Когато реших да ви представя една позабравена или по-скоро недостатъчно позната звезда на българската и европейската джаз сцена, ми дойде логичната идея да потърся съдействие от единственото радио, което през годините не само е напомняло за голямата певица, но и издаде неин албум.
Албум, с който се разбива представата за дебют, защото дебютантката тогава е на 93 години! Та реших да “потопя перото си” в извора и набрах номера на човека, чийто глас всеки ден ме води из дебрите на любимия ми музикален жанр. Не само че се свързах, но и ме очакваше огромна изненада, която приех като намигваме от съдбата. Докато обяснявам на програмния директор на Jazz FM Светослав Николов за какво става дума, чувам: “Знам за вестника ви. При мен в момента е Мими Николова”. Е, и това ако не е знак от съдбата, че съм на прав път! Поклон на голямата Мими Николова!
И сърдечен “Привет!” от България на първата българска джаз певица Лени Вълкова! Нека отдадем заслужено уважение на дамата, посветила живота си на музиката.
Това е рядък случай, в който можем да разкажем за свидетел на почти цялата история на българския джаз - от времето на оркестрите и дансингите през 40-те години на миналия днес.
Историята на Лени Вълкова е интересна не толкова заради конкретни факти, а по-скоро заради драматургията на живота й. Защото тя, която е преживяла почти цял век, потопена в музиката, записва първия си албум, когато повечето й колежки отдавна са напуснали сцената.
Питам се как едно момиче от предвоенна София непосредствено след Втората световна война става част от първото поколение български джаз музиканти?
Лени (Елена) Вълкова е родена на 22 май 1927 г. в София. Тя е потомка на македонски българи. След опожаряването на Кукуш семейството й е сред първите заселници в столичния район “Илинден”. В много македонски семейства от онова време музиката е част от ежедневието и домът на Вълкови не прави изключение. В интервюта през годините примата споделя с умиление спомени от детството и младостта си
София на нейното детство е град с по-малко от половин милион жители. По улиците все още се движат файтони. В центъра се строят модерни сгради, а вечер в кафенетата и ресторантите звучат оркестри - свирят суинг, фокстрот и популярни американски мелодии.
Лени учи балет, занимава се с музика и още като ученичка проявява необикновен слух. В училище с ентусиазъм участва в музикални програми, има главни роли в детски оперети, а в местното читалище “Гоце Делчев - 1927” прави първите си стъпки на голямата сцена. Учи музика при Дора Мамберг и балет при Николай Фол. Прочутият Мильо Басан е категоричен, че трябва да следва музика, а за изпита в Консерваторията я подготвят голямата поетеса Евгения Марс и нейният син Павел Елмазов.
“Сладката Лени”, както ще я нарече софийската публика, дебютира на професионалната сцена през 1945 г. 16-годишна, току-що постъпила в Консерваторията в класа на проф. Иван Попов, тя е избрана за първа солистка на “Джаз Овчаров” измежду 50 кандидатки. Радостта на музикантите е толкова неудържима, че те я вдигат на ръце. Лени мигновено се превръща в звезда.
“Запалвах ги!” - така певицата обясни в интервю по Джаз ФМ своето голямо въздействие върху публиката, която веднага се влюбва в нея. Случва се да пее по 3 биса на една и съща песен на български и на английски. Може и да е градска легенда, но се говори, че на първото й участие пред публика се появил проблем с озвучаването. Без да се смути, Лени изпяла “Night and Day” без микрофон.
Следват много концерти в София - във Военния клуб, Художествения театър, бар и сладкарница “България”. Репертоарът непрекъснато се обогатява, а по предложение на Асен Овчаров
Йосиф Цанков пише песни специално за тяхната солистка
През цялата си музикална кариера Лени Вълкова помни и спазва препоръката, придружена с букет рози, от големия Аспарух Лешников: “Лени, ти можеш хубаво да пееш, можеш много да дадеш на публиката. Но не се главозамайвай, остани си такава непринудена, каквато си”.
Асен Овчаров създава първия професионален джаз оркестър, организира първия излъчван на живо по радиото джаз концерт, създава първия джаз клуб в София. “Той беше страхотен! Работеше неуморно, денонощно!” - разказва за него Лени Вълкова. Тя говори с любов и уважение и за другия солист на оркестъра - Сашо Сладура. “Той беше много чаровен човек, изключителен, внимателен, талантлив. Беше концертмайстор на Държавния симфоничен оркестър. Свиреше великолепно и пленяваше публиката с цигулката си и с френски песни.”
Програмата на оркестъра е толкова натоварена, че 7 години след създаването му от него възниква нов състав - “Джазът на оптимистите”. Между двата състава има съществено различие. Докато “Джаз Овчаров” е академичен, “Оптимистите” са повече шоумени, в което няма нищо лошо.
