Подготвям се за разговор с любимия на поколения българи телевизионен водещ и се чудя - какво да го питам? Покрай рождения му ден излязоха много материали, които попритоплиха с години споделяни “тайни”. Решавам, че трябва да променя подхода - знам за какво няма да пиша. Няма да пиша за трите му брака - всеки донесъл му радост и болка. Важното е, че има своята Вихра. Няма да пиша и за годините, в които беше любимият водещ на концертите на голямата Лили Иванова. Ще си говорим за делнични неща, с малки препратки към славното минало. Искам да се насладя на тихата семейна идилия, която се усеща дори в тишината.
- Господин Вучков, как се чувствате с Вихра като дядо и баба “от разстояние”?
- Двояко. И тъжни, защото са далеч. И радостни, защото все пак имаме внуци.
- С какво са свързани дребните ви ежедневни мечти?
- Нямаме никакви специални мечти. Радваме се само на това децата да са живи и здрави - не само внуците, но и родителите им, нашите деца. Така че за нищо друго не мечтаем.
- Как се пренастроихте преди години от игра на сцена на игра пред камера в телевизионно студио?
- Започнах да сътруднича на телевизията в различни телевизионни състезания. Бяха много тежки и особени състезания, бих казал дори неприятни. Младата тогава проф. Лилия Райчева отиде на една квалификация в Щатите и след като се върна, представи сценария за “Минута е много”.
Единственото условие, което постави, беше водещ да бъде Петър Вучков
Всъщност тя ме познаваше като водещ на предишни състезания, които не споменах с особено ласкави думи. И през 1980 г. започнахме и аз водих предаването 33 години.
- Хората, които бяха в студиото, на случаен принцип ли ги избирахте, или си имахте “ваша” публика?
- На абсолютно случаен принцип. Но така бяха свикнали с предаването, че за всяко участие, за което не се плащаше нищо, те не получаваха никакъв хонорар, идваха хора от цяла България. После ми разказаха, че отивали след записа в едно заведение, където хапват, пийват и коментират предаването и моето поведение. Знаете ли? Те създадоха отношения помежду си - имаме 3-4 семейства от тези наши гости.
- А успяхте ли да завържете приятелства с тези ваши “съратници”?
- Да, разбира се. И досега ми се обаждат - повече от 12 години след като не съм на екран. И по улиците ме спират:
“Ей, що го няма предаването?
Да му се не види!”
- Дойдохме си на думата. Вие как си обяснявате факта, че БНТ спря две от най-гледаните и обичани предавания - златните кокошки на телевизията - “Минута е много” и “Като лъвовете”?
- Нямам представа. Директорът ми се обади, защото мислеше, че “Минутата” е мое предаване. Препратих го при Лилия Райчева и тя казала, че спира предаването. Така че не телевизията, а проф. Лилия Райчева спря собственото си предаване.
- За толкова много години имате ли пропуснат ефир?
- Имам само един-единствен пропуснат ефир. Ще ви кажа защо. Режисьорът Николай Поляков, с когото съм работил в Добрич, се примоли да се включа на мястото на болен актьор, за да не отлага за четвърти път премиерата. Приех и помолих някой да ме замести. Така за 33 години съм пропуснал само един запис
- С колко генерални директори сте работили през тези години?
- А, с всички (бел. ред. - 16). Не съм имал никакви специални отношения с тях. Не са ми отправяли забележки, всички ме тупаха по рамото - бяха доволни от мен.
- Имахте ли свобода при подготовката на предаването и при воденето му? Имаше ли цензура?
- Неее. Пълна свобода, никаква цензура. Работехме спокойно. Това беше познавателно предаване, а не политическо.
- А сега следите ли политиката? Интересува ли ви това, което се случва в държавата?
- Не съм безучастен. Все пак аз съм човек на тази държава. Бях член на театър “Есперанто” и съм пътувал в онези години, когато беше трудно да излезеш зад граница. Трябваше да те “пусне” милицията, за да отидеш в Хамбург или Копенхаген, където бяха конгресите на есперантистите. Имал съм много възможности, но никога не съм си помислил да избягам. За мен това беше ужас! Така че продължавам да съм патриот, да обичам България.
- Чела съм, че освен полски, знаете арменски и турски? Това вярно ли е?
- Колкото и да ви звучи самохвално - вярно е.
Аз водя на турски език срещите ми с турци и на арменски език водя техните балове
Тези ми познания идват от Варна, от махалата. Тези езици ми се лепят, а английски не знам.
- А полският откъде? Във Варна в махалата не е имало полякини.
- Преди години започнах да работя на “Златни пясъци” като култур-просветник. И там се запознах с едно полско семейство - журналисти. Оказа се, че за 3-те вечери, в които излизахме заедно, аз вече знаех около 50 думи. Така се запалих по този език и като студент във ВИТИЗ се явих в “Балкантурист” на изпит, дадоха ми квалификация, с която можех да работя като екскурзовод. Пет сезона бях екскурзовод на “Златни пясъци”.
- Днес на кого бихте казали “Няма време!”?
- На всеки, който върши нередни неща. С тази фраза от “Минутата” доста хора ме закачаха по улиците.
- Наистина ли изразът “Негово величество зрителят” е ваш? Или е по сценарий?
- Да, това е моя фраза, която се роди спонтанно. Защото за нас винаги най-важен е бил зрителят. Ако няма зрители, ако няма кой да гледа предаването, какъв е смисълът от неговото съществуване?
- Как се живее с актьорската пенсия днес, когато имате много време?
- Актьорската пенсия е твърде нещастна. А моята даже не е актьорска - беше по болест, 660 лв. По-добре да не говорим за това.
- Напоследък се върти реклама с ваше участие. Как се случиха нещата?
- Една дама се обадила на моята шивачка. “Абе, при тебе влиза един актьор - Петър Вучков. Моля ти се, дай ми телефона му, защото искам да го открия”. В началото бях скептичен към идеята, но впоследствие се запалих да я направя. Хареса ми текстът, препратката към предаването.
- Няма лоша реклама все пак.
- Да, да. Ето и във вестниците излиза моя снимка...
- Вярно ли е, че са ви казвали “Петьо Услугата”?
- В онези години бях много популярен покрай телевизията. И където и да отидех, хората ми се усмихваха, защото знаеха кой съм. Пък и природата ми е такава - аз съм кореняк варненец и съм широко скроен
Така че обичам да правя услуги и да помагам. И така тръгна - на някой нещо трябва ли му, обръща се към Петьо Услугата.
- Налага ли се сега вие да търсите услуга от някого?
- От никого. Днес от всичко има в повече. Ако стоката от щандовете в магазина падне, ще ме затрупа и ще си отида. Такова изобилие има. Ето, и жена ми сега гледа поредния каталог...
- Питах за чисто човешка услуга - не да намерим плочки, а някой да ни завие една крушка у дома, ако не можем да се качим на стълбата.
- (Вихра се включва в разговора.) И ние не можем! Ама не искаме услуга. Викаме големия син, който си е тука.
- Я да уточним. Вие ли сте опора на Вихра, или Вихра е ваша опора?
- Вихра ми е опора на мен, да ми е жива и здрава!
- Какво ще пожелаете на читателите на “Над 55“?
- На моите читатели пожелавам здраве, защото това е нещото, което не може да се купи. Това е нещото, което или го имаш, или го нямаш. Пожелавам им здраве. А на вас пожелавам “леко перо”, докато пишете интервюто.
Мариана ПИЩАЛОВА
