Политическата криза в момента не влияе позитивно върху общото доверие на гражданите в институциите и в политическите партии. Колкото по-често влизаме в спирала на предсрочни избори, толкова по-високо доверие, и оттам – по-висока избирателна активност. Това каза в интервю за БГНЕС политологът и социолог Стефан Георгиев.

В момента най-голямата въпросителна пред политолозите и социолозите е да видим какви ще са следващите социологически прогнози, тъй като ситуацията е изключително динамична и със сигурност има разместване на пластовете. С презумпцията за неясните нагласи на обществото и разместените пластове трябва да си отговорим на въпроса не „Трябва ли“ да има нови избори, а „За кого“ това е важно и полезно. Така се изправяме пред един парламентарен вот наесен срещу хипотезата за ново правителство в състава на това Народното събрание (НС).

Теоритично може да се каже, че ако „Продължаваме промяната“ (ПП) успеят да намерят още няколко морални депутати, както се закани премиера Кирил Петков преди седмица, може да се състави ново правителство в рамките на сегашното. Тази хипотеза не бива да се изключва, но трябва и да признаем, че тя няма как да бъде устойчива.

И за това няма да допринесе който и да е министър-председател, така че е ясно, че дори и да се сформира нов кабинет, той със сигурност няма да изкара края на мандата, защото такова мнозинство винаги ще е на косъм и ще е под влиянието на потенциални зависимости или договорки зад кулисите – там, където ние като наблюдатели не ги виждаме.

Правителството на Кирил Петков, обаче, може да продължи да развява знамето на борбата с корупцията, - това е основната заявка, с която Кирил Петков и Асен Василев дойдоха на власт – че всъщност идват, за да се борят с един корумпиран модел. Това би им спечелило изключително полезно политическо време – това ще даде шанс на Бойко Рашков да застане начело на КПКОНПИ, ще може да се задейства, работата му ще стане широко достояние чрез медиите и социалните мрежи, и Петков и Василев ще получат позитивите на борбата с корупцията, които в последните 6-7 месеца като че ли се позабавиха – така или иначе голяма част от българското общество очакваше мигновени резултати от борбата с корупцията, светкавични арести, и т.н.

Развяването на борбата с корупцията като флагман на правителството на Петков би спечелило политическо време, което да демонстрира нещата, които не успя в последните 7 месеца. Това е единственият плюс на евентуално бъдещо правителство с мандат на „Продължаваме промяната“, обединило и другите политически партии, които изтъкват борбата с корупцията като свой приоритет.

От друга страна, обаче, със сигурност отиваме към предсрочни избори. С толкова много кризи, които кумулативно обграждат българското общество – нарастваща инфлация, новата вълна на коронавирус, - тези, които бяха застанали от страната на опозицията – ГЕРБ и ДПС, нямат имиджов интерес да сформират правителство, и нямат интерес да спечелят следващите избори, защото това би означавало те да управляват в една „перфектна буря от кризи“. Очевидно това не е в техен интерес, но в същото време следващата власт е ключова, следващият парламент ще е ключов за преразпределението и усвояването на парите от Плана за устойчивост и развитие.

Сегашните политически събития са изключително интересно време за политолозите и социолозите. Нищо от събитията, на които станахме свидетели, не се случиха пред очите на хората, а зад кулисите. Всичко се случи в рамките на десет дни: от момента, в който Слави Трифонов оттегли своите министри, до свалянето на Никола Минчев и на правителството, но в този кратък политически времеви отрязък „Продължаваме промяната“ показаха изключителна гъвкавост и умелост и само в рамките на една седмица успяха да си набавят гласове, които – ако погледнем от перспектива назад във времето, - не бихме си представили, че толкова бързо ще успеят да договорят тези гласове.

Затова в момента е толкова сложно да се предвиди какво ще се случи, и никой не може да предположи каква е електоралната динамика през последните няколко месеца – какво се е случило с решилите да гласуват, може ли Слави Трифонов все още да разчита на сегашния си електорат, какъв е новият потенциал на дясноконсервативната партия на Стефан Янев? Какъв е електоралния потенциал на „Възраждане“, който е замерен само веднъж в реална ситуация (на изборите миналата година)? Всички тези фактори ще оказват влияние, но едно е ясно: дори и да се сформира правителство в рамките на това НС, то няма как да има устойчивост напред във времето.

Прогнозите за идващата зима са тежки: и в икономически, и в политически план. В Икономически план въпреки социалната политика и повишаването на социалните доходи през последните месеци, които са стъпки в правилната посока, тези компенсации не успяха да догонят инфлацията. Ако цените продължават да нарастват, има всички предпоставки за социално-икономическа криза в обществото, в което така или иначе една четвърт са на или около прага на бедността. Това е много важно, независимо каква е властта и конфигурацията в Министерски съвет (МС), то българските граждани ги очакват една трудна есен и тежка зима.

България е в ситуация на постоянни политически трусове, - нещо, което би отминало само с предсрочни парламентарни избори; но заради фрагментираното общество настоящата парламентарна конфигурация може да се размести само със сериозни електорални нагласи – нещо, което не се очаква, смята Георгиев.