През 1947 г. концерт на Лени Вълкова от “морската столица се излъчва за първи път на живо по радиото. Думата “джаз” все още се произнася без страх, а “Джаз Овчаров” дори свири на приемите на Георги Димитров в зала “България”. Канена е, разбира се, и солистката Лени Вълкова. Случва се така, че Кралицата на джаза пее пред много знатни гости - дори е настанена на масата между маршал Толбухин и генерал Березьов.
Лени Вълкова пее и пред Валентина Терешкова, а след това дори прескача загражденията, за да си вземе автограф от нея.
Сериозната работа на оркестъра е съпътствана и от много забавни моменти. “Преди наш концерт някъде в провинцията пианистът седна на пианото, за да провери инструмента. Оказа се, че пианото отдавна не е акордирано. Казахме на управителя, че пианото е ниско, а той отвърна: “Бъдете спокойни, ще го оправим”. Вечерта, като отидохме на работа, заварихме пианото качено на трупчета. Пианото беше вече високо”, разказва с усмивка певицата.
Но не всичко е цветя и рози по пътя на виртуозните музиканти.
Известна е трагичната съдба на Сашо Сладура
През 1949 г. властите разформироват “Джаз Овчаров”, а Асен Овчаров е интерниран първо в Тутракан, после в Белене. След това лежи в затвора и накрая е изселен в Пловдив. Неговата музика продължава да живее в изпълненията на Лени Вълкова с други оркестри.
“След “Джаз Овчаров” работих с много оркестри и диригенти. Те ме канеха на техните концерти и аз го правех с голямо удоволствие”, споделя Лени Вълкова. Кариерата й е във възход - участва в новогодишни програми, пее във Виена, в Белград, а в София - в бар “Астория”.
Лиана Антонова е запазила интересен спомен от концерт на “Трите Ле-та“
“Нямах още 18 г., почти бях умряла от страх. А на афиша пред Летния театър беше написано: “Три телета” и отдолу: Лени, Леа и Лиана. Стана много хубав джазов концерт. Бях все още млада и неопитна, а Лени беше съвсем спокойна. Треперех от ужас. Попитах я: “Лени, вас не ви ли е страх?”. Тя съвсем спокойно отговори: “Не, защо?”.
Да, Лени Вълкова не се страхува нито от сцената, нито от публиката, а се носи на крилете на вдъхновението. Защото, както казва: “Да пея джаз ме правеше много щастлива. Това, че пеех джаз, ме въодушевяваше. Дори когато пеех в бар и сладкарница “София”, отвън се трупаха младежи и девойки, които не са успели да влязат и да ме чуят как пея отблизо. Щастливи моменти! Най-щастлива бях с Асен Овчаров. Концертите, които провеждахме в зала “България”... Това ми донасяше много радост! Пеех, пътувайки за вкъщи, пеех вкъщи. Аз пеех, просто пеех. Както обичам да пея”.
В много публикации певицата изрично подчертава, че през активните си години е имала възможности да остане в чужбина след турнета, но не го е направила. В Лондон отива много по-късно, вече в напреднала възраст, защото там живее дъщеря й със семейството си. “Никога не ме е блазнило да живея извън страната, емигрант не съм била. Заминах за Лондон не като изселник, а защото там живее дъщеря ми със семейството си и съм с тях”, казва Лени Вълкова. Това разбива тривиалния разказ за “изгонения от режима джаз музикант”.
При нея историята изглежда по-скоро семейна, отколкото политическа. Когато в началото на 90-те Лени Вълкова заживява в Лондон, тя продължава своята певческа кариера и става член на “Count Basie Society”. И, за удоволствие на музиканти и публика, участва в джемсешъни. Днес тя е щастлива и, въпреки възрастта си, често пее на семейни вечеринки.
Благодарение на усилията на Радио Jazz FM и програмния му директор Светослав Николов през 2018 г. в Литературен клуб “Перото” се провежда прословутата “вечер на целувките” - определението е на самата джаз легенда, на която тя повече от час приема поздравленията на колеги и почитатели.
Завръщането в родината носи на Лени Вълкова не само първия студиен албум, но и заслужено признание от страна на държавата в лицето на Министерството на културата, Столична община, Съюза на българските музикални и танцови дейци, НДК и др.
Каквото и да кажем за финал, ще бледнее пред огромния талант на голямата Лени Вълкова. Със своята дълга и успешна кариера тя доказа, че любовта към музиката и отговорността към работата могат да доведат до високи професионални постижения. В сърцата ни тя ще остане като едно момиче от стара София, което така и не престава да пее - нито на 17, нито на 99 години.
Поклон пред лъчезарния артист, изграждал с творчеството си изтънчения вкус на почитателите на джаза.
Мариана ДОБРЕВА
