Отдавна е ясно, че в България всичко е възможно, особено в т.нар. „медийна среда“, но когато се преминават границите на нормалността и за мишени са нарочени деца, тогава е  крайно време да се предприемат мерки и законодателството ни да предвиди сериозна отговорност.

Така едно съвсем безобидно сбутване между ученици в частно училище в София, се превръща в пример как работи машината за омаскаряване и как една фалшива новина се завърта като лавина и е напълно способна да разбие нечии съдби. 

От репортаж на бТВ в края на миналата седмицата стана ясно, че е имало спречкване между две деца на игрището във въпросното училище. Според майката на едно от децата, синът й е бил блъснат на земята, „пребит“ и дори е получил комоцио.

Отсрещната страна, в лицето на бащата, опровергава категорично тази версия и казва, че няма нищо такова, не се касае за агресия, а напротив, другото дете е обиждало неговото. Позицията на училището е, че децата са били под контрол, имало е наблюдаващ учител и инцидентът е станал по време на футболен мач, като са прегледани и камерите за видеонаблюдение.

Проверка на БЛИЦ установи, че случаят е разгледан на специална среща в присъствието на родителите, като от видеозаписа е станало ясно, че за никакво „пребиване“ не може да се говори, нито за „удари в главата“, съответно няма и комоцио. Касае се за безобидно спречкване между две момчета, без абсолютно никакви последици за здравето им.

Записът на случката е най-категоричното доказателство, че в случая не може да става и дума за „агресия“ в училище, въпреки че темата е силно експлоатирана по медийте в последно време. 

Дотук нищо фрапиращо, подобни случки са ежедневие и едва ли някои би им обърнал особено внимание, въпреки очевидното преекспониране. Да, само че ако нароченият за „бияч“ седмокласник не се беше оказал …. синът на бизнесмена Петър Манджуков.

Известността на бащата очевидно променя генерално нещата, а фейк машината се задейства и захапва случая като гладен койот плячката си, със сигурност подпомогната от лицата, заинтересовани да дискредитират училището и съответно семейство Манджукови.

Така четири-пет сайта за фалшиви новини с неясна собственост и без никакви задръжки, започват да споделят ветрилообразно текстове, от които би се изпотил и самия Гьобелс. В тях синът на бизнесмена е представен като агресор, с фрапиращи епитети, изрази и определения по негов адрес, които не само надхвърлят всякакви представи за допустим тон, но и които очевидно целят нанасяне на вреди върху психиката на детето.

Абсолютни висини на болната фантазия на авторите на този фейк, нямащи нищо общо с истината. Последва и реакция на бащата Манджуков, който направи силно и откровено обръщение до медиите в своя фейсбук профил. Напълно човешка позиция, която всеки баща, прочел подобни чудовищни глупости за собственото си дете, би направил.  

Естествено и училището не бе пощадено, което несъмнено подсказва и за истинската цел и съответно мишена на фейк машината. Учителите са описани като напълно неадекватни, употребяващи антидепресанти и опиати, а ръководството – безхаберно за живота и здравето на учениците. Въобще - училищна атмосфера по Хичкок – само серийни убийци липсват в умопомрачителното съчинение.

Явно анонимните „автори“ на пасквилите или стоящите отзад истински поръчители на тези откровени лъжи, имат сериозен зъб на училището и желание публично да го дискредитират. Естествено никой не би повярвал, че в това елитно българско училище „питомците му“, както ги наричат авторите на пасквилите, буквално се избивали по коридорите. Все пак дори и медийният фейк би трябвало да има някакви граници, за да изглежда поне малко автентично.

Цялата тази помия е мултиплицирана и във фейсбук групите, модерирани от същите сайтове, придружена и с лични снимки на синовете на Петър Манджуков и на семейството му, разпространени разбира се без съгласието на семейството и в нарушение на закона, и така фалшификатът стига до стотици потребители на социалните медии и на интернет.

Така работи фейк машината. Трагичното в случая е, че се касае за дете, а лъжите по негов адрес и описването му по този брутално неверен и крайно извратен начин, със сигурност са нанесли непоправими щети. И ако родителите Манджукови са възрастни хора и могат да имат адекватна преценка за случващото се, то въпросът е как би се почувствало което и да било 13-14 годишно момче, ако види снимките си в интернет и прочете подобно „описание“ за себе си.

Да, това наистина е дъното и показва пълната морална деградация на авторите на тази лъжлива и очерняща кампания. Въпросът обаче не е само морален, а е редно авторите да понесат и своята отговорност. Само че законодателството ни, допускащо без последици мултиплициране на подобни фалшиви новини, едва ли ще позволи това да се случи или ако се случи, то няма да е в обозримото бъдеще.

Другият важен въпрос е къде са в момента органите за закрила на детето, медийните организации, както и десетките НПО-та, поставили си за цел защита на правата и интересите на децата и на техните родители и получаващи щедро финансиране, включително и от държавата, за тази си дейност. Които неправителствени организации обикновено са доста кресливи в определени случаи и странно мълчаливи в други.

Ако на подобни кампании не бъде сложен край със законодателни или административни мерки, ще се превърнем в безпомощни наблюдатели как тези случаи лека-полека се превръщат в правило, а използването на псевдомедиите за саморазправа и целенасочено сриване на човешки съдби, включително детски – в нещо всекидневно. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук