Този прекрасно илюстриран сборник съдържа 15 приказки от цял свят с необикновени главни героини. Те са умни, безстрашни и независими, поемат контрол над съдбата си, без да разчитат на принцове или рицари. Запознайте се с Брадаманте, която се впуска в битка върху летящ кон, Унанана, която спасява децата си от търбуха на слон, малката Моли Упи, която надхитря великан, и още много храбри момичета.
 

Историите в тази книга не разказват за онези момичета, които обикновено се срещат в приказките. Те са за героини, които действат, вместо да чакат. Те имат собствено мнение и поемат инициативата, което не означава непременно, че винаги постъпват правилно. Тези харизматични героини са много различни и по нищо не отстъпват на мъжките образи, които вероятно познавате по-добре. В митовете и народните приказки срещаме смели герои като Тор или Тезей, както и забавни шегаджии и пакостници като Локи или Ананси. Защо да няма същото разнообразие от женски образи?
 
Анита Ганери, съставител
 



 
 Преводачката на „Приказки за безстрашни момичета“ Лора Филипова разказва за смелите принцеси в книгата
 
Лора Филипова работи за насърчаване на детското четене и от 2012 г. е един от главните редактори на сайта „Детски книги“, където публикува ревюта и новини от света на детско-юношеската литература. От 2013 г. е изпълнителен директор на Фондация „Детски книги“, организатор на единствената в България Национална награда за най-добра детска книга, в която жури са децата – „Бисерче вълшебно“. Други успешни проекти на фондацията са кампанията „Читателска щафета“ и инициативата „Пътуващите сандъчета“ на Българската библиотечно-информационна асоциация.
През 2016 и 2018 г. Лора Филипова е сред номинираните в ежегодния конкурс „Жена на годината“, организиран от списание Grazia.
Вижте какво разказва тя за работата си по превода на „Приказки за безстрашни момичета“, впечатленията си от книгата, както и полезни насоки за родители, които планират да я четат заедно с децата си.
 
- С какво „Приказки за безстрашни момичета“ се различават от другите приказни истории според теб?

- Разликата е в това, че фокусът пада върху женските персонажи. Те са в ролята на приказния герой, който трябва да преодолее някаква трудност, за да получи награда. В тези приказки момичетата и жените са активната страна, а не просто наградата за най-смелия и находчив момък. Те са тези, от чиито действия, сила, ум и смелост зависи собственото им спасение или това на семейството им.
 
- Ще открием ли паралели с вече съществуващи приказки, но с нов, различен прочит?

- На практика подходът на съставителката Анита Ганери е точно такъв. Тя е взела повече или по-малко известни приказки на народи от различни страни и континенти (Англия, Франция, Русия, Румъния, Африка, Южна Америка, Канада, Китай, Индия) и е направила промени в образите на героините и финалите на приказките.
 
- Присъства ли класическата любовна история като мотив в сюжета, или се набляга на приключенията?

-Любовта присъства във всички приказки под една или друга форма. В някои от приказките случаят е класически – хубава и умна девойка трябва да се омъжи и родителите й подлагат на изпитания кандидат-женихите. В други се разказва за любовта на майка към децата й („Унанана и слонът“), на дъщеря към баща й („Изумителните приключения на Токойо“, „Как Мизилка надхитри султана и спаси баща си“) или пък към семейството и общността („Нана Мириам и ужасният хипопотам“, „Фън Мин – глава на семейство“, „Сумак и вълшебното езеро“).
Приключения също има винаги. Все пак говорим за безстрашни момичета.
 
- Къде са момчетата в тези приказки?

- Там са си. :) В по-голямата част от приказките в сборника мъжете и момчетата са същите като в оригиналните приказки. В някои обаче, например „Аталанта, бързоногата ловджийка“ или „Как Мизилка надхитри султана и спаси баща си“, Ганери си е позволила да промени и момчетата. След нейната намеса те оставят избора за женитба в ръцете на момичетата и уважават решенията им.
 
- Разкажи ни повече за работата по превода на книгата. Срещна ли трудности? Кое ти беше най-предизвикателно или интересно?

- Приказките винаги са ми били интересни, още от дете, и особено приказките на далечни и непознати народи. В работата по „Приказки за безстрашни момичета“ най-интересно ми беше, докато се опитвах да открия оригиналните приказки, използвани от Анита Ганери. Най-голямо предизвикателство се оказа да уцеля верния тон, така че приказките да не звучат архаично, но и да не звучат прекалено съвременно.
 
Като майка на любознателни читатели и автор на ревюта за сайта „Детски книги“, какви са основните послания, които откриваш в книгата? Имаш ли препоръки към родителите, които смятат да я четат заедно с децата си?
Основното послание се крие в заглавието – момичетата да бъдат безстрашни. Към него бих добавила да са упорити, да се вслушват в сърцето си, да разчитат най-вече на себе си и да не позволяват някой друг да взема решения за живота им вместо тях.