Служебните кабинети са отживелица от зората на демокрацията у нас. Те са уникално българско изобретение, непознато в Европа, и е време да бъдат премахнати.

Тази "еретична" теза разви във Фейсбук известният политолог Огнян Минчев. В публикацията си той определя институцията "служебен кабинет" като "едно от най-големите недоразумения, залегнали в Конституцията ни", и твърди, че това може да бъде поправено лесно и бързо - още в сегашния парламент, достатъчни са гласовете на 180 депутати.

Доц. Минчев посочва, че никъде другаде в демократичния свят няма такава практика - при разпускане на парламента президентът да назначава специален МС, който да организира следващите избори.

"Навремето създателите на нашата конституция предвидиха подобен текст, мотивирани от желанието младата българска демокрация да избегне опасността едно действащо правителство в оставка да злоупотреби с властта си и да наруши правилата за провеждане на честни и свободни избори.

Президентът бе конституиран като арбитър, който да осъществява прехода от едно парламентарно събрание към следващото.

Тази разпоредба на конституцията помогна в решаваща степен за преодоляване на политическата криза от началото на 1997 г. , при която президентът Стоянов изигра важна посредническа и лидерска роля", припомня политологът в публикацията си. По-нататък той посочва:

"При последните два парламентарни избора през 2021 г. институцията на служебния кабинет показа своите сериозни дефицити и опасен потенциал, насочен срещу демократичната система. Президентът Румен Радев използва своите пълномощия, за да осъществи чрез двата си служебни кабинета основни промени в българските институции, неформално станали популярни като "изчегъртване".

В демократичната система "изчегъртване" не се предвижда, защото тя функционира чрез формални правила и легитимни институции.

Ако е необходима системна борба с корупцията и реформиране на институционалната система, те се постигат чрез законодателни промени, преобразуване на съдебната система и елементи на изпълнителната власт за да се постигне по-ефективен контрол върху спазването на закона. Персоналната наказателна отговорност се осъществява чрез независимото правосъдие, а не чрез милиционерски рейдове в институциите".

Според Минчев чрез своите служебни правителства Румен Радев сериозно е разширил своите пълномощия и неформално акумулира огромна власт, непредвидена от Конституцията.

"Нещо повече - тази власт се разгръща в периоди на служебно управление, в което няма парламент.

В ръцете на Румен Радев служебното управление се превръща в инструмент за еднолична власт, за която няма предвидени ограничения.

Неформалното разширяване на неговите властови правомощия стигна дотам, негови политически протежета публично да получават "благословията му" и елементи и цели групи от състава на служебните му правителства да бъдат просто инсталирани във формулата на властта, която се конституира чрез новоизбрания парламент.

В момента, в който номинираните от ментора Радев лидери на новото управление се срещнаха с реалните предизвикателства на властта и започнаха да взимат нелеки управленски решения, президентът се изтегли в ролята на "политически наблюдател", критикуващ изпълнителната власт, без да осъзнава и да поема своята отговорност за нея - такава, каквато тя се е формирала под неговото менторство.

Тази "независима" позиция на президента е толкова по-парадоксална, колкото по-голяма е неговата съхранена и при управление с действащ парламент неформална власт".

България навлезе в поредна политическа криза, при която най-вероятният изход от институционалната блокада ще бъдат нови предсрочни избори - т.е., ново служебно правителство.

Ако следващото НС се окаже отново в състояние да не може да излъчи кабинет, отново ни чака поредица от служебни кабинети, с които Румен Радев ще управлява без парламент продължително и както намери за добре", предупреждава анализаторът.

Според него ситуацията е опасна, защото "в един момент президентът може да направи публично извода, че не една или друга партия, а цялата партийнополитическа система е загубила управленския си потенциал и трябва да бъде заменена с друга конструкция - например на един полупрезидентски режим. Който би имал по-скоро измеренията на путинизъм,

отколкото на голизъм от типа на Петата френска република. В условия, при които хората вече са привикнали с настоящата ситуация - Румен Радев държи властта, а протежетата му носят отговорността и вината за неблагополучното управление - една промяна в посока еднолично президентско управление може да се осъществи прекалено и опасно лесно".

Тази опасност може и трябва да бъде предотвратена, смята доц. Минчев и обяснява какъв е начинът:

"Институтът на служебното правителство е изчерпал своя смисъл, заложен от законодателя при условия на току-що прохождаща демокрация.

Днес този институт пред нашите очи обслужва президентската стратегия за непрекъснато разширяваща се еднолична власт. 3/4 от народните представители на настоящото обикновено НС могат да премахнат института "служебно правителство", който не съществува никъде другаде в Европа и в демократичния свят.

Неговото практикуване у нас е все по-опасно и неподлежащо на реален демократичен контрол", заключава политологът.