Макар че видимите дългове на Община Пазарджик от 38 млн. лв., от които над 12 млн. просрочени, да говорят достатъчно ясно за 12-годишното управление на Тодор Попов, който пое общинската хазна през 2007 г. със 7 млн. лв. плюс, през последния му мандат имаше няколко характерни момента. Те хвърлят допълнително ярка светлина върху случващото се в Пазарджик и селата и си заслужава да им се обърне по-специално внимание, затова са и предмет на настоящата публикация.  
 
Инвазията на Гинка и Славчо в общински паркинги, “Синя зона” и саниране 
Третият мандат на кмета Тодор Попов ще се запомни с няколко неща. Най-биеща на очи е инвазията в Пазарджик на фирми, пряко или косвено свързани с превърналата се в национална знаменитост за около година с мерака й да закупи ЧЕЗ Гинка Върбакова и с нейния съпруг Славчо, родом от близкото до областния център село Семчиново.

Всъщност за Гинка алъш-вериша с Община Пазарджик не е нещо ново. Той започна още през първия мандат на Попов, когато фирмата  „Риал Стейтс“ ЕООД с управител майката на Гинка Върбакова сключи договор с Общината в лицето на Тодор Попов да изгради най-големия на Балканите соларен парк с мощност 50 мегавата в близост до село Априлци.

Това не само не се случи, но и Община Пазарджик “забрави” да си потърси записаната в договора неустойка от 1 млн. евро. Затова пък за броени дни беше изсечена вековна дъбова гора върху придобитите от дружествата 2 хил. декара само за 500 хил. лв.

Все пак след многобройни запитвания, включително чрез съда, за причините една задлъжняла до гуша общинска администрация да се откаже от такава сума, оттам отговориха, че през 2016 г. бил сключен анекс към договора от 2008, който изтичал през 2020 г. Е, това е съвсем скоро, предстои да видим какво ще се случи по-нататък.

В третия мандат на Попов апетитите на Гинка и сие се насочиха към общинските паркинги в Пазарджик, които нае под наем чрез 6 свързани фирми още през пролетта на 2016 г., но набързо развали първите договори и сключи нови през есента на същата година при още по-изгодни за наемателите условия.

И както се знае апетитът идва с яденето и Гинка Върбакова си пожела цялата „Синя зона” на Пазарджик. И, разбира се, я получи!

Но тук нещата се прецакаха, защото хората й бяха решили да изстискат и от пиле мляко, а жителите и гостите на Пазарджик не бяха склонни да се подчиняват на няколко грубо отнасящи се с тях служители на частната фирма. Пък наближиха и изборите и Попов не можеше да си позволи някой да му подкопава авторитета на справедлив владетел. Дори това да е Гинка, пък и тя вече не беше национален фактор след провала на сделката за ЧЕЗ.

Така от 1 март т. г. „Синя зона” се завърна под контрола на Общината, паяците изчезнаха и зацари мир и любов по улиците на Пазарджик.  Само че Гинка и фирмите й междувременно  разшириха дейността си в една модерна и много печеливша за времето си област – санирането! И не само я разшириха, но превзеха почти изцяло една запазена за други от първия мандат на Попов територия.

От реновирането на четирите училища в града фирмата на Гинка Върбакова получи 4 395 328 лв. без ДДС, а за тази на досегашния общински фаворит Георги Делчев останаха едва 1 305 636 лв., също без ДДС. Общата сума, която дружествата около Гинка и Славчо получиха, поне според договорите, от санирането на жилищни сгради, пък възлиза на 3 милиона и 75 хиляди, което представлява точно 34.1% от всички средства на данъкоплатците, изплатени чрез Българската банка за развитие за Пазарджик.
 
С нов кредит от 15 млн. лв. с гратисен период Общината връща стари борчове 
В средата на 2017 г. Община Пазарджик се обзаведе с поредния мегазаем – този път от 15 млн. лв. Сумата е разделена на два плафона – с 11 млн. лв. бяха върнати останалите 2 812 500 евро от облигационния заем от 7 млн. евро, взет през 2008 г. и се рефиннасира кредита от 7 млн. лв. от 2011 г., където задълженията на Общината възлизаха на 5 431 490 лв. Другите 4 млн. лв.  са под формата на револвиращ кредит за мостово финансиране на проекти със средства от фондовете на ЕС.

11-те млн. бяха взети веднага, а срокът за изплащането им е 10 години с 2 години гратисен период, т. е. да му мисли следващият кмет. Периодът на ползване и възстановяване на 4-те млн. лв. е определен на 5 години. Лихвеният процент е плаващ, формиран на база основния лихвен процент на БНБ плюс надбавка, не по-висока от 2.5 процентни пункта.

Първата сума ще се връща на равни месечни вноски след изтичане на гратисния период, а втората – от всяко постъпление на безвъзмездна финансова помощ по договорите, чието изпълнение е финансирано със средства от кредита.

Обезпечението ще е залог по реда на ЗОЗ върху настоящи и бъдещи приходи на Община Пазарджик. При максимално изгодни условия лихвата щяла да възлиза на около 1.5 млн. лв, обясни тогава главният финансист на Общината Георги Гайдаров.
 
