През топлите месеци вероятността пред очите ни да изпълзи змия се увеличава. Не е задължително ухапването да има някакви драматични последици, особено ако змията е неотровна, но все пак е важно да знаем как да реагираме. Ако обаче е отровна, е необходима бърза намеса. У нас са известни 6 вида отровни змии – пепелянка, усойница, тромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточелия смок.
При последните две (лъжесмоци) отровните зъби се намират навътре в устата, като отровата им има по-слабо невропаралитично действие и с тях могат да ухапят само дребни животни като мишки например. Това става ясно от препоръките на Столична регионална здравна инспекция за реакция при ухапване от змия. Останалите змии у нас са неотровни. Ухапването от тях често минава без особени последствия, като се изключи уплахата и шокът.

В някои случаи е възможно възпаление на ухапаното място, което е следствие от замърсяване на раната от нечистите зъби на животното. Възможно е и отчупването на малки фини зъби на змията, които остават в отвора на раната. Най-често срещаната отровна змия у нас е пепелянката. Отровата й поразява най-напред кръвообращението, кръвта, кръвните елементи и тъканите в близост до ухапаното място. Раната е болезнена, отекла и възпалена. Симптомите са световъртеж, главоболие, сърцебиене, отпадналост, потене, гадене, слабост и др. Температура, колики и повръщане пък са характерни при усложнени случаи.
Кръвното пада и това може да доведе до опасен колапс на кръвообращението При ухапване от змия най-важно е да се запази спокойствие и да се ограничи двигателната активност на пострадалия. Препоръчително е змията добре да се огледа, за да може да се идентифицира на по-късен етап. Добре е да се обездвижи ухапаното място, например крака или ръката, и при възможност да се шинира и бандажира, без да се спира кръвообращението и, разбира се, по най-бързия начин да се потърси лекарска помощ.

Наред с препоръчителните действия обаче има и такива, до които не бива да прибягваме. Така например според препоръките на столична здравна инспекция не трябва да се слага стегната превръзка на мястото на ухапването. Причината е, че това може да доведе до спиране на разпространението на отровата по кръвен път в организма, като по този начин ще се изолират естествените механизми на организма за неутрализирането й. Така цялото количество отрова ще се локализира, което може да доведе до тежки некрози, а в някои случаи – до ампутация на пръсти или крайник. Не е препоръчително да се правят и дълбоки разрези на мястото на ухапването. Особено в полеви условия при липса на подходящ инструмент това може да доведе до нежелани усложнения. Грешен ход и да се всмуква кръвта от раната, защото дори и при микроскопични ранички в устата това означава пряко вкарване на отровата в кръвообращението. Употребата на алкохол, бягането и викането също не са препоръчителни. Според данни на районната здравна инспекция у нас няма такава отровна змия, която може да убива здрав човек при своевременна медицинска намеса. Проблеми възникват при непотърсена медицинска помощ и при наличие на алергии, системни заболявания и други утежняващи състоянието на пострадалия. Затова при инцидент трябва да се търси лекар в най-близкото лечебно заведение.
 
Пълзящите влечуги не нападат без причина

Важно е да се знае, че всяко агресивно действие от страна на влечугите е акт на самозащита. Пълзящите животни могат да ни ухапят само при болка или при внезапна уплаха. Затова, когато умишлено или неволно на змията се отнеме възможността за бягство, тя може да стане опасна за човека. Най-вероятното време за срещи със змии е пролетта, тъй като тогава животните по физиологични причини са по-невнимателни и това увеличава възможността за срещи с тях. Ако това се случи, те не бива да се дразнят, а да им се даде възможност за отстъпление.
 
Високи обувки и дълъг панталон за скалистите райони

Когато се ходи по места, където е възможна среща със змии, като открити, топли и слънчеви поляни и скали, важна роля играе облеклото. Необходими са високи обувки и дълъг панталон.
Ако все пак пред очите ни се появи змия, има няколко белега, по които можем да познаем агресивното животно. Така например съскането издава предстояща агресия на змията. Друг знак може да бъде издуване на тялото, както и S-образно нагъване и повдигане
на предната част от тялото. При по-младите екземпляри се наблюдават и потрепващи движения с опашката.
 
Познаваме вида на животното по белезите от зъбите

Белезите, оставени от зъбите на змията при ухапване, могат да ни помогнат да различим дали ни е ухапала отровна или неотровна. При пепелянката остават две добре различими дупчици от двата по-едри отровни зъба, намиращи се най-отпред в устната кухина.
При ухапване от смок пък се образуват две успоредни полудъги от малки и разположени по-гъсто дупчици. Тези белези стават добре видими при притискане на ухапаното място, при което от раничките избиват дребни капчици кръв. Водните змии пък търсят плъхове и мишки за храна. Затова често могат да се намерят в населени места в близост до домовете на хората. Те имат различни рефлекси на защита – правят се на мъртви, отделят кръв от устата си или секрет от неприятна миризма.

Източник: "Монитор"