Антон Атанасов е един от тримата големи колекционери на стари играчки в България. Той е софиянец, който живее в Пловдив от 1995 година. В магазина му влизаш като в храм на детските мечти за последните 120 години. Има метални модели на презокеански кораби от времето на „Титаник”, цели рафтове оловни войници, метални модели на влакове и какво ли още не. Пази и класиката на соца - луноход от 1972 година - играчка, която имаше всяко българско дете, и която е мечта за всеки западен колекционер. Антон е заклет рокер от сдружението на Хиените и когато не обикаля битаците, кара мотоциклета си БМВ, пише "Марица".

Антон Атанасов разказва нещо изумително за годините на социализма: когато казал на родителите си, че иска да стане инженер, за да работи в столичния завод за мотокари „Средец”, те отсекли: „В никакъв случай - ти ще си сервитьор!”. По този начин той станал първият човек, чиито родители нарушили правилото "Учи, мама, за да не работиш!". Така започнал да се труди и учи за сервитьор още от 10-и клас.







„Работих от ученик в ресторант „България” в София. Това беше най-известният ресторант. Завършил съм ПУЦ към „Балкантурист”. "България" с „Хемус” и „Плиска” бяха най-известните заведения през соца. За чужденците беше бар „Астория” до американското посолство. После го направиха клуб на търговския работник”, реди спомени колекционерът на играчки. 

Чичо му бил Христо Карамфилов - главен технолог в Асоциацията по туризъм. Майка му и баща му били сервитьори и кръчмари от едно време. „Чисти браншовици! Не разрешиха на сина си да стане пролетарий”, казва Антон Атанасов. И веднага припомня една от тъмните страни на соцреализма - всички сервитьори и бармани въртяха валутни сделки.

Учил здраво за барман две години.

„Бях най-младия ученик в Професионалния учебен център по туризъм. Другите бяха стари браншовици, които знаят повече от учителите, но се бяха набутали в ПУЦ-а, за да вземат някакъв диплом. Първо бях пиколо до оркестъра на ресторант ”България”. Там се учих от сервитьорите как да обслужвам клиентите”, спомня си той. 

След казармата става чейнчаджия. „Ходих по морето да правя пари. Лятно време на Слънчака, зимно - на Пампорово”, описва този период от живата си Антон Атанасов.

Чейнчаджийските времена продължили 9 години. Дали е натрупал пари?

„Не ни интересуваше забогатяването! Ние бяхме три момчета и искахме да сме модерно облечени, да миришем на скъп парфюм и вечерно време да сме по баровете с хубави момичета. Тръгвах на 20 май от София със 100 лева и правех достатъчно пари, за да водя този сладък живот”, обяснява Антон. 

Като са го хващали с валута, го карали да подпише декларация, че няма да се занимава повече с това. Взимали му зеления паспорт и го качвали на влака.

„Като стигнеш в София, ти дават паспорта. Лятото карахме на Слънчев бряг, а зимата на Пампорово. Колко обяснения сме писали при майор Златко на Пампорово! Ние купувахме от туристите шарената валута - гулдени, шилинги, долари. Имаше чейнджбюра по официалния курс - марката я купуваха по 50 стотинки, доларът по 95 стотинки. Ние давахме повече, за да ги вземем. И като идваха прекупвачи, ги купуваха по-скъпо от нас. Изкарвахме по същия начин и зимния сезон - без измами, без нищо”, казва той. Това напомня на библията на Остап Бендер. 

Туристите от соца идвали с ваучери за храна - за по 2, 5 и 10 лева. Не им трябвали и Антон и неговите приятели ги купували по-евтино. Щастливите чехи получавали по няколко двулевки с образа на берачката на грозде, а Антон и компания ги продавали на „колеги” на реалната им цена. Печелили от разликите в двете трансакции.

„През соца имаше много схеми за вадене на пари легално. Бях с две момчета - единия от Симеоновград, а другият от Харманли. Бащата на едното момче продаваше овце и имаше право да държи валута. Така тръгвахме покрай него с по 100 лева. Отивахме първо в сладкарница „Фея” на Слънчев бряг. Туристите ни познаваха - чейнчаджии, няма измами, няма нищо”, обяснява колекционерът на играчки. 

В Пловдив попаднал случайно в средата на 90-е години заради хубава жена. Харесало му и останал да живее тук. Открай време е рокер при Хиените.

„Още си карам мотора - БМВ. Миналата седмица го затворих в гаража”, казва той. Бил много близък приятел на покойния Малено. Коментира сложния му живот с философска сентенция: „Няма човек, който да не е виновен за нещо! Или - всеки е виновен до доказване на противното”. 

Започнал да събира играчки през един период, когато живеел в Хасково. „Всяка седмица ходих на пазара в Димитровград. Първо събирах метални мотоциклети.

След това започнах да ходя по битаците в Пловдив и София”, разказва той. За да посети битака в Шекера, става в 2 часа през нощта, а в 4 сутринта е там. „Отидеш ли по-късно, няма да откриеш ценните експонати”, казва той. 

Ходи и на битпазар в Холандия - там те били регламентирани - започват работа в 9 часа сутринта. Плаща се вход от 5-6 евро. „Тук можеш да купиш нещо за 20 лева, а там да му вземеш 10 пъти повече”, обяснява схемата той. 

Купува всичко, което може. Всеки колекционер има неща, които не иска да продава, а задържа за себе си. На рафта му е една от старите играчки луноход от 70-те години. Качил го е за продан в един холандски сайт. Иска за него 150 евро, защото е в отлично състояние. Продава в още няколко сайта. 

Има руски играчки. „Луноходи има много. Те са с два двигателя и повечето не работят и са ръждясали. Колекционерът гледа това - дали работи, дали има ръжда и тогава предлага цена”, казва Антон Атанасов. 

Насред магазина има 70-сантиметрова фигура на войник от папие маше. Не се продава.

„Това е декорация, немско производство, и не го продавам за нищо на света. Това е от находките, които падат веднъж в живота”, казва той. На рафта има красив стар танк. Детенце наскоро го харесало. Таткото искал да му го купи. Антон отказал. И обяснява: Това е ценна играчка и тя е за колекционер. Детето ще го счупи.

С лепенки на свастиките

Участва на световното изложение за играчки в германския град Нюрбург. Там показва рядка серия с военни машини, танкове и войници, произведени в Германия преди Втората световна война. Всички те са със свастики и затова са много търсени. „За изложението слагаме лепенки на свастиките”, обяснява Антон.

Този тип играчки не са се продавали в България, защото са били много скъпи. Пристигали са тук от завръщащи се студенти, следвали в Германия. Една такава играчка може да достигне цена от 1500 евро.

Влакчета на битака

Всички ценни експонати излизат от таваните и избите на къщите. „Ромите чистят и тогава ги намират забравени. Оттам отиват на битака, където ги купувам аз”, разказва рокерът. Има цял рафт германски метални влакчета. Един от тях от 70-те години се продава за 150 лева. Под бюрото му са шмиргелите, четките и бормашините. С тях дава нов живот на изпочупените стари играчки.

Плагиатство по руски

След войната руснаците отнасят цялото оборудване от немските заводи за играчки - включително и документацията за моделите им. През 1950 г. започват да ги произвеждат като руски.

„Тогава не е имало никаква защита на интелектуалната собственост”, обясни Антон. Същото правят и унгарците. Така в магазина му има една и съща играчка на мотоциклетист, която е немско и унгарско производство. Те са в един цвят и са еднакво запазени. „Унгарската струва 20 евро, а немската - 120”, казва той.