потопят в романа?

- Да им благодаря, че така добре приеха първия ми роман и да ги поканя отново да ми се доверят. Ако ми позволят, ще ги отведа към ново пътуване с романа „Преобърнати съзвездия“.