Манталитетът от ерата на Тодор Живков разцепи адвокатурата

В този ден националната ни адвокатура загуби своето единство и постави под съмнение останалото от своята идентичност &ndash; независимост и самоуправление. Случи се в столичния хотел Шератон на общото й събрание. Оказа се, че лъчението &bdquo;разделяй и владей&rdquo; от соцреалистичния формат на Тодор Живков, все още, е по силно от ценностите на Европейския съюз за свободно движение и конкуренция. В провокирания сблъсък на ниво &bdquo;Провинцията срещу София&rdquo;, победата за бъдещ председател на националната ни адвокатура грабна Ралица Негенцова със 109 гласа (от общо 170) срещу 38 за досегашния шеф на САК (Софийската адвокатска колегия) Наталия Ценова. Останалите претенденти получиха Веска Волева &ndash; 17 и Марин Марковски - 4 гласа. <br /> <br /> Пирова победа!<br /> <br /> Без участието на адвокатите от София, изборът е непредставителен и най-вероятно ще бъде обжалван пред Върховния касационен съд. Мотивът е очеваден &ndash; в 26-те адвокатски колегии в окръжните градове на страната членуват общо 6876 човека срещу 4893 в Софийската адвокатска колегия (САК). Да не говорим, че голяма част от адвокатите, регистрирани в провинцията, си изкарват насъщния в столицата. Но именно 123-мата делегати, избрани от САК на 28 януари, бяха елиминирани от участие в най-важния избор. Стори го досегашното ръководство на ВАдС , след като с решение от 17 февруари 2012 г. уважи желбите на: Кристина Лялева, Дора Лялева, Соня Иванова, Владимир Пенев, Нина Седефова, Ваня Траянова , Ина Лулчева, Гроздан Добрев, Михаил Станков, Румяна Радкова, Марина Маврова, Марияна Николова, Александър Петров, Георги Атанасов, Динко Кънчев, Даря Пенкова, Лъчезар Чутурков, Людмила Стефанова, Цветана Чуклева, Александър Петров, Георги Спасов.<br /> В резултат отговорността за избор на бъдещото управление бе стоварена на представителите на адвокатските колегии от окръжните градове.<br /> <br /> Лицемерието.<br /> <br /> В периода преди изборите, в неофициални разговори &ndash; по улици и кафенета, адвокатите от окръжните колегии се биеха в гърдите как не можели да търпят повече досегашното управление на адвокатурата и нямало да подкрепят техния фаворит Ралица Негенцова. И може би така и щяха да постъпят ако представителите на САК бяха допуснати до участие в изборите. Но след отстраняването на столичните адвокати стана чудо. Влезе в действие обичаят &bdquo;на умряло куче нож вади&rdquo; и се отприщиха, считаните за отмрели, провинциални комплекси. Повечето от делегатите на 26-те окръжни колегии се оказаха съвременници на ерата на живковизма, а същевременно завършили право в Сфийския университет. В тяхната младост &bdquo;софийското жителство&rdquo; бе тера инкогнита, а много патриархални семейства изпращаха щерките си да учат в София с безапелационната задача да не им се весват ако не се омъжат за някой столичанин. Мрачно, гадно, но беше реалност... Така демонстрираният героизъм на думи се размина с анонимния вот при гласуването! <br /> <br /> Резултатът е необратим сблъсък на интереси и на поколения. Вече сме (уви) свидетели на разрив между провинцията и столицата, а сред младите адвокати все повече се надига глас за разделение на корпоративните и останалите. А също и вапросът: Кога ще се &bdquo;отворят&rdquo; досиетата и на адвокатите, които са били сътрудници на бившата Държавна сигурност? ... Поне за морално удовлетворение, тъй като първичното натрупване на капитали почти приключи. <br /> <br /> <strong>Петър Бучков</strong><br /> <br /> <br /> <br />