Днес, в отговор на изказванията на депутата от ДПС Хамид Хамид, американският частен лобист Маршал Харис използва сайта „Дневник“ за трибуна на поредните манипулации по темата „Магнитски“, гарнирани допълнително с жлъчни обиди към ДПС и негови функционери. Изказването му изглежда като на човек, който сериозно си е изпуснал нервите.

Причината за нервната криза на Харис се крие в предисторията или какво точно каза преди дни депутатът от ДПС Хамид Хамид, за да провокира американския лобист.

Нищо по-различно от самата истина. Хамид само припомни моменти от предходно интервю на Харис, също в медиите на Иво Прокопием, в което лобистът заяви, че „празнува санкциите и работел с Конгреса на САЩ“. Или казано в обобщение, каза как един лобист срещу пари е възможно да въздейства на американската администрация и да я заблуди. Всеки нормален човек, прочел изказването на Харис, би направил същото предположение.

Сега явно раздразнен и осъзнал неблагоприятния ефект на словесните си изявления, Харис търси оправдание за казаните думи. Сега вече не бил „част от разследването на Пеевски от министерството на финансите“. Харис само защитавал българските си клиенти Бобокови и Миню Стайков от фалшивите обвинения, повдигнати им от двама главни прокурори на България.

Да, Маршал Харис – един някогашен дипломат средна ръка, сега е частен лобист. Или казано просто, човек, който срещу пари, може да каже на черното бяло и обратно, да защитава всякаква позиция, вярна или невярна, включително и да заблуждава американската администрация относно съществуването на едни или други факти.

Защото Харис е платен лобист, който защитава частен интерес и това в САЩ е регламентирана от закона дейност, стига да е публично обявена. И да не се обърква Харис, че защитава някакъв значим обществен интерес, като демокрацията или борбата с корупцията например. Не, той е частен лобист, който в интерес на клиентите си може да говори и откровени неистини, както и да манипулира общественото мнение.

Защото това му е работата. Поради тази причина в САЩ има закон за частния лобизъм и задължението всеки лобист да публикува своите клиенти и дейността, която извършва. За да не се объркват хората. Защото Харис не е Че Гевара, не се е посветил на обществото без нищо в замяна, а работи за своите клиенти, които му плащат, за да говори.

Затова и Маршал Харис не е САЩ и не говори от името на американската администрация. Нещо, което едва ли би си позволил зад океана, но тук, в банановата република наречена България, може да си позволи всичко. Да твърди, че обвиненията срещу Бобокови и Миню Стайков са фалшиви, въпреки, че има български съд, който единствен е призван да осъжда или не.

Да твърди, че Емил Кошлуков (когото познавал като някогашен предводител на продемократичното студентско движение и смел привърженик на свободата и демокрацията) и Ахмед Доган (оглавил усилията да бъдат политически освободени етническите турци в България), сега били корумпирани, а ДПС било „престъпно начинание“ и прочие, без да е нито съдия, нито прокурор или следовател, и без да разполага с нито едно доказателство.

Или както самият Харис казва - само констатирал очевидното... Като какъв Харис лепи етикети и отправя несъстоятелни обвинения. Единствено като частен лобист, за когото само неговите клиенти са бели и честни, а всички други са тъмни балкански субекти, мръсни и корумпирани.

Много елементарна логика наистина, но изцяло опониращо на налаганата от години демагогия на кръга „Капитал“, според която всички извън кръга на Прокопиев, извън т.н. „умни и красиви“, са долни маскари.

А единствено те – сектантите на Прокопиев светят целите в бяло. Същински ангели небесни. И тази демагогия се налага упорито в общественото мнение чрез всеки мним пророк, който я разпространява по убеждение или срещу пари, било то политик, общественик или човек на бизнеса. И Маршал Харис не прави изключение. 

Но по-интересното е, как и от къде Маршал Харис знае, след като твърди, че не е част от разследването на Пеевски, че „доказателствата, довели до санкциите на финансовото министерство срещу Пеевски, са огромно количество“ ... те били много по-ясни и по-изчерпателни. До момента пред българската публика не е предоставено нито едно доказателство, нито един отговор на запитванията на българската прокуратура или на администрацията.

Доказателства няма представени, но пък Харис знаел, че били огромно количество и че вината на Пеевски била безспорна и той нямало да успее в обжалването.

Някой да вземе да попита американското финансово министерство или OFAC откъде един частен лобист, който не е част от американската администрация, знае това. И защо той “знае“, а българската държава не получава такива доказателства. Но в нашата бананова държава няма кой да се осмели да попита.

А казаното от Харис е само поредното празнословие, изстреляно в публичното пространство за да надгражда мантрата на Прокопиев, че доказателства за Пеевски има и че веднъж наложена, санкцията срещу него няма как да бъде махната.

Да, точно това иска Прокопиев, защото ако се установи, че американската администрация е била заблудена от стотиците доноси по адрес на Пеевски, които сектантите на кръга „Капитал“ са изсипали в Америка, добре гарнирани с говоренето на американски платени лобисти, какво ще прави тогава Прокопиев.

Сигурно трябва да си направи харакири, след като най- голямото му постижение – да осигури неговия враг Пеевски да бъде санкциониран, се окаже сапунен мехур. Нищо чудно и да се окаже, само времето ще покаже. Но нервността на всички замесени в казуса издава основателния им страх.

Неистовото медийно говорене - Пеевски е виновен, доказателства има, защо ДПС го защитава и прочие още явни показатели на страха, показват, че Прокопиев достатъчно добре разбира как краят може да не е очаквания от него „happy end” и истината може да излезе на светло.
А че Маршал Харис добре си играе картите е видно и от списъка на клиентите му в България.

След братя Бобокови и Миню Стайков, сега и „Инвестбанк“ е сключила договор с него. И той добре печели от българските балъци, които се връзват на говоренето му.

В България тепърва откриваме, какво значи частен американски лобист и какво може да постигне той отвъд океана като впрегне арсенала на подмолната игра. И пионерите в това начинание, какъвто несъмнено е Харис, ще захлебят най-добре от винаги гузните български бизнесмени.

И внушенията на изданията на Прокопиев, че разкриването на истината за хора като Маршал Харис е открита война срещу САЩ, също издишат изцяло. Защото Харис не е САЩ, може да е американец, но не говори от името на американската администрация. Той е само един платен частен лобист, един от хилядите регистрирани във FARA (американския регистър на лобистите).

Никой не води война срещу американската администрация, напротив – войната е само срещу хората, които от години заблуждават същата тази администрация и доносничат пред нея срещу своите български политически или икономически опоненти с едничката цел да ги унищожат. И тези хора отлично се знае кои са.