Популярната актриса Латинка Петрова е истинска фурия не само на сцената, но и в живота. Тя се изявява еднакво успешно и като певица, а нейни изпълнения са включени в някои от спектаклите й, като „Връщам парите“ и мюзикъла на Стефан Димитров „Бразилски нощи“.

Музиката я обединява и със съпруга й Красимир Джонгалов, който е тенор в радио „София“, въпреки че по образование е художник и се занимава с дърворезба. 

Двамата са заедно вече 48 години, като срещата им е предсказана в пълни подробности от Ванга, с която Латинка се е срещала четири пъти. Синът им Мартин е ядрен физик, а дъщерята Линда - журналист.

Обичаната актриса се е изявявала близо 30 години на сцената на Сатиричния театър, където има около 100 роли, но след промените става артист на свободна практика. Ирония на съдбата е, че във филма с Тодор Колев - „Опасен чар“, тя се появява в тв-реклама, а след години истинската й популярност идва точно с реклама. Други извести роли на Латинка са във филми и сериали, като „Адио Рио“, „Дунав мост“, „Ганьо Балкански се завърна от Европа“, „Корпус за бързо реагиране“, „Забранена любов“ и „Шменти Капели“.

Вижте какво разказа тя в интервю пред "Труд":

- Латинка, с какви надежди гледате към новата година и на какво ви научи 2021-ва?
- Научих се да  оценявам дребните човешки радости, защото като по-млади вървим устремени сякаш малко над земята, докато сега и в тревичката се заглеждам... Слава Богу, в семейството е спокойно, внучката Леа вече е на три и половина и даже иска да става актриса, защото ме гледала по телевизията и решила, че и тя ще става като мен. Слънце, радост и енергия е тя!

Съветвам хората да общуват повече с младите, защото много енергия се прелива от младостта и ти също ставаш по-ведър и искаш повече да даваш и да получаваш. Аз съм настроена оптимистично за новата година и вярвам, че около март ще утихне тази пандемия и ще си стане редови грип - няма толкова хора да отнася. Тъжно е, че този нашия народ много боледува и късно започва да отива при лекаря, а човек трябва да е отговорен за здравето си. 

- А каква е равносметката ви за изминалата година?
- Не беше празна година откъм работа, но беше силно емоционална, защото много преживях покрай този ковид и го изкарах доста тежко за повече от два месеца. Първо се лекувах вкъщи с три антибиотика, но когато вече кафето ми падаше от ръката се наложи да вляза в болница. Добре, че лекарката ми беше приятелка, защото и Цветница и Великден лежах там, но за щастие не стигнах до кислороден апарат.

Само молих Бога да ме остави, че имам още радост да дам, а искам и още да се порадвам на природата и на чисто човешките радости. В момента гледам да съм перфектна по отношение на здравето и на всеки три месеца си правя пълна кръвна картина и коригирам, ако има някой не толкова добър показател. Така че, годината беше противоречива откъм емоции. Сега продължавам да записвам в радиото към „хумор и сатира“. Направих и една реклама с Ненчо Балабанов, както и още една реклама, в която съм гледачка, малко като Ванга. (Смее се.) 

- Как се справяш финансово в това тежко време, в което живеем?
- Добре, че работя и че децата ми помагат, иначе къде ти с тези 300 лева - не мога да си платя джиесема!? Сега по празниците споменавам и всички приятели, които си отидоха и правя връзка с отвъдното от време на време - с тихата надежда, че мога със спомена да им дам някаква енергия, защото окултното битува между хората. 

- На първи януари вие имахте рожден ден. Как го отпразнувахте?
- На първи не само аз, но и мъжът ми имахме рожден ден, а децата и няколко колежки ни бяха на гости. Дъщеря ми Линда обикновено ми прави оригинални подаръци и все измисля нещо, което да ме връща към младостта. Сега ме зарадва с прекрасен марков несесер със серуми, та и аз да се видя като на 15 години! (Смее се.) Имам много хубави подаръци и от мъжа ми, от времето когато той излагаше своите резби в магазина на художниците и от там винаги ми купуваше за подарък картина на свои колеги - това е братството на гилдията. 

- Типичен Козирог ли сте?
- Аз съм Козирог с асцендент Водолей, затова съм въздух като Водолеите и оттам е артистизмът ми, и ирационалното. Мъжът ми пък е с асцендент Везна и е много различен, въпреки че сме на една дата. Той за една година може почти да не излезе и да си стои вкъщи, докато аз съм като невестулка – може днес три пъти да отида до аптеката и още три пъти до магазина. Имам голяма енергия, което е хубаво за нашата професия. 

- Над какви роли работите в момента и какво ви предстои през новата година?
- По принцип, участвам в спектакъла на Камен Донев „Работно време“ в Пловдивския театър, но за съжаление пандемията ни удари. Имаме великолепно сътрудничество с него, той е толкова е артистичен, че може да изиграе всяка роля, само Господ здраве да му дава. В момента имам материали да направя и един албум с тринайсет песни от „Златният кос“, с мои стихове и смешки. 

