Окото на Гео Милев, мозъкът на Венко Марковски и сърцето на Найчо Цанов се пазят в хранилище в Националния исторически музей, за това пише вестник "24 часа". Органите се пазят в стъкленици с формалин, съобщава изданието.
Мястото на тези останки не е в музея, каза директорът на НИМ Божидар Димитров. Най-добре било близките им да си ги приберат и да ги погребат. В НИМ е и стъкленото око на Гео Милев, за което Димитров признава, че е историчеко свидетелство и е добре да остане в 5-а зала, където е в момента, където е експозицията, посветена на най-новата ни история. Тези органи са попаднали в музея през 1993 година при закупуването на Музея за революционното движение заедно с близо 200 000 експоната. Първият орган е мумифицираното сърце на следосвобожденския политик Найчо Цанов.  "Той не е бил комунистичеки революционер, така че не знам как сърцето му се оказало в Музея на революционното движение", каза Божидар Димитров.

Директорорът на НИМ обяснява, че Найчо Цанов е брат на адвокат Илия Цанов, който е защитавал Левски. Сърцето е в напълнен с памук буркан, който е увит в трикольора.  Компания му правят запазените сърце и мозък на поета Венко Марковски, които след смъртта му са били съхранени във Видинска митрополия. Той е един от създателите на македонския език, припомня Димитров. Окото на Гео Милев не е скрито в хранилището, то може да бъде видяно от всеки. Става дума за стъкленото око на поета, което е поставено върху възглавничка. То е намерено в яма край Илиянци. "Баща ми имаше две изкуствени очи", твърди поетесата Леда Милева, която е дъщеря на бележитата личност. "Гео Милев имаше две стъклени очи. Едното е в къщата музей Стара Загора, а другото в историческия музей. Две са, защото едното нещо не му било удобно. През 1954 година имаше процес с тези, които посочиха мястото, където е бил заровен. Окото, което тогава извадиха от черепа,  майка ми го даде в Стара Загора. Другото беше прехвърлено от Музея на революционното движение", заявява Милева. / БЛИЦ