"Скитникът" Георги Марков: Страхът и срамът са за моите съдници! (ВИДЕО И СНИМКИ)

Завърна се като бронзов паметник, сътворен от скулптора Данко Данков. И застана на площад "Журналист" - изправен, с ръка в джоба, вперил поглед напред - Джери, какъвто го помнят приятелите му. И те бяха там, до него: Димитър Бочев, Георги Мишев, Марко Ганчев. Дойде от Лондон жена му Анабел, а от Америка - д-р Георги Лазаров, който е дал парите за паметника. Пред Георги Марков склониха глава трима президенти - Желю Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, и кметицата Йорданка Фандъкова.

На добро място е паметникът - наоколо са живели Елин Пелин, Николай и Богомил Райнови, Димитър Талев, Сирак Скитник...
 
Епископ Константин отслужи водосвет - както го прави вече 33 години. 

Георги Марков - авторът на "Жените на Варшава", "Портрет на моя двойник", "Задочни репортажи за България" и...сценария за филма "На всеки километър". 

Джери - харесван от жените, мъчен от туберкулоза, покерджия, безпартиен, но любимец на Тодор Живков.

Да, и такъв е бил. Можел е да пътува, където си иска (невъзможна възможност за 95% от населението на комунистическа България), имал е западна кола, допускан е до "светите" тайни на Компартийния архив, разрешено му е било по всяко време да звъни на Диктатора от Правец.  Можел е да си живее живота, да папка и слушка - и да стане председател на Писателския съюз например...или зам.-шеф на Държавния съвет...или друго голямо нещо в Номенклатурата на БКП (немалко негови авери сториха това - и сега кротко си доживяват старините).

Той си остана на 49.

БКП нареди, КГБ помогна, а Държавна сигурност изпълни заповедта: "Убийте го!" 

И днес - 36 години след смъртта му и 25 - от "избухването" на контролираната демокрация, никой не е наказан за тази гадост. Нещо повече - наследниците на тия, дето го убиха физически, го убиха втори път - със забрава. Няма го Георги Марков в учебниците по литература и история. Не знаят за него студентите. Защо? Защото пак пречи - сега на подлеците, дето ловко превърнаха тъмното си комунистическо минало в светло капиталистическо бъдеще.

Нека сведем глава пред Писателя Дисидент. И да не оставяме без цветя паметника му!

Пламен КАМЕНОВ