- А коя е най-силната ви комедийна роля, която е разсмивала най-много хората в залата?
- Тя е във великолепната френска комедия „Луда нощ по френски“, или „Анна бижуто“, с която обиколих цяла България и имам към 500 представления. Ролята на Анна все едно е писана за мен и навсякъде получих много цветя и аплодисменти. Ако нещо ми липсва днес, това са точно срещите с публиката. Хората най-много много аплодират импровизациите ми и се моля, ако Бог с времето отнема едно по едно нещата, последно да ми отнеме чувството за хумор, защото без него ще съм кръгъл сирак.

Понякога така премятам краката на сцената, че си ги обърквам и се правя, че не мога да ги развържа и моля публиката да ми помогне, а народът си умира от смях. В моя моноспектакъл „Връщам парите“, пък накрая като свършвам и започвам да пея, а също така обявявам:„Забравих да ви кажа, че ако някой е дремнал, или е понечил да си тръгне – веднага му връщам парите за билета!“ Винаги след това има много мощни аплаузи.

- Освен на актриса и певица, вие притежавате талант и на поетеса, като дори известният поет и драматург Георги Джагаров ви е казал, че „имате перо“. Защо предпочетохте сцената и какво ви вдъхновява за стиховете?
- Според мен, това е период спохождащ всеки човек, в един момент ръката ти сама започва да пише и римите ти идват отвътре, което е малко странно усещане. Джагаров тогава беше прав - трябваше да продължа да пиша, но не го направих, защото суетата да съм на сцена ме подведе.

Аз кандидатствах не само актьорско майсторство, но и режисура и бях приета, но ми казаха че чак след една година ще мога да се прехвърля в режисурата и това ме отказа. С годините суетата като че ли си отиде, някак си се приземих и сега съм склонна да помагам на таланти, каквито у нас не липсват. 

- А на вас, някой мъж посвещавал ли ви е стихове, или пък да ви е правил серенади?
- Преди две години от радиото ми направиха един сборен стих - „За българската Мерилин“ и беше прекрасно! Страхотно стихотворение, което описва целия ми живот и съм им много благодарна. Божидар Томов първи ме нарече „българската Мерилин“, заради излъчването и харизмата.

А серенади имаше, най-вече когато мъжът ми беше певец и тенор. Тогава без повод, просто като ставахме сутринта в 6, 30  и докато си пиехме  кафенцето и започвахме с „Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?“. Бас хващам, че няма такива луди в целия „Младост“ - да пеят в 6, 30 сутринта! (Смее се.)  Като ни идват гости също пеем двамата, а като бяхме в Швейцария и там едни българи толкова ни харесаха, че ни викат: „С вас издаваме плоча“. Наистина я издадоха, а като я записвахме и те плачеха, докато ни слушаха.

- Не е тайна, че със Стефан Данаилов сте били гаджета като студенти. Как се случи всичко между вас?
-  Със Стефан бяхме платонически гаджета – платонична любов, не ме е докосвал. Водеше ме на театър, защото тогава зет му играеше във „Военния театър“ и се държахме само за ръчичка. Само веднъж нашия колега Митко Иванов ми направи клопка и уж трябваше да сме всички на купон, а се оказахме само двамата със Стефан и като се започна едно гонене в спалнята...

По едно време ме хвана, а аз: „Недей, девствена съм“ и той си тръгна.  А на другия ден пред целия клас се шегуваше по този повод. Не се давах, защото съм от матриархално семейство - баба ми ме водеше често на църква и тогава пазенето на момичето беше много важно. Стефан си остана вечен тийнейджър и така и не порасна. Така си го запомних. Сега се сещам как на последната ни среща с класа и накрая всеки се бъркаше с леко притеснение в джоба, за да платим агнето, а той: „Недейте, всичко е платено!“  Такъв беше той – щедра душа!

- Не е тайна, че сте били много близки с Георги Парцалев, но също така и с Никола Анастасов и Невена Коканова. Бихте ли споделили някоя незабравима случка с тях?
- Няма да забравя когато Венчето Коканова ме покани в Сатирата да дебютирам с нейната роля в „Щръклица“. Чувам звъни се на вратата, гледам – няма никой, а като излязох и виждам Венчето застанала на коляно с едно карамфилче и ми вика:

„Ти си най-добрата за тази роля!“ С Парцалев също имаме безброй случки, а пък с Кольо Анастасов видяхме извънземни. Ванга също ми беше казала, че „те ке дойдат“, а също и „они и сега са тук“, и аз бях подготвена.

