Най-големият страх на древния Рим бил от бойния щурм на траките, същия като... на българите

&bdquo;Блог за миналото и за бъдещето на Българя. За правото на време на народът на Сияйните, откърмил първите царе, наследник на култура &ndash; по-стара от Старото царство в Месопотамия, съградил първия град на древна Европа. За потомците на Орфей, Рез и Прометей, на Ахил, Дионис и Крум Срашний, на Спароток и Ситалк, на богомилите и Залмоксис, на Максимин Тракиеца и на Спартак, бранили и опазили с цената на кръвта и името си свободата на Европа&rdquo;, се казва в описанието на сайта. <br /> <br /> А ето как чрез сравняване на бойните техники на българи и траки авторът аргументира своята теза: <br /> <br /> &bdquo;В древността различните народи са устройвали своята войска по различен начин. Дори и прилаганата тактика е била различна. Докато при галите се е залагало на щурма и силата на първи удар, римляните изграждат желязна стена от опитни легионери, които да спрат напора на противника, а после бавно да го отблъснат, обкръжат, лишат от възможност за маневри и накрая да го довършат.<br /> <br /> Ходовете на потомците на Ромул са били добре обмислени, перфектно координирани и съчетани с действията на бойните машини като балистата. Не е никак случайно, че през II век Римската Империя е подчинила дори част от траките и се е разширила на три континента. <br /> <br /> Изведнъж обаче се случва нещо странно, нещо, което е считано за невъзможно. През 169-170 година страховити бойци от земите на север от Дунава, не просто прекосяват голямата река и разрушават римските гранични постове, но извършват пробив, който никой &bdquo;варварски&rdquo; народ не е успял да направи.<br /> <br /> &bdquo;Нашествениците&rdquo; заливат цяла Тракия и буквално прегазват като валяк стационираните на наша територия легиони. Походът не свършва в земята на Орфей, а продължава до сърцето на Гърция &ndash; до Термопилите. Това е първата, но не и последната сериозна атака срещу окупационната власт на Рим. На Балканите ще бъдат построени 800% повече крепости отколкото в цялата азиатска територия на Римската Империя. <br /> <br /> Страхът от нападателите дошли от север несъмнено е бил изключително голям, иначе нямаше да бъдат взети такива скъпоструващи мерки и нямаше да бъдат включени толкова много ресурси по охраната на долнодунавската граница.<br /> <br /> Кои обаче са мистериозните бойци, на които се отдава да навлязат стотици километри в контролираните от Вечния град територии? Тези смели хора са обитавали земите край Източните Карпати и Северното Черноморие. Официално нападението от 169-170 година е извършено от траките костобоки, но реално погледнато едно племе не може да смачка римската военна машина. Повече от ясно е, че се касае за коалиция от различни сродни племена, които са се обединили с цел да освободят своите поробени братя обитаващи земите на юг от Дунава.<br /> <br /> Тракийската бойна тактика от преди римското нашествие е описана с подробности от Георги Михайлов: &bdquo;Встъпвайки в сражение, траките надавали страшен вик и вдигали невъобразим шум с дрънкане на оръжието си... Сражението водели според терена...Битката се започвала устремно, като се разчитало на напора, и за това е могло да стане врязване на една или друга част повече или по-малко в неприятеля... Те нападали хоплитите-гърци без да се излагат на опасност, защото гърците нямали ни стрелци, ни хвърлячи на копия, ни конници. Напротив, траките ги обсипвали с копия като тичали или препускали с конете си срещу им, а колкото пъти гърците атакували, се отдръпвали...&rdquo;<br /> <br /> Интересно е, че тази тракийска бойна тактика е присъща и на старите българи. От Иван Богданов научаваме следното: &bdquo;Стихия на прабългарите е нападението. Промъкват се безшумно към предмета на нападение и след като разположат резервите и поставят в ударното ядро най-опитните бойци, връхлитат върху врага си от прикрите хълм, гора, храсталаци с яростни, страшни викове. Когато врагът има числено превъзходство пред него излиза само една дружина, увлича част от силите му, но внезапно започва да се отдръпва, бойците си дават вид, че бягат, сетне обкръжават увлечените и ги унищожават...&rdquo;<br /> <br /> Странно, как никой от проучилите нашата история не обръща внимание на факта, че бойната тактика на старите българи е идентична с тази на траките.<br /> <br /> Разбира се има и развитие, това си е в реда на нещата, но основните елементи са идентични. При северните траки основната бойна единица е конния стрелец. Знаем за това от Тукидид, който твърди, че почти всички гети са конни стрелци. Геза Фехер от своя страна подчертава, че основното оръжие на конния народ българи е лъка. Това оръжие в ръцете на опитен боец е сеело смърт в редиците на противника.<br /> <br /> Друг пренебрегнат факт е важната подробност, че въстанието и похода на костобоките и другите свободни траки съвпада с нулевата година на Именника (на Българските Владетели). Там е казано, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава. <br /> <br /> Крум Страшни не следва ритуала за правене на чаша от черепа на голям враг от памирци или тюрки. Това си е стара тракийска традиция както научаваме от Луций Аний Флор: &bdquo;Те (траките) правеха жертвоприношения с човешка кръв и пиеха от човешки черепи&rdquo;.<br /> <br /> Обичая на бръснене на част от косата и оставяне на кика също не е донесен от Средна Азия. Плутарх свидетелства за това, че траките абанти и мизите бивайки ръкопашни бойци стрижели част от косата си, за да не може противника да ги сграбчи за перчема:<br /> <br /> Управленческите качества на народа наричан траки не могат да бъдат отречени, но могат да бъдат премълчани, за да не се види продължението на традицията при старите българи, които са де факто същия народ. Не случайно монахът Фулко пише: &ldquo;българите, които назовават траки според предишните паметници&rdquo;.<br /> &nbsp;