Все повече фирми у нас имат проблем с разплащанията, като през 2024 година се наблюдават отчетливи индикации за увеличаване на просрочията и като време, и като брой.

От 2 до 3 пъти по-често компаниите влизат в разговори за удължаване на кредитните периоди на дължимите плащания със своите контрагенти в сравнение с 2023 година, показват данните от регулярния доклад на Алианц Трейд (Allianz Trade), пише Труд бг.

“Ако досега в масовия случай се преговаряше за издължаване в срок от 60 до 90 дни, вече има чести опити той да се удължи и на 180 дни”, обясняват ситуацията у нас експертите на Allianz Trade.

За сравнение, средният срок, в който компаниите по света получават дължимите към тях плащания, през 2023 година достига рекордните 59 дни или с 3 дни повече в сравнение с 2022 г. 42% от изследваните фирми са обявили официално, че се разплащат с доставчиците си в срок от 60 дни, а една от всеки пет компании се издължава за 90 или повече дни.

Въпреки отсрочките, които често се дават на длъжници, расте и делът на пълното неизпълнение на задълженията. Най-притеснителни у нас са индикациите в транспортния бранш, които засягат основно средни и малки фирми, занимаващи се с международен товарен транспорт, отбелязва мониторинга на Allianz Trade на ситуацията у нас.

Според анализа на данните компаниите от сектора “Транспорт” удължават масово периода на разплащане до 4-6 месеца, като преди това се е правело обикновено за период от 1 до 2 месеца.

Част от фирмите заявяват, че не биха могли да обслужат дълга си и започват да не правят вноски по него. Основните причини за създалото се положение в родните компании са намалялата заетост, повишени разходи и съответно свити маржове, както и необслужени публични задължения. Транспортният сектор се очертава ясно като най-проблематичния по този показател у нас през последната година, отбелязват от Allianz Trade в България.

Според анализаторите причините за затрудненията на бизнеса у нас са комплексни - инфлацията, която макар и намаляваща е все още на сравнително високи нива, вътрешната политическа несигурност, макроикономическа среда, войната в Украйна и конфликта в Близкия Изток, ниската покупателна способност и др.

Проблеми с просрочията все по-често започват да се срещат и при малки и средни фирми в секторите агробизнес, строителство, текстил, горива и храни. Очакванията са това да е по-дълготрайна тенденция, а в строителния бранш и сектор “метали” могат да бъдат засегнати и по-големи компании.

Секторите, в които компаниите чакат най-дълго, за да получат дължимите им плащания, в световен мащаб са “машиностроене” и “производство на оборудване” - средно 77 дни (2023 г.), като през 2022 г. са отчетени средно 73 дни. При фирмите от сектор “транспортно оборудване” забавянето е 75 дни, “строителство” - 74 дни, като това е с 6 дни повече за 2022 г.

Най-бързо получават парите си фирмите от хотелиерския и ресторантьорския бранш. Тук времето за разплащане е 8 дни, а в “търговия на дребно” - 25 дни, като по-бързото разплащане е заради работата им най-често с крайни потребители, които плащат в момента на получаване на стоките или услугите.

Регистрира се и още една негативна тенденция у нас, при това за трета поредна година - необходимостта от рекордно увеличаване на необходимия оборотен капитал за фирмите, като за миналата година периодът, в които средства на компании остават блокирани, е средно 76 дни. По наблюдения на експертите на Allianz Trade в България, у нас периодът на блокиране на оборотни средства е по-дълъг от средното за света.

Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България: Рискът от просрочия при взаимодействия с контрагенти от България и чужбина расте

Индикациите от глобалния доклад на Allianz Trade, както и наблюденията ни на българския пазар през последната година, са “предупредителна светлина” за бизнеса у нас.

Рискът от просрочия при взаимодействия с контрагенти от България и чужбина расте и в тази ситуация превантивните мерки могат да се окажат спасителни за редица компании, защото нерядко сме свидетели на случаи, в които дори един или два проблемни договора с неизплатени задължения по тях, могат да доведат до фалит.

До юни няма да изпълним критериите за еврозоната, каза управителят на БНБ

Сечем пробно 8 млн. български монети евро

Нужни са 620 тира банкноти и монети 

Монетният двор към БНБ е напълно готов за отсичане на български монети евро, като преминаваме към тестово отсичане на 8 млн. монети, каза управителят на БНБ Димитър Радев.

Той участва в международна конференция “България в еврозоната, кога?”, организирана от Асоциацията на почетните консули в България, Българската CFA Асоциация и Асоциацията на Банките в България.

Общото количество банкноти и монети, необходими да осигурят паричното обращение при влизането ни в еврозоната, тежи 12 300 тона и съответства на вместимостта на 620 тира, каза управителят на Централната банка.

България няма да успее да изпълни всички критерии за влизане в еврозоната до юни, когато излиза докладът за конвергенция, каза още Димитър Радев.

Инфлацията в страната намалява, но до излизането на доклада ще остане над нивото, изисквано за приемане на еврото. Но това не значи, че няма да влезем в еврозоната през 2025 г. Постигнато е политическо съгласие да бъде изготвен нов доклад за България в момента, когато изпълним и критерия за инфлацията, дори това да е през есента.

