Неотдавна един приятел ми каза, че не му се вярва Митко Щерев да е на 75, дори се наложи да направим справка в интернет, за да го убедя. И да, оказа се, че на 28 януари т. г. композиторът става тъкмо на толкова години. Самият той обаче се чуди как те са минали толкова бързо.
- Улавям се, че от време на време се питам: “Наистина ли мина седемдесетте?”. Първо си казвам, че това не е вярно, но после се примирявам с фактите и дотук - споделя той.

Мисля си, че годините летят с космическа скорост, когато не спираш да твориш и създаваш непреходни творби като тези на Митко Щерев. 

Кой от нас не помни неговите хитове “Сбогуване”, “Признание”, “Хризантеми”, песните из филмите “Осъдени души”, “Адаптация”, “Скъпа моя, скъпи мой”, “Душа”, “Молитва за дъжд”, “Блус за двама”, “Усмивката”, “Майчице свята”, “Стари мой приятелю”... Със сигурност пропускам още много и дано не ми се разсърдите, че това е тъкмо вашата любима песен. Защото музиката на композитор №1 в България, както е обявен той през 1994 г. по случай 100-годишнината от създаване на киното, е тъкмо такава - любима. 

Но нека се върнем към началото. Митко Щерев е роден през 1946 г. в град Ямбол. Детството му не е от най-радостните. Тръгнал от нищото, в семейство и в махала, където пианото е непознат инструмент, Митко Щерев преминава през дом за сираци. През 1950 г. майка му и баща му се развеждат и той остава с брат си и една от сестрите си при майка си.

Със заплата на чистачка във вечерната гимназия тя не може да ги храни и изпраща Митко в ямболския пансион за сираци, където той остава 3 години. Тъкмо там започва уроци по акордеон. През лятото на 1960 г., придружен от възпитателката си, се явява на изпит в Музикалното училище в Пловдив, където е приет със специалност фагот, а по-късно го завършва.

Същата година постъпва в Пловдивския пансион “Рада Киркович”, където живее 5 години. Винаги е казвал, че е щастлив човек, тъй като е имал забележителни учители.

Преподавателката си по пиано Румяна Гарвалова Митко нарича “втора майка”.

Има специално отношение и към Пенка Минчева и Живка Язова, и двете преподавателки по солфеж 
Когато завършва Музикалното училище, Митко започва да свири в бирхале “Каменица” в Пловдив. Една вечер в заведението пристига бас-китаристът на Емил Димитров. Харесва го как свири и същата вечер го кани за пианист в състава на “Синьо-белите”...

В края на септември същата година Митко пристига в София с едно картонено куфарче, облечен в ученически костюм, с желанието да свири в истински оркестър и около него да звучи музика. И желанието му се сбъдва, защото по това време Емил Димитров е най-голямата поп звезда в България. Той е изпълнител и на първата му песен - “Нора”. Емил Димитров му възлага аранжиментите за първата си дългосвиреща плоча. В нея Митко дебютира и като композитор с песните “Нора” и “Хей, Мадлен”. С втората се качва на първо място в най-престижните класации на Радио “София”.

През септември 1968 г. М. Щерев е повикан да отбие военната си служба. 

Две години ръководи естрадния състав на ДНА - Сливен

През 1970 г. той отново работи с Емил Димитров. По това време записват албума “Танцувайте с Емил” и в началото на 1971 г. посещават Париж, където двамата са представени от издателска къща “Хексагон”. В този албум М. Щерев прави съвременни версии на народните песни “Дилмано, Дилберо” и “Грозде не набрах”, които се посрещат с голям ентусиазъм от публиката. Той има написани за Емил над 15 песни. Изнесъл е с него стотици концерти в България, Русия и Чехия и е бил аранжор и музикален продуцент на три негови албума.
Митко Щерев и легендарният Емил Димитров позират с войнишки фуражки преди концерт през 1972 г.

В началото на 70-те става ръководител на оркестър “Маковете”, който съпровожда изявите на Лили Иванова. А през 1974-та създава група “Диана експрес”. В нея са започнали кариерата си: Чочо Владовски, Васил Найденов, Георги Станчев, Илия Ангелов и др. Важна особеност на тази група е, че тя изпълнява авторска музика, композирана и аранжирана от Митко Щерев. 

Той е написал музика и за повече от 30 игрални филма

Работил е с Въло Радев, Никола Рударов, Христо Ковачев, Мариана Евстатиева, Петър Донев, Иванка Гръбчева и др.

Наясно съм, че пропускам много от онова, което може да се напише за големия български композитор Митко Щерев. Изкушавам се обаче да споделя един личен спомен. Когато моята дъщеря беше бебе и я разхождах в хубавия ни парк на столичния квартал “Младост -2”, се запознах с Митко Щерев и неговите малки дъщери Александра и Рая. Имаше период, в който той с голяма любов и всеотдайност ги отглеждаше сам. Красиви, чудесно възпитани момичета. По-късно музикантът замина на работа в чужбина, но ние продължихме да общуваме с неговите тъмнооки красавици, с които често се засичахме в градинката и в кварталното училище.Доколкото знам, те вече зарадваха своя баща с внуци.

В анотацията към книгата си “Забравих си часовника на пианото” той казва: “Ако до 60 години един човек на изкуството не се е доказал, а се стреми да е работохолик и да е номер едно, това е признак на комплекси, ниска култура или простотия...” Затова пък неговото творчество е толкова изобилно и благодатно, че с право му завиждат.

Малкият голям мъж от Ямбол, както го наричат, е носител на наградата “Златен век” - огърлие, наред с писателите Иван Цанев и Георги Данаилов, с директора на столичния куклен театър Кирякос Аргиропулос и с дългогодишния главен архитект на София Петър Диков.

Митко Щерев не спира да твори и до днес

Въпреки ситуацията с Ковид-19 той продължава да пише песни и да прави нови проекти. Една от последните му песни е “Латино момиче” в изпълнение на “Диана експрес”. За нея композиторът споделя:

- Това е песен в стил латино рок на “Диана експрес”. Позволих си този път аз да напиша текста, като вложих в него скрита ирония за близо 20-годишната мания по латинската музика. По приятелски начин иронизирам манията на изключително много българи по латино музиката, което одобрявам, защото латино музиката е много красива.

За съжаление, поради извънредно то положение Митко Щерев не успя да зарадва почитателите си със замисления юбилеен концерт. Но за това никога не е късно.

И за финал едно послание на композитора:

- Искам да кажа на всички хора, че вярата за един народ е най-важното нещо. По-добре е да вярваме в нещо, което не съществува, отколкото в нищо. Защото вярата в нищо, която е разпространена навсякъде, е катастрофална за нас.

Валя МИТКОВА