Когато един от най- добрите български актьори – НИКОЛАЙ УРУМОВ, се въплъщава в ролята на БОГ, световният отзвук на игралния филм „Смешният съд“, в английската транскрипция на заглавието The Supreme Court, е огромен. Доказателство за това е световното разпространение на филма. Излъчен и получи награди на следните фестивали:

Multicultural Film Festival,  Toronto 2021  Филмовият фестивал в Торонто (TFF) се провежда с цел фокусиране, излъчване и популяризиране на алтернативни и независими създатели на филми от целия свят. С инициатива на режисьори и филмови активисти, живеещи в Канада, той се провежда в Торонто, за да отпразнува 150 -годишнината от създаването на Канада. За да почете канадския дух на мултикултурализъм и хармонично съвместно съществуване, фестивалът беше наречен Фестивал на мултикултурния филм. Фестивалът представя филмите на различни езици, етноси и култури.

Фестивалът се провежда във Fox Theatre, който е вторият най -стар кинотеатър в Канада, основан през 1914 г.

Избирайки Fox Theatre за основно място, Toronto Film Forum адмирира кинематографичното наследство на Канада.

Фестивалът за мултикултурен филм, Торонто - 2021 г., се проведе на 23, 24, 25 и 26 септември 2021г.

Наградата за най-добър късометражен филм на МФФ в Киев, Украйна – на 25- тото издание на „Золоте курча" 2021г.

2021г. Официална селекция в Green Bay Film Festival, Мемфис САЩ

2021г. Номинация International Film Festival "Cinema and YOU", Украйна

2022г. Официална селекция на Edo State International Film Festival с подкрепата на GIZ и Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество SDC.

2021г. Наградата за най-добра мъжка роля за Николай Урумов на МФФ “Славянска приказка“, София.

2022г. Monaco Streaming Film Festival – Монте Карло, филмът е излъчен в Монако и е в Official Selection на Monaco Streaming Film Festival. The Supreme Court е селектиран между 3 500 изпратени филма от 112 държави.

 Фестивалът е създаден с подкрепата на фамилия Грималди от Монте Карло и излъчването на филма ще бъде в един от най-големите културни центрове -Grimalde Forum, 10 Avenue Princesse Grace.

Monaco Streaming Film Festival е еклектично фестивално събитие, промотиращо глобалната индустрия за стрийминг на филмово съдържание, приобщаващо продуценти, режисьори, сценаристи от цял ​​свят. Фестивалът идентифицира иновативни кино предизвикателства, които да свържат дистрибутори, агенти по продажбите и филмови екипи.

 

Анотацията на филма

„Смешният съд“ по саркастичен начин разказва историята на грешник, изправен пред Бог, в едно бъдеще неопределено време. В тази фракция, възмездието в много стеснен диапазон показва лицето си. Включени са фентъзи елементи, водещи до хорър светове. Експлицирани са значимите теми на съвремието - социалната справедливост, затварянето на обществото след КОВИД-19 и рефлектирането върху насилието над жените.

 

Представяме и рецензията, за режисура на игралния филм „Смешният съд“ от асистент доктор Борислава Димова – департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ в НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ:

 

„Късометражният игрален филм “Смешният съд” на режисьора М. Фард насочва вниманието на зрителя към темата за възмездието и разбирането на собствените грешки в един сюрреалистичен авторски прочит на идеята за Чистилището, чийто образен еквивалент в материалния свят на произведението е показан чрез планински лифт.

В своята режисьорска експликация Фард описва целите си да обърне внимание като цяло на глобализирания свят и съществуващите в него болезнени морални проблеми, изразяващи се в нарастващото безразличие към страданието на другите, емоционалните разстройства, възникнали особено след появата на Ковид 19, насилието над жени и деца. Авторът се стреми чрез средствата на аудиовизията да смеси условната среда на фикцията, в която виждаме провеждането на един особен съдебен процес, провеждащ се между главните герои, общуващи на лифта и реалността под формата на спомени от миналото, показващи прикривано греховно поведение. Целта е постигането на истината, признаването на греха, получаването на възмездие и опрощение, преминаването към последната спирка от пътя или успешното излизане от Чистилището.

Интересно за мен беше да установя, че в синопсиса и сценария се описват двама герои, различни персонажи, за които отсъства насочваща информация, че във филма те ще представляват един и същи човек, представен в различни възрасти, с различен социален опит и натрупана мъдрост в разбирането на категории като справедливост и истина.