Шансовете ни да се присъединим към еврозоната през 2025 г. остават силни и напълно реалистични, каза Димитър Радев. Сред условията за влизане в еврозоната е връщането на пътя на фискалната консолидация, приемането на закона за въвеждане на еврото, както и ускоряване на работата по техническата подготовка от страна на правителството, обясни управителят на БНБ.

Подготовката на търговските банки се развива по план. Но има редица системи, които трябва да се адаптират за работа в еврозоната. Има и още работа, свързана с небанковия финансов сектор, несъстоятелността и мерките срещу изпирането на пари, каза Димитър Радев.

Стратегическата цел за България е да изпълни условията за членство в еврозоната до края на годината, каза министърът на икономиката Петко Николов.

“България ще има възможност да се финансира чрез кредити с по-ниски лихви от международните пазари. Единната валута ще намали трансакциите и разходите за бизнеса, което ще подпомогне външнотърговския стокообмен на страната, ще има положителен ефект върху чуждестранните инвестиции”, посочи Николов.

Въвеждането на еврото в България ще бъде съпроводено с изискване за правилно превалутиране на цените от лева в евро и обозначаване на цените на стоките и услугите едновременно и в евро, и в лева, обясни икономическият министър.

Той добави, че периодът на двойно обозначаване на цените ще започне един месец след взимане на решението за приемане на страната ни в еврозоната и ще приключи 12 месеца след датата на въвеждане на еврото.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще следи дали търговците спазват правилата.

Гражданите ще могат да подават сигнали до КЗП за търговци, които не превалутират цените по фиксирания курс от 1,95583 лв. за едно евро, както и за тези, които не изписват цените и в двете валути. Но засега не са предвидени никакви санкции за търговци, които необосновано закръглят цените нагоре.

Например стока или услуга, които сега струват 100 лв., с въвеждане на еврото би трябвало да струват 51,13 евро. Но цените ще бъдат закръглени, а в случая е важно дали закръглението ще бъде на 50 евро или например на 55 евро, което би означавало увеличение на цените.

Бюджетната политика допринася за покачване на цените

Кредитите помпат инфлацията в страната

Реалните лихви по влоговете са отрицателни

Отпускането на потребителски кредити и пускането на нов държавен дълг на международните пазари допринася за покачване на цените.

Отпусканите банкови кредити и пускането на нов държавен дълг на международните пазари води до покачване на инфлацията, става ясно от анализ на БНБ. Повишаването на обемите при новоотпусканите потребителски кредити представлява допълнителен фактор с проинфлационно влияние в началото на 2024 г., пише в периодичното издание на БНБ “Икономически преглед”.

Същевременно поддържането на бюджетни дефицити, финансирани с външни емисии на държавни ценни книжа (ДЦК), оказва допълнително влияние за продължаващия приток на средства и за задържането на висока ликвидност в банковата система, което допринася за ограничената трансмисия на паричната политика на ЕЦБ върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в сектора на домакинствата в България, посочват от БНБ. В крайна сметка лихвите по депозитите в банките все още са по-ниски от инфлацията.

Влизането на България в еврозоната ще даде възможност за по-евтино взимане на кредити от правителството за финансиране на бюджетния дефицит, посочиха участници на конференция за въвеждането на еврото.

Годишната инфлация, измерена чрез потребителската кошница на страните от ЕС, продължи да се забавя и към края на март е 3,1%.

Но инфлацията все още е доста по-висока отколкото в страните от еврозоната с най-ниска инфлация, с което не изпълняваме критерия за влизане в еврозоната. Бюджетната политика продължи да има проинфлационно влияние посредством повишаването на социалните плащания и на заплатите в публичния сектор през последните години, посочват от БНБ.

Втурнаха се за взимат заеми за над половин милион лева

Кредитните милионери нараснаха с близо 52%

Големите заеми за домакинствата с 60% ръст

Най-голям ръст има на отпуснатите кредити за домакинствата и бизнеса в размер между половин и един милион лева.

Гражданите и бизнесът се втурнаха да взимат кредити за по над половин милион лева, показват данни на БНБ. Към края на месец март заемите на граждани за суми между половин и един милион лева за 1983 броя.

За година броят на тези кредити нараства с 58%, а общия размер на отпуснатите от банките средства чрез тези заеми се увеличава с над 59 на сто.

Именно при тези кредити има най-голям ръст, както при отпуснатите суми за домакинствата, така и за бизнеса. На второ място по увеличение при заемите за граждани са тези за суми над един милион лева. За година броят на кредитните милионери нараства с 81, или с 51,6% и към края на март достига 238. Общата сума, отпусната на домакинствата чрез кредити за милиони, е в размер на 360,86 млн. лв.

При фирмените кредити отново най-голям ръст има при отпуснатите суми в размер между половин и един милион лева. Към края на март отпуснатите такива заеми за нефинансови предприятия са 4826 броя, което представлява увеличение със 7,7% за година. Фирмените заеми в размер над 1 млн. лв. са 6413 броя, като за година се увеличават с 6,4%.

Общата сума, отпусната чрез тези кредити, е 34,28 млрд. лв., което представляват над 75% от общия размер на заемите за нефинансови предприятия.

Последните данни на БНБ показват увеличение на проблемните кредити. Към края на месец март брутните необслужвани кредити възлизат на 4,27 млрд. лв., при 3,85 млрд. лв. в края на декември миналата година, а делът им в общата сума на отпуснатите кредити е 3,74%, при 3,63% три месеца по-рано.