Роден е във Варна на 13 февруари 1950 г. През 1971 г. завършва ВИТИЗ. Започва да играе в трупите на Драматичния театър в Пловдив и Театър “София”. След 1979 г. се мести в Народния театър “Иван Вазов”. От лятото на 2016 г. е директор на Народния театър.
По-известните му филми са: “Беглец”, “Петимата от Моби Дик”, “Тихият беглец”, “Последното приключение”, “Златният век” (цар Симеон), “Дом за нашите деца”, “Време за път”, “Отплата”, “Знакът на българина” и др.
 
- Вече направи година и половина като директор на Народния театър. Какво свърши?
- Какво свърших, брей! Толкова много работа свърших, че не помня всичко. А сега сериозно. В художествено отношение, което е най-важно, минахме напред, в структурно отношение готвим някакви промени относно “здравословното“ състояние на сградата на театъра, има доста подобрения, ще продължаваме, разбира се. Имаме и известни “победи“ в социалното ни дело. Успяхме да вземем жилища за хора, които работят в театъра. За мене хората не се делят на важни и изключително важни.

- Научих, че всичко, което става тук в театъра, си го записваш, един ден да издадеш свой труд. Така ли е?
- В началото наистина беше така, имах много настроение, но сега вече пропускам, много съм натоварен, поне така се чувствам. Искам да добавя, че направихме сериозен ремонт на почивната ни база в Созопол, имаме там една къща, която сме преоборудвали сравнително добре, за да се чувстват удобно нашите хора, които са точно 235 души.

- А финансите как се управляват?
- Справяме се. Миналата година увеличихме заплатите с 10 на сто. На два пъти дадохме и допълнителни възнаграждения и се надявам това да подпомага добрата атмосфера и спокойствието тук. Един театър е успешен, когато има добри взаимоотношения между всички звена, което означава, между другото, че 
хора няма да съкращавам и тази година, макар че театърът е претоварен в момента. 

- И все пак или въпреки това в състава на театъра фигурират, играят доста артисти, които са пенсионери...
- Щом играят, те трябва да са тук. Общо са 5-6 души. Добринка Станкова, Кавадарков, Мишо Петров и още няколко. Цифрата е динамична. Ето една актриса като Мария Стефанова, която е на 80 години, се завръща в театъра и аз съм много щастлив. В момента репетира, ще я видите в “Три високи жени”. Приготвил съм й още едно нещо, което да изиграе, но ще бъде наесен, тя още не го знае. С две думи искам да кажа, че има хора, които са нужни независимо от възрастта им. Ето и Марин Янев, който на 17 февруари стана на 75 г., ще го честваме и ще играе.


В "Златният век"

- Специално те питам за Стоян Алексиев, който бе пенсиониран неотдавна. Вие двамата май не се обичате много?
- Няма какво специално да говорим за него. Той е един от всички в този театър. Нищо скандално няма, поне от моя страна. Навършил си е годините за пенсия, това е. И сега е на половин щат, не е изгонен, но не съм убеден, че е достоен за нашето семейство. Но нека се знае, че Народният театър не е социално учреждение. Имал заеми, имал финансови проблеми. Ето аз, когато съм нямал работа и достатъчно пари, съм работил на други места. Не е срамно. Бил съм в “Плод и зеленчук”, продавал съм хранителни стоки, а хората като ме видеха зад рафтовете, се стряскаха: “Ах, цар Симеон”! Да, аз съм и работя! - това им казвах. 

- Имаш късмета да си начело на театъра, когато сме домакини на европредседателството... Какво ти струва това?
- Отнасяме се отговорно към всичко, което е важно и в този период. Постарахме се театърът да бъде красив, и като го гледах по време на самото откриване на председателството, което беше тук, страшно му се радвах. Разбира се, театърът сега е нападнат от всички институции. Искат само тук да си провеждат чествания и мероприятия, което не е възможно, ама те се сърдят. Програмата на нашия театър се прави 3 месеца предварително и с нея се съобразяват всички театри в България. В Народния театър 
за месец има - на трите сцени - между 55 и 60 представления
И резултатите са добри, няма билети за доста време напред. 

- А вярно ли е, че ще бъде възстановен телевизионният театър в БНТ?
- Голяма мечта ми е. С генералния директор на БНТ Коко Каменаров сме в преговори, но да видим. Убеден съм, че ще стане, не е толкова трудно. Дори и финансово ще го решим, освен организационно. През април имам срещи и с всички близки на България директори на балкански театри, за да създадем в близко бъдеще лига на балканските театри, като на нейните форуми всяка година ще си гостуваме, за да обменяме драматургия, контакти и т.н. Искам и тази наша уличка, където е театърът “Иван Вазов”, където минават автомобили и чупят де що срещнат, да бъде превърната в арт място - в средище на живата култура, на свободния дух, на чистото изкуство. И много е възможно това да се осъществи някъде към средата на този май, тъй като вече имаме подкрепата на софийската община и лично на г-жа Фандъкова. 

- Много премиери предлага програмата на “Иван Вазов” и това е нещо положително...
- Да, наистина от този януари до юни премиерите са шест, но почти са подготвени още три... Работим! А това става, защото аз смятам, че репертоарът ни е доста остарял и му трябва обновление, жива кръв, нова енергия и представления с различни взаимоотношения. Публиката оценява това. Много ми е приятно, когато освен залите и коридорите, и фоайетата са препълнени. Знаете, че проф. Шишманов е казал в своя реч през 1907 г., че Народният театър е най-красивата сграда в България. 

- Не си ли се отдал прекомерно на административната си дейност, играеш само в две представления - “Крадецът на праскови” и “Господин Ибрахим и цветята на корана”?...
- Стигат ми. Отказвам на режисьорите, които ме канят, не бих се възползвал от позицията си. Отговорностите ме изгарят. Националният театър трябва да бъде пример във всяко отношение. 

- Колегите ти миналата година се оплакаха, че много формално си празнувал рождения си ден. Все в барчето на театъра ли ще черпиш, набързо и на крак?
- О, може и в бъдеще изобщо да няма почерпки. Аз някак си не държа на това. Който от тях все пак се е допрял до мене в празничен ден, може да пийне по едно кафенце... Между другото, на 13 февруари винаги досега сме имали представление. Това обяснява неглижирането на моите лични празници... Аз като се прибера вкъщи - седя и мълча, питат ме, не отговарям. Толкова съм уморен, че дори не мога да слушам, всичко е шум за мене...

- А дъщеря ти Велислава май също е отдадена на работата си?
- Много съм доволен от нея. Тя е психотерапевт във Военна болница и има страхотни проекти. Идва на театър, искаше и тя да става артистка, но аз й казах навремето, че не ме интересува и няма да си мръдна пръста. И тя се насочи към лечение на душата. Но не избяга от любовта си към театъра и много често прилага в практиката си арт терапия, което е много интересно.

- Гледаш ли зимната олимпиада?
- Не, вълнувам си се за “Левски”. Болна тема. Там трябват големи промени. Но не виждам засега кой ще ги направи. А зимните спортове не ги разбирам много-много. Виж, чакам с нетърпение да си гледам мачовете от световното по футбол, само дано не ми пречи това на ангажиментите в театъра. Колегите ще ми простят...

Елена КОЦЕВА