Една от най-силните сцени във филма на финал е тази, в която възрастният мъж се качва на свой ред на лифта, за да продължи към последната спирка и миг по-късно се обръща не със своето, а с лицето на своя партньор в сюжета. След това съединение на образите, зрителят разбира, че прегрешилата душа е изживяла цял един живот или според фикцията време повече от 1000 години в опит да приеме и признае греховните си дела, а след това да продължи към крайната цел - последната спирка.

Много добре са развити персонажите на Младото и Мъдрото Аз /Велосипедистът и Лифтаджията/ на изобразената грешна душа, изиграни от Стефан Додуров и Николай Урумов. Техните герои са в постоянен конфликт от мига на първата или както филмът внушава поредната първа среща, която поражда тяхната моментална неприязън един към друг. С развръзката на филма придобиват ясен смисъл и някои привидно непринудено разменени реплики между героите. Моментът, в който Мъдрото Аз настоява Младежът да се облече топло преди да се качи на лифта / Н.У :” Може на мен да ми стане студено…”/.В следващ етап се появява и закачката между двата Аз-а, че те никога не биха избрали да бъдат един с друг, защото не се харесват / Н.У : “ И аз не бих избрал точно теб, но се случва…”/. На финала, когато персонажите разменят местата си на лифта след импровизирания сюрреалистичен процес, в който Младежът най-сетне признава вината си, просейки избавление, той изпитва колебания дали жертвата на греха му - жената, която е наранил някога, ще му прости и ще го освободи от това странно място, от това безвремие в заточението. Точно тогава лифтът тръгва и Мъдрото Аз се обръща с лицето на Младежа, уверявайки го, че процесът е приключил и прошката, може би, е вече получена /Н.У. : “ Знаеш ли, уредих те!…Тя вече те пусна”…./

Визуално филмът е разказан интригуващо. Използвани са кадри от дрон, показващи ни множеството промени в средата, следващи драматургичните хрумки. Крупните планове, с които се изграждат монтажните фрази от недрата на технически съоръжения под лифта градират напрежението и създават чувство на неизбежност, на категорична обреченост, на постоянна повторяемост на събитията.

Промяната в ракурсите, цветовете, контраста и плановете след качването на Велосипедиста на лифта, очите на Лифтаджията, стартирането на своеобразния съдебен процес, започващ с протокол за смъртта на личността, създават у зрителя нервно усещане, приближаващо се почти до хорър. Звуковото и музикално оформление на творбата се допълват адекватно. Изборът на Бах и символизмът на цигулката, с която Мъдрото Аз “изсвирва” повтарящите се до безкрай етапите от живота на своето Младо АЗ в търсене на възмездие и заслуга на опрощение в своебразното Чистилище, създават сякаш среда на абсолют.

Филмът “Смешният съд” има малко особено заглавие, цялостният авторов разказ търси, според мен, усмивка от облекчение, а не обикновена усмивка от развлечение, след онова повтарящо се без резултат над 1000 годишно пътуване към истината, в което грешникът многократно е отказвал да се покае и признае вината си.

Смятам, че посланието на филма е разбираемо, поднесено с вкус и с разбиране на техническите и творчески инструменти в създаването на аудиовизия.“

 

„СМЕШНИЯТ СЪД“

СИНОПСИС

Велосипедист /24г./ кара колело по шосе. В далечината зад него се виждат къщи и дворове на малък град. Велосипедистът навлиза с колелото по пътека със стръмен наклон в планината. Оголели дървета, по които тук -там са се задържали последните ръждиви листа. По пътеката с висока скорост се спуска ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ. Вятър развява косата му, докато скоростта, с която кара колелото си се увеличава. Гумите на колелото подскачат по големите камъни. На завой, колелото прави дрифт, задната гума изригва и изхвърля пясък. Гумата се пука с оглушителен трясък и колелото, заедно с ВЕЛОСИПЕДИСТА изчезват в пропаст до завоя.

ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ върви и приближава лифт станция. Разминава се с - / МЪЖ-57г./. МЪЖЪТ е увит с шал, потрива ръцете си, които са премръзнали.

ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ разговаря с МЪЖА, като го уговаря да го качи на лифтовото съоръжение. МЪЖЪТ подава на ВЕЛОСИПЕДИСТА яке и грейка, за да ги облече преди да се качи на лифтовата седалка.

