Приетият на първо четене миналата седмица законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесен от депутатите от ДПС Цонев, Хамид, Пеевски и Кръстева, разбуни духовете, основно в грантово зависимите медии, тези издавани от подсъдими олигарси и в анонимните хибридни сайтове.

Страхувайки се именно от деня, в който потребителите ще имат достъп до информация кой е действителния собственик на съответната медия, финансира ли се пазарно тя или се издържа по скрит начин, медиите от кръга „Капитал“ побързаха да оплюят текстовете от законопроекта. Твърдяха, че Пеевски умишлено не е включил в подлежащата на обявяване информация банковите кредити, средствата, получавани от европейските фондове, договорите за реклама с държавата, както и договорите с политическите партии.

Проглушиха ефира с вопли защо законопроектът бил приет толкова набързо, защо именно Пеевски бил вносителят му, как имало конфликт на интереси, защото бил издател и т.н. и т.н. Хората на Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев активираха в кампанията си по очернянето дори казионния СБЖ, държан на къса верижка от тях, който излезе с декларация, изпъстрена с обиди, в която законопроектът беше наречен „безсмислен“, защото не показвал ролята на властта при разпределянето на държавни и европейски средства за контролираните от нея медии, продължавал да крие непазарното им кредитиране през банки, оставял на тъмно намесата на управляващите в рекламния пазар и разпространението на печата.

Същевременно в тази кампания не беше посочен нито един факт защо предложените промени, които целят единствено публичност пред обществото на собствеността и финансирането на медиите, не трябва да бъдат приемани в този си вид. Очевидно причината е, че по анти-логиката на олигархичното задкулисие, никоя промяна не би била достатъчна, защото  винаги би се намерил аргумент какво още може да бъде добавено и щом вносителят го е „спестил“, то несъмнено означава, че е искал да скрие нещо. Разбира се, напълно извратена „логика“, но практикувана от години от медиите, генератори на фалшиви новини. 

Този път обаче сметката на Прокопиев и контролираните от него медии очевидно излезе напълно крива.

Само няколко дни след приетите текстове на първо четене, днес Пеевски и колегите му внесоха допълнение, което не само отговаря на всички „критики“, но и съдържа изцяло нови текстове, които ще гарантират в максимална степен защитата на обществения интерес и борбата с фалшивите новини.

Какво е допълнението?

Основното е, че всички медии ще бъдат задължени да подават декларация в търговския регистър и в министерство на културата, която ще съдържаща информация за действителния собственик, дали същият е лице, заемащо публична длъжност, налице ли е спрямо него влязла в сила присъда с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление, както и информация за всяко получено от медията  финансиране, неговия размер и основание, включително данни за лицето, предоставило финансирането.

В декларацията трябва да се посочат също така  всички договори и тяхната стойност, сключени от медията  с държавни или общински учреждения или дружества с държавно или общинско участие, с политически партии, в резултат на обществени поръчки, сключени рекламни договори с лица, осъществяващи дейност подлежаща на регулация, както и тези по които е получено финансиране по програми на фондове на Европейския съюз.

Нещо повече, тази декларация ще съдържа и данни дали лицето, което фактически контролира съдържанието на редакционната политика, е различно от действителния собственик на медията. Допълнено е и определението за „финансиране“, като изрично са включени банковите кредити, а санкциите, които измененията предвиждат за укриване на тази информация, са сериозни и стигат до 30 000 лева. При наличието на анонимна медия, бълваща фалшиви новини и с неясен собственик, министърът на културата ще може да сезира МВР за установяване на собствеността и налагане на съответните санкции.

Така на практика Пеевски и колегите му от ДПС, не с думи, а с реални действия, изцяло запушват устата на „критиците“ си, защото е очевидно, че тези изменения съдържат абсолютно всички претенции, използвани като аргументи досега против законопроекта.

Интересно е обаче какво ще се случи оттук-нататък. Едва ли някой би си правил илюзията, че грантово зависимите медии ще бъдат доволни, че критиките им са намерили място в законопроекта. Със сигурност и тези нови текстове ще бъдат оплюти, но този път вече и за напълно непросветения в темата ще бъде кристално ясно, че проблемът в медийната среда у нас са именно медиите и техните издатели, които искат да останат на тъмно, със скрито финансиране и прикрит действителен собственик, за да могат необезпокоявани да генерират фалшиви новини и да манипулират обществото.