От истерията за лъвчетата Терез и Максуд до клетката за техните баба и дядо за 278 хил. лв. и изобщо за цените
 
Ако искаме да бъдем изчерпателни за политиката на Тодор Попов през последните 4 години, няма как да прескочим сагата, започнала с двете лъвчета от Разградския зоопарк Терез и Максуд и завършила, поне засега, с изграждането на клетка за техните баба и дядо на невероятната стойност от 278 хил. лв. Kлетката, която им беше построена надмина във финансово отношение всички очаквания, но това съвсем не е изолиран случай за Пазарджик през последните години.

Само като примери ще посочим ремонтът на частта от бул. „Ал. Стамболийски” от Градската градина до ул. „Градинарска” – 950 хил. лв., кръговото на  бул. „Ал. Стамболийски” и ул. “Петър Бонев” – 300 хил. лв., фонтанът при моста на р. Марица – 173 хил. лв. … Тези примери съвсем не са изолирано явление в ценовата политика на Община Пазарджик.

Само преди дни на брифинг на медиите беше предоставена в табличен вид информация, от която ставаше ясно, че любимата на Попов „Еко Хидро – 90” работи с 50% по-скъпо с Община Пазарджик отколкото с Община Панагюрище, при положение, че всичките бази на дружеството се намират в областния град?!? Както и че „Сигма строй” взема с 60% повече за една и съща работа от общинската хазна в сравнение с нейни други клиенти!!!

Но поговорката я знаем всички: “Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава”, т. е. лудите се оказват данъкоплатците от Пазарджик и селата.    
 
Имотите май привършиха, Общината подхвана горите и части от музея и младежкия дом 
След усилените продажби на общински имоти от момента му на встъпване в длъжност през 2007 г., през третия си мандат Тодор Попов се оказа само с някакви маломерни парцели на не особено атрактивни места. Това провокира творческото мислене на градоначалника по посока на получаване на свежи пари за финансиране на многобройните си проекти към предлагане на горски територии и части от публични сгради, които според него вече били загубили общественото си предназначение.

Във фокуса на Общината попаднаха 369 декара гора, намираща се в землището на с. Црънча, местност "Ланджова кория". След няколко опита ОбС промени предназначението й от публична в частна общинска собственост и след произнасянето на съда заради протест на прокуратурата, от месец май т. г. тя може да се продава.

До момента обаче процедура за това не е открита, най-вероятната причина е, че мераклията да я закупи е променил намеренията си. Следваща цел на Попов стана частта от младежкия дом, в която се помещаваше механа „Трифон Зарезан”. И тя след 2-годишни опити беше подготвена документално за продажба, но засега отново прокуратурата бави нещата, протестирайки пред съда решението на пазарджишките съветници.

Най-изнервяща за Попов се оказа съдбата на частта от музея в Пазарджик, в която през последните години се помещава пицария. Тук той получи два сериозни шамара от съветниците – през 2017 г. те категорично му отказаха да променят собствеността от публична в частна, а през 2019 само 19 от тях гласуваха да се отдаде на концесия за срок от 25 години!
 
Шоуто около Жабешкия мост или как се печелят конкурси, обявени от Общината… И как се изпълняват… 
Въпросният  проект за пешеходния мост между острова и зоната на здравето се изпълнява от „Еко Хидро - 90“, което спечели конкурса с ангажимента да направи технически проект за 2 дни и да вдигне съоръжението за феноменалния  срок от 1 месец!?!  За сметка на това оферираната от Делчев цена беше с 80 хил. лева по-висока от тази на втория допуснат до участие.

Само че, кой знае защо, конкурсната комисия от Общината беше решила да постави еднаква тежест за срок и цена, при което фирмата на Делчев  се оказа категоричен победител по точки в процедурата?!? И тъй като това нямаше как да се случи, се появиха „обективни” пречки пред строителя, което “наложи” спиране на строителството за цялото лято. Първоначалната причина беше размножаването на жабите, след това на рибите и т. н.
 
Въпреки скандалите Попов продължава да демонстрира спокойствие. Това вероятно се дължи на мрежите и зависимостите, които той успя да създаде за тези три мандата, и на които разчита да му донесат гласове и на тези избори. В същото време действията и методите на работа на Попов  не се приемат с добро око от мнозинството граждани в община Пазарджик и вероятността след изборите там да има нов кмет става все по – голяма.

Сигналите от София също не са благоприятни за настоящия кмет. От щаба на Попов упорите разпространяват слуха, че той се ползва с подкрепата на Борисов. Истината обаче е съвсем различна. В последните два месеца премиерът Бойко Борисов три пъти посети Пазарджик и даде ясно да се разбере, че очаква победа и твърдо стои зад кандидата на ГЕРБ Иван Панайотов.
 
Сигналите, които пристигат от Делян Пеевски (с чиито патронаж Попов обича да се хвали) не са оптимистични за настоящия градоначалник. През летните месеци в един от вестниците му /най – тиражният/ излязоха серия от негативни статии. Дистанцирането на депутата от ДПС идва от нежеланието му името му да се свързва с това на Тодор Попов.

Валентин Ненков, гл. редактор на регионален сайт за област Пазарджик „Виделина“