МЪЖЪТ бута седалка след седалка, в опит да стартира движението на лифта. Безуспешно. МЪЖЪТ включва и изключва шалтерът на електрическото захранване, но лифтовата инсталация и седалките не помръдват. Чува се глух шум от съоръжението, което сякаш се включва, но което продължава да не задвижва седалките.

След много опити седалките, прикачени за стоманеното въже започват да се въртят и ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ, скача на една от тях и завърта към себе си дръжката. ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ се издига все по- високо в планината седнал на лифтовата седалка. Климатичното време се променя- става снежно и ветровито.

Без МЪЖЪТ да докосва съоръженията в станцията на лифта въртящите седалки спират движението си.

ВЕЛИСИПЕДИСТЪТ с досада се разлюлява на седалката си и се обръща към станцията, за да разбере какво се случва.

Чува се гласът на МЪЖЪТ, променен от усилвател с ехо.

МЪЖЪТ започва да разпитва ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ и от разговора им се разбира, че ВИЛОСИПЕДИСТЪТ е умрял след падането с колелото в планината и това, което му се случва на лифта е 1 010 години по- късно. Всеки път, когато ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ отговори с лъжа на въпросите на МЪЖА се къса по една метална нишка, от въжето, което задържа лифтовата седалка.

ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ изтегля главата си напред и прави усилие да види женска фигура, която е на крайната станция –МОМИЧЕ /20г./. По погледа на ВЕЛОСИПЕДИСТА си личи, че я разпознава.

Вижда се как Велосипедистът размахва колана си и бие МОМИЧЕТО в стая с боядисани в червено стени.

Велосипедистът е зад банката за даване на показания. Той отрича, че е нанасял побой над МОМИЧЕТО.

ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ, изтощен, пролазва към лифт -станцията. Когато седалката се е приближила дотолкова, че може да стъпва по снега ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ скача от съоръжението и заема мястото на МЪЖА. МЪЖЪТ се качва на неговата седалка и ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ, включва съоръжението на лифта. Опитва се да отдели ръката си от шалтера, който стартира лифтовото съоръжение.

МЪЖЪТ изчезва в облаците, качен на лифтовата седалка.

Станцията на лифта е празна. Само механизмите продължават да се въртят и да шумят.

Създателите на филма са продуцентски компании „EМ.ДЖИ.И.3“ ЕООД и „Джи енд Джи 55“ ЕООД. Сценарият е на Ефемия Фард, създаден класическите предложения и с подкрепата на Руси Чанев. Оператор е Георги Илиев, режисьор по монтажа и снимки с дрон Стефан Бояджиев.

Добре и вярно звукът във филма се чува, както и фоли ефектите са създадени от звукорежисьорите Александър Симеонов

Александър Симеонов и Светлозар Георгиев.

Кастинг актьори:

Стефан Додуров

Николай Урумов

Дженифер Артемис Фард

Дете - Бенджамин Фард

Музиката е на Йохан Бах, произведението „Сарабанда“ в изпълнение на цигулка - Петър Владимиров. Младият виртуоз Петър Владимиров е студент в „Сибелиус“ Академия Хелзинки (Финландия), в класът по цигулка на професор Река Силвай (Reka Szilvay). „Сибелиус“ Академия е под номер девет в световната класация на музикални академии. Петър Владимиров е един от само десетте цигуларя, приети в „Сибелиус“ Академия за 2022 година, между стотици кандидати от цял свят и също така е единствения българин в цялата консерватория. През 2019 година участва в първото издание на Младежкият Кралски Концертгебау Оркестър (RCO Young) Амстердам (Холандия) и получава титлата “Амбасадор”. 

 

Преводът на английски език е на професор Дейвид Мосъп и на Джоузеф Фард

РЕЖИСЬОРСКА ЕКСПЛИКАЦИЯ

„СМЕШНИЯТ СЪД“

Историята, която филмът „Смешният съд“ разказва, е за възмездието и за двама мъже. Единият, който е млад и самоуверен , и другият, който е възрастен и мъдър. Взаимодействието между тях се превръща в своеобразен съдебен процес. Своеобразното „съдебно производство“ се случва, и реално и фантазно, водейки към хорър светове… Случва се и с хумор – релефен, черен, дори истеричен.

