За първи път у нас "Робер Дяволът" от Джакомо Майербер

Това изисква въображение, но и голям кураж &ndash; качества, които директорът на Софийска опера и балет проф. Пламен Карталов несъмнено притежава. Затова и имахме наистина удоволствието да гледаме на родна сцена &bdquo;Робер Дяволът&rdquo; от Джакомо Майербер. Един от най-изявените оперни композитори на първата половина на ХІХ век, Майербер е истински &bdquo;паневропеец&rdquo; , пожънал големи успехи и през трите периода на своя живот и творчество &ndash; немския, италианския и френския. От него доста е взаимствал Вагнер, особено в първите си творби, вдъхновявали са се Шопен и Лист. <br /> <br /> Може би най-известната опера на Майербер е &bdquo;Хугеноти&rdquo;, която е поставяна и в България, но за последен път през 1934 г. В нея е блестял изключителният тенор Тодор Мазаров, който по-късно става &bdquo;звездата&rdquo; на Виенската опера и най-добрият Вилхелм Тел на всички времена - неимоверно трудната партия от едноименната опера на Росини.<br /> <br /> Именно обаче постановката през 1831 г. в Парижката опера на &bdquo;Робер Дяволът&rdquo; , съчетаваща исторически, но и фантастичен сюжет (легендата за нормандския херцог Робер І, но и Сатаната), и предлагаща вулканична смес от мелодрама, зрелищност, прекрасна музика, големи хорове, дори еротика (танца на призраците на порочните монахини), авангардна за времето си сценична техника, става жалон и еталон за т.нар. голяма френска опера. Тя се очертава като водещо направление през периода 1830-1890 г.<br /> <br /> В сегашната постановка на &bdquo;Робер Дяволът&rdquo; в София също има &bdquo;френска връзка&rdquo;. Режисьор на копродукцията е Уисам Арбаш, французин с ливански корени, оркестърът бе дирижиран от директора на Френския културен институт у нас Дидие Талпен, на премиерата в главната роля на Робер излезе френският виетнамец Филип До, а за осветлението, което има важна роля в този модерно поставен спектакъл също бе &bdquo;командирован&rdquo; специалист от Франция.<br /> <br /> Режисьорът сподели, че е дръзнал да посегне към този &bdquo;рядък изумруд&rdquo; &ndash; &bdquo;Робер Дяволът&rdquo; (за последен път тази творба е била на сцена преди 10 години в Берлин), именно защото е можел за разполага с &bdquo;великолепния колектив на Софийската опера &ndash; голям хор, солисти, в една страна, известна с красивите си гласове&rdquo;. И наистина отдавна хорът на Софийската опера (впрочем прочут в недалечното минало като един от най-добрите и търсени в цяла Европа) не е звучал така стройно и добре &ndash; още от първата си поява в първата картина до финала, в който пее: &bdquo;Слава на Бог! Той е спасен!&rdquo; за отърваването на Робер от злата магия на Сатаната и сватбата му с Изабел. <br /> <br /> Много са били кандидатите на &bdquo;кастинга&rdquo;, по думите на директора проф. Карталов, за изпълнители на соловите роли, което показвало, че &bdquo;освен Верди, Пучини, Росини, българите искат да пеят и &hellip;Майербер&rdquo;. Несъмнено най-трудна, наситена с много солови арии и дуети, е партията на Робер. Филип До задоволи, но понякога &bdquo;късаше&rdquo; във височините и не бе достатъчно убедителен. По-добре в тази роля се справил нашият тенор Георги Султанов от другия състав изпълнители.<br /> <br /> И двете дами &ndash; сопраните Ирина Жекова (в ролята на любимата на Робер, принцеса Изабел) и Олга Михайлова &ndash; Динова (Алис, млечна сестра на Робер) направиха силно впечатление както с отличните си гласови данни, така и със своята артистичност (ярък образ на злия гений Бертрам сътвори и басът Мартин Цонев) но не на последно място и с издръжливостта си. <br /> <br /> На високо ниво се представи и оркестърът, воден от френския &bdquo;културен директор&rdquo; Дидие Талпен, а при тази творба на Майербер оркестрацията играе изключителна роля. Не случайно на финала (към 23.30 ч.) при наистина бурните аплодисменти диригент, солисти и оркестър изглеждаха изцедени като&hellip; тенис-звездите Джокович и Надал след историческия им финал в Мелбърн. Може би все пак &bdquo;Робер Дяволът&rdquo; можеше да се &bdquo;пипне&rdquo; оттук-оттам при неговия &bdquo;прочит&rdquo; и малко посъкрати, защото и за съвременната динамична публика е доста протяжен &hellip;.<br /> <br /> Следващият спектакъл на &ldquo;Робер Дяволът&rdquo; е на 2 февруари (четвъртък) от 19.00 ч. <br /> <strong><br /> Борислав КОСТУРКОВ </strong><br /> <br /> <br /> <br />