Лилия Маравиля е добре познато име от киното и театъра. Актрисата празнува рожден ден на 18 януари. Родена във Варна, тя от малка е увлечена по сцената и още 8-годишна играе в детската театрална школа на братя Райкови. През 1993 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, а след това и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин по системата на Мейерхолд. 

Играе с успех на сцените на Младежкия театър, “Сълза и смях”, Театър “Българска армия”, Сатирата, Театър 199 , сцената на “Сити Марк Арт Център”. От 1996 г. е в трупата на Театър “София”. Там към момента играе в постановките “Тирамису”, “Ревизор”, “Госпожа Министершата”, “Олд Сейбрук и последният страстен любовник”, “Нощта на 16 януари”, “Палачи”, “Алонсо” и “Развратникът”. Сред най-известните й участия пред камера са тези във филма “Love.net” и сериала “Връзки”.

За своята сценична любов Лилия Маравиля споделя: “Тирамису” и “Госпожа Министершата” никога няма да ми омръзнат, особено “Министершата”! Толкова ми е забавно да се превъплъщавам в нея, че не усещам кога свършва представлението. То никога не е едно и също. Приемам го като различно събиране и случване с колегите. Затова обичам толкова много театъра. 

Това е един нов живот всяка вечер, който започва в 19 часа и умира след 21 часа

Много обичам и киното, но е различно. Когато отидох да гледам за първи път филма “Голата истина за група Жигули”, ужасно много се притеснявах. Аз знам какво съм снимала, как съм го почувствала и изиграла, но не знам как ще изглежда на екрана, не знам как е монтиран филмът и дали са взели най-добрия ми дубъл. Това е нещото, което ме вълнува, когато отида на филмова премиера. Вече нищо не зависи от теб - оставен си в ръцете на режисьора, на монтажиста, звукооператора... 

Докато на премиера в театъра се събуждам с треска, преговарям си текста, отивам по-рано на репетиция, вълнувам се, гримират ме, 

преминавам през сцената, за да се уверя, че всичко е на мястото си, после в гримьорната се опитвам да се събера максимално. Чуваш по уредбата как салонът започва да се пълни и пеперудите в стомаха започват да пърхат. Преди началото заставам мирно, съсредоточавам се, прекръствам се и казвам:

“Давай”. Когато изляза на сцената, се чувствам спокойна като риба във вода. Знам, че всичко зависи от мен и аз мога да контролирам този процес. Когато имам премиера в киното, цял ден съм спокойна - нямам текст да преговарям, вълнува ме само да седна и да стискам палци филмът да ми хареса. По-различно е вълнението, но пък в киното филмът остава на лента, може да се гледа пак и пак, и пак. 
С мъжа си Лука

Едното е мимолетно изкуство, докато другото е по-вечно 

Така че и в двете неща има различна магия и различен живот. Неслучайно най-ужасното за един актьор е да сънува, че е на сцена и си забравя текста. Не знаете за какво ужасяващо чувство става въпрос. Сърцето ти започва толкова бясно да препуска, че нищо не може да го спре. Понякога изгубваш една думичка и оттам ти се разваля целият словоред и просто оглупяваш.

В такива ситуации ушите ми започват да бучат, цялата се обливам във вода и просто искам да умра. Обикновено актьорът има чувството, че минават 5-10 минути, в които глупее пред публиката, но всъщност се оказват 5-10 секунди. Няма да забравя как в “Коварство и любов” на Шилер, където имах монолог в рими, изведнъж изгубих една дума и сякаш земята спря да се върти. Гледам публиката, тя също ме гледа и си казвам наум:

„Сега ме виждат колко глупаво изглеждам и на всички им е ясно, че съм си забравила текста“

Оказа се, че никой не е разбрал за този мой гаф, а аз имах чувството, че ако сме по Шекспирово време, ще ме замерят с домати и ще ме освиркат. Ако всичко е рози, няма как да се научим, всеки ден е едно прекрасно приключение.” 

Извън прожекторите Лилия вижда себе си като усмихната, суетна, прецизна, отговорна, домакиня, забавна и едновременно с това строга майка, обичана, обичаща, понякога леко истерична, вечно закъсняваща...

“Позитивна съм към живота, приемам всеки ден като едно прекрасно приключение, но и изпитание към мен самата. Съпругът ми казва, че усмивката е най-голямото ми оръжие. Иска ми се да срещам повече щастливи хора със засмени лица. Така светът би бил по-красив”, споделя тя.

Актрисата е омъжена за италианец и двамата имат дъщеря.

Съдбата ги срещнала в столичен клуб преди повече от 20 години 

“С приятелите ми се събирахме в две заведения - “Арт клуб” на ул. “Иван Асен II” и “Суингинг хол”. Лука ме видял там. Той се познаваше с Шошо, синът на Константин Коцев. Разпитал го за мен. След това дойде, заговори ме на английски, попита ме актриса ли съм. Каза, че гледал мое интервю по телевизията. Започнахме да се срещаме. Ухажването му не беше от оня тип некрасиви свалки, бях много впечатлена от неговия интелект и възпитание. По онова време много ме дразнеха някои момичета, които гледаха да хванат чужденец на всяка цена, за да се измъкнат от България, затова бях доста резервирана... 

Колкото до Лука, той е космополитен. На 10 г. е излязъл от Италия, живял е почти на всички континенти - Африка, Америка, Европа. С баща му, който бил шеф на “Ал Италия”, непрекъснато пътували, били са в Етиопия, Ирак, Иран... Може би затова понякога казва, че светът е село. И че най-далечните пътешествия, които може да осъществиш, са тези на мисълта... И така, след петгодишна връзка, се оженихме.” 

Днес колоритното семейство живее в пълна хармония 

“Всеки ден се учим взаимно да бъдем по-добри хора, по-толерантни и да се отнасяме с разбиране един към друг. Това е нещо, което се възпитава с постоянство и с любов! Лука е изключително интелигентен, със страхотно чувство за хумор и много чаровен. Като отидем някъде, той е предпочитаната компания.

Това, което ми харесва, е, че има отношение към храната. Давам си сметка, че покрай него и аз промених културата си на хранене. Сега разбирам, че преди за мен храната не е била нещо особено, не е била важна. Сега обаче не е така. Та вкъщи, когато става дума за паста, той отговаря. Не се меся по никакъв начин, дори не гледам. Рецептите за италианските ястия, които знам, съм научила от моята свекърва. Имаше период, в който тя живееше в България и много ни готвеше.

Тогава ми показа много неща. Сега, когато родителите му ни идват на гости, ми е много приятно, когато ми каже, че й е вкусно. Вкъщи сме приели правилото - не може да има повече от един човек в кухнята, споделя една от тайните на разбирателството актрисата и допълва: За да си щастлив, е достатъчно да си обичан, да обичаш, да се занимаваш с това, което ти харесва, и да печелиш пари от това. Но няма истинско щастие без добро здраве”.

Подготви Поли БОЯНОВА