С него видяхме една сфера, а отдолу светеше ярко с нещо като лампички във всички цветове. Висеше си дълго време във въздуха, а после стана като точка и изчезна. Като продължихме с Кольо и срещнахме един нощен пазач и ние му казахме, че сме видели НЛО, а той: „Они си идват редовно тук, да се зареждат на мините“, защото там имаше уранови мини. Кольо беше  много смешен човек, вечна му памет и викаше: „А те дали знаят, че аз съм проф-председател на „Сатиричния театър“? Смеехме се, но си беше факт, че като слязохме от колата и него си го беше хванал страх, мен не чак толкова.

- Днес виждаш ли такива ярки личности и актьори, като тях?
- Това са хора жалони в нашето битие и сега се озъртам за такива личности и хора, но като че ли трябва време, за да се появят.

Има и талантливи млади хора, но са по-комерсиализирани, сякаш бързат да се изтощят. Вярно - това си е и пара, но не може днес да играеш баба Гицка, а утре в „Ромео и Жулиета“ – трябва хигиена в занаята. Аз много харесвам  Вальо Ганев, с него записвам и в радиото. Той е един много ерудиран човек  - говори английски и се усъвършенства, а аз обичам стойностните хора. 

- А кой е най-интелигентният ви колега?
- Най-четящият беше Кирил Кавадарков – много четеше и беше просто уникален. Винаги можеше да се поучиш от него.

Проф. Мавров също - той ми беше преподавател, а понякога само аз присъствах в часа, но той винаги първо започваше с проверка по списъка и чак после продължаваме нататък… Невероятен човек, с него тълкувахме и Библията. В гениалните хора е всеизвестно, че винаги имат нетрадиционен подход. Нютон например е имал две котки - една голяма и една малка и понеже постоянно е трябвало да им отваря и затваря вратата, той е измислил да изреже 2 дупки в нея - една голяма и една малка. (Смее се.)

- А приемате ли, че тази пандемия е някакво божие наказание и за какво се молите?
- Абсолютно приемам, че е като отдъхване на земята от многото мръсотия, нечистотия, нечистоплътност и грехопадение човешко. Намирам го за наказание свише и урок, затова хора поправете се, помислете за себе си и за бъдещето на децата ви, иначе загиваме.

Искам да апелирам към читателите – живейте в равновесие, защото всеки дисбаланс носи болести. Хубаво е, когато на доброто връщаш с добро, а ако можеш дори и на злото, трябва да си малко философ. Моля се да оцелеем по-дълго, за да можем да коригираме нещата и да оцелее планетата. Сега е малко като в един апокалипсис - лятото става едно масово изнизване към курортите, а на Нова година също нямаше свободно място в ресторантите – отпуснал му е края народа и живеем малко ден за ден. Аз от всичко видях в този живот и към благодарна, че Бог ме пази, но и аз внимавам много и живея в равновесие. 

- Ванга ви е казвала, че „България ке я има и ке оцелее, дори всички други да загинат“. Вярвате ли в думите й?
- Абсолютно вярвам. Това помня: „Всекой да загине, България ке я биде, че е на такова място! Свещено е мястото ни.

- Вие сте се срещали няколко пъти с петричката пророчица. А водила ли сте и ваши колеги при нея и на тях позна ли им всичко?
- Ами, ето Мутафова, Бог да я прости, също дойде, но тя каза, че на нея нищо не й познала. Казала й, че е шивачка… Аз обаче, като влизах при Ванга, бях като отворена книга и все ми викаше: „Оти не стана учителка, я що си арна - как ти рипат захарчетата само!“ А аз имам слабост към тази материя, майка ми също е била учителка и тя явно е видяла това.

Като я  питах за кариерата ми в театъра и ми каза: „До 30 годин нищо – оти се хвана с тази въжишка професия?“ Наистина, чак на 30 влязох в театъра и точно на 30 получих награда! Днес, толкова години след срещите ми с нея, започна да се сбъдва и друго нейно пророчество.

Веднъж я бях питала дали ще имам катастрофа със самолет, защото ми се беше случило да попаднем в турбуленция и много се бях уплашила, а Ванга ми каза: „Катастрофа немаш - видим те много стара и проскубана!“ Наистина чак сега започна да се случва това, защото от ковид започна доста да ми пада косата, която беше много буйна, но вече намалява значително, както беше предрекла. Още не се е сбъднало само това, което ми каза един път: „Много пари ке имаш, що ще ги работиш?  (Смее се.) 

- Какво друго сте запомнила от Ванга?
- Спомням си, че веднъж ми каза, че вижда на празния стол до мен да седи дядо ми и ми вика: „Ей го, деда ти Петър седи до тебе на столето и ми кажува всичко за тебе!“ Като я попитах как различава мъртвите от живите и тя ми каза: „Същите са като живите, саде са като у сиви ризници – у сиво са.“ Уникална беше Ванга!

- Любимата ви мисъл, или цитат?
- Напоследък често си казвам: „О, Господи, дано доживеем догодина - до амина!