Минавайки покрай внушителната сграда на улица “Леге” 6, едва ли са много жителите или гостите на София, които знаят нейната история. Именно там в междувоенния период е бил центърът на модата в Царство България. Ателието на Пелагия Видинска е налагало тенденциите сред дамите от висшето общество, а склонната да побългарява всички световни еталони историография смело я определя като родния еквивалент на Коко Шанел.
Пелагия Видинска е родена през 1896 г. в семейството на военния Тодор Кръстев. Баща й е бил фелдфебел в Пловдив, но тъй като за известно време полкът му е бил във Видин, получава прякора Видинлията, което впоследствие се модифицира в променената му фамилия Видински. Тя се носи и от дъщеря му.

Прозорлив и състоятелен, той изпратил дъщеря си в Солунската гимназия, за да вземе най-доброто от образователната система и да научи европейските езици, на които по онова време най-много се е общувало. И тъй като владеела френски и немски, Пелагия успявала да комуникира на равна нога с модните къщи, налагащи тенденциите в европейските страни. Пелагия получава солидно образование за времето си. 

Финансовите й възможности позволяват да пътува до Париж, където се запознава с най-новите модели на “Ланвен“ (най-старата местна модна къща) и “Шанел“

В началото на 20-и век т.нар. френкетерзии в по-големите български градове вече шиели дрехи по френски маниер, ала законодателката на модата в Царство България била една - родената през 1896 г. в семейството на фелдфебел Пелагия Видинска. От ателието й на столичната улица “Леге” излизали тоалетите за дамите от висшето общество. Сред тях най-ярко блестяла българската царица Йоанна Савойска.

“20-те и 30-те години на миналия век са белязани от много жени дизайнери - не само в Европа, но и у нас - разказва Елица Павлович, автор на проекта “Будителките”. - Така че Пелагия Видинска е част от много по-голямо движение в модата и не е затворена единствено в границите на България. Тя поддържа контакти с Париж, присъства на ревюта във френската столица. Не знаем дали е познавала лично големите дизайнерки на епохата, сред които Жана Ланвен и Коко Шанел, но със сигурност е виждала техните творения.”
Миските на Испания, Германия, България и Англия

Няма сведения какво е събудило интереса на Пелагия Видинска към модата. Но очевидно тя е притежавала нюх, който й помогнал да осъзнае, че сляпото следване на парижкия маниер не е приложимо в страна, застанала на кръстопътя между Изтока и Запада. И понеже добре познавала българските носии, един ден пришила шевиците им в светското облекло.

Още в началото на своята кариера Пелагия Видинска имала контакт с най-големите френски модни къщи. В интервю за списание “Моден журнал” тя разказала за големия успех, който нейните рокли пожънали в Париж. Модистката добавила и че известна френска модна къща й поръчала да изработи облекла с бродерии в български стил. След всяко връщане от Париж Пелагия Видинска подготвяла колекция с най-новите тенденции в дамския гардероб. 

В историята е останало ревюто й от 1928 г. в софийския театър “Роял” с участието на 20 манекени - първата част съдържала костюми и носии с наименованията “Македония”, “Син Охрид”, “Ловеч”, “Шоп”, “Болярка”, а втората част представяла вдъхновени от парижката мода тоалети.

Но каквото и да шиела, използвала само първокласни тъкани и неотменно следяла за линията на дрехата. Неслучайно й се доверявали звезди от величината на Мими Балканска, известна като “царицата на оперетата“ у нас. Популярната певица Леа Иванова избрала за дебюта си на една от столичните сцени “черна карирана поличка с бяла блузка и шалче” на модистката.

“Отличава я талантът й, защото модата е изкуство - казва още Елица Павлович. - И тъй като е била добре образована по отношение на работата си, това й е позволило да направи интересна амалгама между класическите рокли с ниска талия и със специфичните жакети, от една страна, и, от друга - българските ширити и шевици. Виждаме го особено добре на някои от най-известните снимки на царица Йоанна и на Мис България Люба Йоцова.

Освен това е имала добър търговски нюх и е създала модната си къща абсолютно сама. Тя се е местила няколко пъти във все по-големи ателиета, докато накрая се установява на ул. “Леге” №6, в която днес се помещава администрацията на община “Средец”. В цялата сграда са работили нейните шивачки, там е приемала клиентите си и е провеждала ревютата си, а това е изключително постижение за сама жена, която не е можела да разчита на финансовата или на моралната помощ на съпруг - нещо, което по онова време не е било без значение.”

Наричат Пелагия Видинска “българската Коко Шанел” - може би защото и двете започнали пътя си в модата по едно и също време, винаги се носели изискано и били непримирими по отношение на качество и вкус. Но за разлика от френската дизайнерка, чиято модна империя процъфтява, българската модистка губи буквално всичко след 1944 г. До края на дните си през 1960 г. тя преживява като костюмиер в Народния театър и й е позволено да изработи народните носии на ансамбъл “Филип Кутев”. 

Видинска ясно съзнава, че парижката мода е неприложима в българските условия,но това не й пречи да се възхищава на местните дизайнери. “Модата днес е изкуство, в което се твори”, категорична е тя пред вестник “Моден журнал”, който е притурка на списание “Домакинство и мода”. Затова дизайнерката се обръща за вдъхновение към един от характерните елементи в традиционната българска култура - шевицата. 

Едва няколко десетилетия били необходими на новата българска столица след Освобождението, за да се преобрази в град с модерни съоръжения, просторни улици и достолепни сгради. Съприкосновението с европейската култура, университетите, пътешествията пък повлияли много граждани, които образували прослойката на хора с изтънчен вкус и с отворено съзнание за прогресивните идеи на Стария континент.

Давайки простор на своя кръгозор, софиянци все повече се вглеждали и в цялостното си излъчване и често се допитвали до журналите от модната столица Париж.

Пелагия не прави компромиси и използва само най-висококачествени тъкани - крепдешин, крепмарокен, крепсатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и др. Поради това сред нейните клиентки личат имената на царица Йоанна, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първото издание на конкурса Мис България през 1929 г. именно с тоалет на Видинска.

Звездата на българската музика Леа Иванова прави дебюта си на сцената на “Казиното” (днес Софийска градска художествена галерия) с направената специално за нея “черна карирана поличка с бяла блузка и шалче”. 

Съпругите на водещи политици, банкери и адвокати също се доверяват на вкуса на Пелагия Видинска
Племенницата на именитата дизайнерка Лиляна ни оставя едно много живо нейно описание: “Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфичка, за да бъде всичко както следва. Нейните дрехи и тези на моята майка Димка още са актуални за тези, които ги пазят...

Леля ми се носеше много изискано - костюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, но фино. Не носеше панталон. Някой път у дома се намяташе с хубав шал. Шапка, ръкавици, чанта - неотменно. Аз, която бях момиченце, девойка, не излизах дори до ъгъла на улицата да купя вестник на баща ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора”.

След 9 септември 1944 г. Пелагия Видинска остава без своята модна къща, но продължава да работи в тези среди. Водещата дизайнерка на Царство България умира през 1960 г., но оставя зад себе си цяла епоха в развитието на българската мода.