796 273 физически и юридически лица имат недвижими имоти в София, а през миналата година броят им бил 725 272, сочат данните на Столичната община, съобщава "Телеграф". Справката е според данъчните партиди, които включват сградния налог и такса смет. Простата сметка показва, че почти 64 000 са новите собственици на имоти в столицата и огромната част от тях са се снабдили с жилище в някоя от новите сгради в столицата.

София се разраства и строителните предприемачи търсят все нови и нови терени за застрояване, тъй като съществуващите квартали са все по-плътно застроявани. Три са планираните в столицата нови места за вдигане на жилищни сгради. „Хладилника“ в горната част на „Лозенец“ може да се превърне в жилищна зона в полите на Витоша, като идеята е кварталът да е многофункционален, да има магазини, здравни и детски заведения, училище. Другата идея -  „Младост 5“, е за застрояване на зоната между „Младост“ и Горубляне.

Свободните пространства във „Връбница“ между „Обеля“ и „Люлин“ също е планирано да се застроят с жилищни сгради за 8000 души. Вътрешната миграция тече с пълна сила през последните години и това налага градовете да се разширяват. Идеята южните склонове на Стара планина, които граничат със Софийското поле на север, да станат новият Ориндж каунти обаче не се случи и градът отново пъпли в южна и западна посока.

Нов квартал с около 2800 апартамента ще се изгражда в Стара Загора, проектът е на екип на бившия главен архитект на общината Иван Иванов. За него се използва терен от над 600 дка в западна посока в съседство с ВЕЦ-Стара Загора и съществуващия вече квартал „Три чучура юг“. 42 са въведените в експлоатация жилищни сгради в област Стара Загора през четвъртото тримесечие на 2021 г. Спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. сградите са с 22 повече, а жилищата в тях нарастват с 224, или със 172.3%.

Сливането на общините Пловдив, „Родопи” и „Марица” е стара идея за Пловдив. Заедно с Добрич и Ямбол той е третият град община, което значително ограничава възможностите за строителство извън компактния град и петте административни района. Към Града под тепетата също има поток от нови пловдивчани, което означава, че трябва да се преместват и разширяват строителните граници. Посоката там е парк „Родопи”, което ще даде възможност за изграждане на нови зелени зони и квартали за ниско застрояване в близост с планината.

И Варна пъпли по хълмовете около града, като все повече вилни зони и курорти се включват в чертите на града и се превръщат в нови квартали. Такива са „Бриз“, „Манастирски рид“ и др. Едно от най-високите места – паркът паметник на Съветската армия, вече е жилищен квартал с изключително плътно застрояване. Варна се разраства и покрай морето, като все повече хората избират да живеят в курорта „Св. св. Константин и Елена“ и около Евксиноград и във вилната зона в посока Златни пясъци.

Все повече села се урбанизират и се присъединяват към прилежащите градове. Бургас например очаква да подобри възможностите си като туристически център, след като бе решено Ветрен и Банево да станат част от неговата територия. Впоследствие се присъединяват Рудник и Черно море. По този начин морският град изпреварва Варна, Пловдив и дори София по площ. Село Каменар пък вече е квартал на Поморие. Още преди 46 г. с. Виница стана квартал на Варна, а сега и с. Аксаково вече е част от града. 

Стари казарми се превърнаха във втори градски център в Шумен

Стари казарми пък се превърнаха във втори градски център в Шумен. Първите идеи са за възстановяване и използване на отделни сгради, за продажба на имота на парчета, но надделява авангардното мнение всичко да бъде изравнено със земята, а на мястото на Пети полк да бъде създадено ново публично пространство с претенциите за нов вторичен градски център. Проектът включва създаването на нов парк, две нови кръгови кръстовища, паркинг с 300 паркоместа, открити спортни игрища, плувен басейн, хотел и жилищен комплекс. 

Кюстендилският квартал „Запад“ пък е на път да се превърне в миниградче. Там нови блокове не се строят, но за сметка на това там не може да бъде открито свободно жилище, тъй като повечето сгради са санирани. Сред предимствата са наличието на поликлиника, зъболекарски кабинети и голям брой търговски вериги. Детска градина и училище също са търсени при избора на квартал за живеене.

Строят жилища в  производствена база на Бургас

Производствените бази на бившия завод „Камбана“ могат да се превърнат в нов квартал на Бургас. За да се случи това обаче, трябва да се смени статутът на 9 парцела с обща площ над 200 дка, които се намират в промишлена зона „Север“. Така производствената и складовата база ще стане многофункционална и ще се свърже с комплекс „Славейков“. 

През последните 5-10 години Бургас не е разширяван с нови квартали. Най-много се е разраснал крайморският квартал Сарафово, който се простира в посока Поморие. Въпреки значителното увеличение на новите жилища броят на живеещите в морския град не се е увеличил. Това се обяснява с факта, че в Бургас се заселиха много семейства от вътрешността на страната и най-вече от съседните области Сливен и Ямбол, но в същото време приблизително същият брой бургазлии се преместиха в посока столицата и извън страната.