"Правителството се занимава повече със себе си вместо с решителните крачки към обещаната промяна. Позитивът е, че новите хора във властта проявяват добра коалиционна практика, без която управлението няма да е възможно в следващите 10 години", това заяви политологът Любомир Стефанов.

По думите му е важно е парламентът да започне да прави добри закони, които да не се ремонтират на всеки 3 месеца.


Политологът Любомир Стефанов

Ето какво още каза политологът Любомир Стефанов в интервю за "Марица":

- Д-р Стефанов, как оценявате действията на кабинета два месеца след встъпването в длъжност на новите управляващи?
- Позитивното е по-малко от нарастващото негативно, за съжаление. Меденият месец на властта с народа се оказа кратък и  вече свърши. Новото управление като че ли по-скоро е заето със себе си - да се структурира и ползва някакви твърде предпазливи крачки за промени. Засега виждам твърде голяма предпазливост да се направят решителни промени.

А  именно тези първи сто дни са времето, когато натрупаната позитивна инерция, довела до влизане в управлението, дава възможност за резки и непопулярни мерки и промени. Новата власт като че ли затъва в битовизмите в управлението. А Планът за възстановяване и устойчивост е поредният сериозен препъникамък. Изведнъж се оказва, че сме знаели проблемите около плана, които ни сочат от Брюксел, но неясно защо не сме ги избегнали.

- Докъде ще ни доведе войната около "Булгаргаз"? 
- Това е симптоматично за целия подход към управлението. Не виждам посока. Отново личността като че ли излиза на преден план - бившият шеф не ни харесва, нищо че преди това е бил министър в служебен кабинет - ще го махнем и ще сложим друг. Добре, но човекът ли е проблемът, решенията, които е вземал, ли са проблемът?

Да бъде обвиняват единствено той, е изключително несериозно. Ако подведат целия екип - това бих разбрал. Ще се стигне до момента, когато ще трябва да разкажат как се сключват междудържавни споразумения, да разкажат история за едни посредници, за управление на излишъци. 
И ако започнем да се връщаме назад, може би ще стигнем дотам, докъдето всички знаем, че е заровено кучето - именно договорите за прословутия голям шлем от времето на Георги Първанов.

- Кой е обаче позитивът на новата власт, който би могъл да се развие оттук насетне?
- Позитивът е в налагането на  усещането, че коалиционният модел на управление, именно в този вариант - три-четири субекти, ще ни съпътства в следващите десетина години. Това не е лошо. Добър е начинът, по който се започна - с прозрачни договори, преговори, секторно разделение. Добре е и това, че парламентаризмът се завръща на практика.

Лична заслуга на премиера е появата му в парламента при нужда. Вижда се, че той е готов  да сътрудничи за възстановяване на баланса на властите, за да може парламентът да си върши работата, без да се притеснява, че негови решения могат да бъдат неутрализирани от Министерски съвет (МС_ с  постановления. Ако тази линия на поведение се запази, съм мерен оптимист, че парламентът ще започне да прави закони, които няма да се ремонтират всяко тримесечие.

И отношенията на НС с изпълнителната власт ще се нормализират, включително и поради липсата на една партия с голямо мнозинство в парламента, която да играе ролята на чадър за премиера.  Това за нас, гражданите, е добре, тъй като вземането на решения вече не се случва на тъмно.

- Няма ли да изиграе лоша шега вторачването на управляващите в отстраняването на главния прокурор на всяка цена?
- На всяка власт това може да изиграе лоша шега. Реформи на съдебната власт не могат да се ограничат само до функциите и обхвата на задълженията и контрола на личността на главния прокурор. Трябва да има рамка, изпълнена със съдържание, да има дебат. Това е юридическа материя, но е и политическа воля, тъй като гражданите гласуват на политиците мандат да изчистят тези авгиеви обори.

Реформата на съдебната система не минава през нехаресването и желанието за махане на някого, за да го заменим с наш човек. Реформата минава през концептуализиране на една рамка, която да не може да бъде изкривявана от човека, който я заема. Той да не може да размахва институцията си като бухалка, каквито са обвиненията срещу сегашния главен прокурор.