Светът е глобализиран, проблемите на човечеството –също. Отдавна са надхвърлени националните измерения за нетърпимостта към социалното заболяване „насилие над жени“. В изграждането на сценарната структура, за да се получи максимална степен на идентификация на главните герои със зрителя, те не са заложени като “черни или бели”, а са търсени всички отсенки на човешките слабости, преодоляването, на които дава най-големите доказателства за търсената индивидуализация на зрителя с тях.

При написването на сценария умишлено бе създаден един хорър свят, с гъсто концентрирана атмосфера от полярни герои и характери, на чиито фон по-силно да изпъкне възмездието. Създадено е триизмерното усещане за характерите в сценария, като се дозира точно, съотношението между социологическото, психологическо и метафизическо измерение на героите.

Усещането за единна цялост в изграждането на убедителни образи се очаква да се постигне чрез използването на трансформацията на героите. Това е една своеобразна рецепта за правото на изкупление, която филмовият проект предлага, и която е насочена срещу европейския цинизъм и песимизма. Финалът няма да е в код „черно“ поради непроменяемост на персонажите.

В настоящия век съществува болезнен морален проблем, изразяващ се в нарастващото безразличие към страданието на другите. Губенето на тази човешка уникалност – способността за състрадание, в психо-социален аспект се изразява във високия процент на инвалидизирани хора, в следствие на пропуснатия момент, в който някой е можел да им помогне. Емоционалните разстройства ще са втората причина за заболяванията в близкото бъдеще. Сценарият развива и още една важна тема – за увреждането на децата - тийнейджърите-от условията на семейната среда. От „счупени“ семейства излизат „счупени“ деца, което е един от огромните проблеми на бъдещето ни.

Актуалността на „вирусната“ интерпретация със сигурност ще привлече интереса на аудиторията, защото е актуална и ще определи един нов виртуален код на взаимодействие филм - зрител.

Функционално понятието за „лифт“ е специфична метафора за възмездието и справедливостта, до степен на кореспондиране с библейски понятия. Ако извлечем смисъла от етическия кодекс, заложен във филма „Смешният съд“, определящ кое е „добро“ и „зло“, ще се наложи да си поставим абсурдният въпрос дали законът и моралът винаги водят битката с порока от една и съща страна?

Ексцентричните условия и ползването на хорър света като метафора, са предпоставка за висока доза сарказъм, доведен дори до гротеска. Жанрът ще бъде зададен още в началните сцени, като провокация към болезнени и важни проблеми в духа на черния хумор. Фабулата се развива в условността – комбинират се актуални теми от реалния свят и от фантастиката. Под въздействието на анестезията на иронията зрителят ще разсъждава върху важни теми и проблеми. Жанрът черна комедия се постига, чрез парадокса между очакванията и резултата и смешния обрат на събитията.

Сблъсъкът на екзистенциалния свят на персонажите ще бъде представен чрез редуване на сцени с различна светлинна атмосфера. Филмът започва с реалистични цветове, които се променят в  контрастни и тревожни, до достигане на монотонна визия. Финалът ще възвърне цветовата експлозия на началните кадри.

Функционалният аудиовизуален език на филма ще ползва изключителното и уникално звучене на Йохан Себастиан Бах. По отношение на единството на екстериор, музикалните теми ще обосноват постоянните скокове във времето на сценарийното действие.

Основната ми идея като кинорежисьор е чрез този филм по емоционален начин да разкажа една история, която се случва в България, но която е надраснала националната проблематика и би била разпознаваема от зрителите навсякъде по света. Вътрешното ми убеждение винаги е било, че една човешка история разказана, чрез средствата на кинематографичното изкуство, има за основна задача да проведе вид "терапия" за зрителите. Усещането, което трябва да се поражда у тях е вярата, че създаденият позитивен модел на мислене е успяващ и че интимното им преживяване с филма ще провокира тяхната чувствителност и ще ги доведе до емоционална съпричастност и катарзис.

Филмът е реализиран със съдействието на НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ, с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, „Витоша ски“ АД и СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ.

Трейлър на филма

линк мейкинг на филма „Смешният съд“

https://drive.google.com/file/d/1MbXm1mAT1_gjtXrOToSwYlW72jWyL7ep/view?usp=sharing

Автори: Ефемия Фард, д-р М. Есканадари Фард – Араш, Джоузеф Фард

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук