Легендарните “Диана експрес” потопиха в магията на любовта гостите на клуб “1857” на Св. Валентин с концерт “Блус за двама”. Създателят на групата Митко Щерев представи чисто нов аранжимент на най-новата песен на групата “Латино момиче”. “Това е подарък за всички влюбени момичета и момчета, споделя композиторът, който не се дава на годините. Чувствам се добре. Е, улавям се, че от време на време се питам: Наистина ли мина седемдесетте? Първо си казвам, че това не е вярно, но после се примирявам с фактите и дотук”, споделя Митко Щерев пред politika.bg
Пътят на Митко към признанието е успешен, но не лесен. Роден е на 28.01.1946 г. в Ямбол. Когато е едва 4-годишен, родителите му се развеждат и той остава с брат си Щерю и сестра си Елена при майка си Мария. Със заплата на чистачка във вечерната гимназия тя не може да ги храни и облича, поради което се принуждава да изпрати Митко в ямболския пансион за сираци.
Там живее три години: от 1957 до 1959. В началото на 1958 г. Митко започва уроци по акордеон. Първите му учители са Христо Христов и Николай Николов. 


През лятото на 1960 г., придружен от възпитателката си, се явява на изпит в Музикалното училище в Пловдив,  където е приет в специалност фагот

Пет години живее в пансион за сираци “Рада Киркович”. Винаги е казвал, че е щастлив човек, тъй като е имал забележителни учители. Преподавател по акордеон му е великият Асен Овчаров, който го учи да аранжира за “ритмус” и духова секция.

Преподавателката си по облигат пиано Румяна Гарвалова Митко нарича “втора майка” заради нейната голяма добрина и човечност. Има специално отношение и към Пенка Минчева и Живка Язова, и двете преподавателки по солфеж. През третата година на обучението си се разболява от костна болест по ставите и постъпва в болница. След изследванията не му позволяват да продължи с фагота.

Прехвърля се на специалност пиано, но три месеца след това ставите на пръстите му не издържат и отново е на кръстопът. 

В началото на септември 1967 г. той свири в най-модерното заведение на Пловдив - бирхале “Каменица”. Митко е отчаян, защото е прехвърлен в специалност ударни инструменти с цел да завърши. Бъдещето пред него е несигурно и мрачно. 

Една вечер в бирхалето пристига бас-китаристът на Емил Димитров. Харесва го как свири и същата вечер го кани за пианист в състава на “Синьо-белите”

В края на септември същата година Митко пристига в София с едно картонено куфарче, облечен в ученически костюм, с желанието да свири в истински оркестър и около него да звучи музика. И желанието му се сбъдва, защото по това време Емил Димитров е най-голямата поп звезда в България.

 “Диана експрес”  1984  г.

Постепенно Митко и Емил си допадат като музиканти. Емил е човекът, който детайлно го запознава с френската и италианската поп музика. Така Митко се привързва към френския стил на аранжиране. След като се уверява в способностите му, Емил му възлага аранжиментите за първата си дългосвиреща плоча.

В нея Митко дебютира и като композитор с песните “Нора” и “Хей, Мадлен”. С втората се качва на първо място в най-престижните класации на Радио “София”. В средата на 60-те години започва професионалната си дейност в областта на професионалната музика като ръководител на оркестъра на Емил Димитров “Синьо-белите”. В началото на 70-те години е ръководител на оркестър “Маковете”, който съпровожда Лили Иванова.

През 1974 г. М. Щерев създава група “Диана експрес” и 10 години е свързан изпълнителски и творчески изцяло с нея. Някои от най-големите им хитове са “Северина”, “Душа” и “Наследство”. Автор е на редица шлагери на Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и др., което го прави един от най-изтъкнатите композитори на поп музика в България.

Талантът му е безспорен и той се реализира като популярен композитор на филмова музика. Автор е на музиката на филмите “Дубльорът”, “Осъдени души”, “По хълмовете на времето”, “Човек от народа”, “Адаптация”, “Комбина”, “La donna e mobile” и др. 

През 1996 г. Съюзът на филмовите дейци в България го избира за филмов композитор на столетието 

Съюзът на филмовите дейци в България му присъжда награда за музиката към филмите “Вик за помощ” и “Скъпа моя, скъпи мой” през 1986 г. През 2005 г. става носител на Голямата награда на Ямбол.

Днес поколения българи запяват създадените от него мелодии, а той твърди: В личен план отдавна не съм имал толкова успешна година като 2019. В края на февруари имахме в столичен клуб промоция на новия албум на “Диана експрес” - “Усмивката”. Сега, близо година след това, смело мога да кажа, че този албум е успешен.

Достатъчен е фактът, че от този албум в момента в сетлистата на групата са включени три парчета: песните “Усмивката“, “Обещай ми” и оркестровата пиеса от филма “Комбина”. Нещо повече. И в двете песни публиката има специално участие и ги възприема с успеха на старите ни хитове. Имах премиера в Русе на проекта “45 години “Диана експрес”  Рок Симфони”. Този проект е много специален за мен.

Ще спомена, че за да направя аранжиментите на песните, включени в програмата, ми бяха необходими над четири месеца. За осем месеца имахме 10 концерта и навсякъде салоните бяха препълнени, хвали се Митко Щерев пред Лео Богдановски. Използвам възможността да благодаря на прекрасните музиканти от Русенската филхармония, на диригента Димитър Косев и на мениджъра на проекта Наско Янкулов.

Говорейки за тези десет концерта, искам специално да подчертая нещо, което особено ме впечатли. 

А то беше уважението, което публиката демонстрира към моята музика 

Композирах музика за документалния филм “С нами Богъ”. За мен беше голямо предизвикателство, но мисля, че целият екип, начело с режисьора Степан Поляков, накрая видяхме, че сме сътворили нещо стойностно и значимо. Все пак това е петсериен документален филм и главни герои в него са Батенберг, Фердинанд и цар Борис.

За края на 2020 г. готвя концерт във връзка със 75-годишнината ми, споделя плановете си Митко Щерев. В него той ще включи 10 от най-популярните си филмови теми, два дуета и четири песни. В проекта ще участват певец и певица, като музиката ще се изпълнява от симфоничен оркестър.

Подготви Паулина БОЯНОВА