Промяна трябва да се направи с визия за 15-20 години напред и тогава наистина да няма значение кой е конкретният главен прокурор. За съжаление, настоящото управление продължава да не може да обясни на достъпен език защо главният прокурор му е проблем, а не планът за възстановяване.

- Стоим ли адекватно в кризата между Русия и Украйна?
- Не стоим, за съжаление. Няма нужда да сме гълъб или ястреб - размерът, значението, мястото ни не позволяват да заемем категорична позиция. Не виждам обаче да пълним със съдържание членството си в НАТО и в ЕС. Очевидно има решение по конфликта на ниво НАТО, очевидно нашите политици са участвали във вземането на това решение, което просто трябва да следваме без много шум.

Недоразумения като това за българския батальон, при това изказани от висш генерал, бивш премиер, настоящ министър на отбраната, са несериозни, меко казано. Съюзниците ни подпомагат, без да искат да ставаме нито Задунайска губерния, нито 51-вият щат. Има зависимости, в които сме се поставили, но те са договорени доброволно. Разликите между отношенията ни с Русия и със западните ни партньори е фундаментална.

Има обаче дълбоко неразбиране за това в българското общество. Продължаваме да живеем в тази парадигма на някаква вечна митологична признателност към Русия въпреки всички доказателства в нашата история, че трябва да е обратното, че руснаците никога не са мислили за никой повече, отколкото за себе си. И всички останали са обект на много успешна руска пропаганда. Българските политици  трябва да  спрат постоянно да се карат каква е националната ни позиция - тя е като на нашите партньори.

Не искаме да изпращат допълнително американски сили у нас, защото смятаме, че няма нужда, но не бихме отказали техника и инструктори, за да вдигнем нивото на сигурността си.

- Президентството отправи критики към кабинета. Слага ли се край на мита, че държавният глава е архитект на правителството?
- Тази реакция на президента и на началника на кабинета му е с цел да пришпори правителството да не загубва посоката на  курса, който е обещало. И президентът, и господата Петков и Василев са наясно кой ги вкарва в изпълнителната власт и на чии криле успяха да постигнат крехката парламентарна победа. Това по-скоро е рязко и категорично припомняне кабинетът да изпълнява ангажимента, поет към българските граждани, да изпълнят със съдържание това „Продължаваме промяната“.

Има търкания между президента и кабинета по визитата на премиера в Северна Македония например, но и президентът вече ще разбере, че на отсрещната страна, на „Дондуков“ 1, не е политически опонент или враг, а премиер, който има парламентарно мнозинство. И естественият ход на държавата изисква държавният глава да се завърне в нормалните граници на президентската институция, които за България са символни и символични.
Едва ли президентът  ще се отдръпне съвсем от публичния живот, тъй като към него има очаквания. За добро или зло, г-н Радев се превърна в лидер, който е разбираем и одобряван, защото е последователен.  А това в тези турбулентни времена е много важно.

- "Демократична България" намекна за предсрочни избори. Това лапсус ли беше на Христо Иванов, или тест за нагласите? Какъв хоризонт давате вие на кабинета?
- Със сигурност не 4 години. А и те самите не си го дават. Това не беше лапсус, при Христо Иванов случайни неща няма. Тестовете в коалицията - вътрешнопартийни и коалиционни, ще са повече от достатъчно. Първо още нямаме партия "Продължаваме промяната", имаме двама души, които са партийна табела. Дали и как ще правят структури - процесът, ако се случи въобще,  ще бъде интересен.  А и самите партии, съставляващи коалицията, някои от които самите те са коалиции, имат проблеми в изобилие.

Въпросът е големият препъникамък - местните избори догодина. Това в синхрон с плана за възстановяване ще бъде огромен връх за изкачване от коалицията. Не мисля, че ще издържат дотогава. Но предсрочни избори в рамките на тази година ми се струват нереалистични.

Кой е Любомир Стефанов?
Той е доктор по политически науки, дългогодишен преподавател в НБУ. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, публични комуникации и изготвяне на стратегии. Автор на научни публикации и множество статии в печатни и електронни медии. Участник  в проекти на ЕК в България.