На 28 май са родени двама български композитори, написали незабравими хитове, чиито съпруги са известни поп певици - Развигор Попов и Стефан Димитров. Странно съвпадение, не мислите ли? Решихме да ги поканим за наши гости по този повод.
- Господин Попов, по този повод се изкушавам да ви попитам - вярвате ли в астрологията, четете ли хороскопа си?

- Мими вярва и все ми казва - виж днес какво казаха по телевизията за твоята зодия. Внимавай в това, внимавай в онова... Аз много-много не вярвам в такива работи. Но със Стефан сме астрални близнаци. Имаше период в нашия живот, когато работехме заедно. Той беше в “Студио В”, а ние с оркестъра “Стакато” акомпанирахме техните концерти. И още от тогава сме се закачали, че сме астрални близнаци. Въпреки че той е доста по-млад от мен. Колкото до вашата идея, ще ви кажа нещо любопитно. Имаше един момент, когато аз работех като  пианист във Виена, а той си беше в София и тогава едновременно отговаряхме по телефона на въпросите на журналистите. 

- Е, значи нашата идея не е нещо, което се случва за първи път...

- Да, имали сме такива случаи.

- Кажете ми за какво не ви стигнаха изминалите 81 години и за какво ви бяха в повече?

- Ааа, в повече не са ми били... Аз съм много доволен от това, което съм правил в най-ранните си години, пък и в по-късните. Изпитах чувството да бъда “шоу звезда”, в кавички, де. Когато публиката ни аплодираше, получавахме овации, всичко... Това ми носеше пълнота, радост и чувство за реализация. Имах толкова приятни години. Неотдавна като разгръщах старите албуми със снимки, изплуваха спомените, какво ли не ми се е случвало.
Казват ми - ти си композитор, ти си певец, аранжор... Но аз преди всичко съм пианист. И това е, което не ми стига все още - обичам да свиря и да има кой да ме слуша

Преди време бях пианист, но не в България, а в чужбина. Тогава бяха гладните години след промените и тук за нас нямаше никаква работа. И тръгнах да свиря по пиано барове в чужбина. Там намерих едно удоволствие, една реализация, която в България не съм я намирал. Другото, което много ми се иска, е да продължа да преподавам пиано на млади хора. С Мими имаме школа за пеене и пиано в читалище “Цанко Церковски” и много ме радват такива ученици, които успяват да овладеят инструмента. Някои от тях вече се реализираха като музиканти.

- Преди години имахте хит “Вече свърши хубавото време”, а разбрах, че сте написали нова песен - “Пак ще дойде хубавото време”. Какво очаквате от него?

- Само съм я съчинил като текст и като музика, ама все още не сме я аранжирали, защото сега се занимавам с театрална музика и малко съм изоставил тази песен, но ще я направим. Тя е много хубава - и да, пак ще дойде хубавото време... Тук отново се засяга същата тема - новата среща със старата любов, само че героинята се надява не да срещне случайно онзи мъж, а той да дойде, да я погали с ръка и да й напомни за хубавото време...

- Значи ли това, че за любовта няма възраст, според вас?

- Разбира се, любовта е нещо, което не е подвластно на времето, тя е извън него. Идва, когато трябва, и си тръгва, когато трябва...

- Написали сте много песни за Мими, но и много песни за други наши певци. Тя не ревнува ли професионално?

- О, не! Тя има много приятелки певици и понякога, като й кажа: Мими, написал съм нова песен за теб, тя веднага предлага - дай я на еди-коя си. Така се бяха сприятелили с Кичка Бодурова, и досега са много големи приятелки, но тогава казваше - дай я на Кичка. И онази песен стана хит. Очаквах, че Мими може да проревнува, напротив, тя се радваше.

- А вие не сте ли я ревнували в житейски план, тя е толкова чаровна жена?

- О, случвало се е, но е малко трудно да намеря повод за ревност. Тя може да иска, и аз може да искам, ама не става.
Животът ни събра и вече дълги години сме заедно денонощно

В смисъл - от сцената в гримьорната, от гримьорната в хотела, от хотела в ресторанта, от там в автобуса или на самолета и от там... на новата сцена. И така, от сцена на сцена... То няма кога, няма едни 5-10 минути, когато да сме разделени. В един момент стигнахме дотам, че ако единият си отвори устата да каже нещо, другият знае предварително какво ще чуе. И това ни лиши от възможността да имаме свой периметър във времето, в който да изневерим на другия. Просто нямаше как. Разбира се, днес се шегуваме с това.
Малките възпитаници на Мими и Развигор

- За какво най-често ви се сърди тя?

- Тя е перфекционист във всяко отношение и най-вече по отношение на хигиената у дома. Иска й се - като отвориш вратата, да ахнеш от възторг - каква чистота и каква красота. А типично за всички мъже е да са малко по-небрежни.

И аз, когато направя някакъв боклук, става повод за голям конфликт между нас. Обичам всичко около мен да е хаос, творчески, артистичен хаос.

- Медиите писаха, че с Мими ще заминавате за Ямайка, има ли нещо вярно в това?

- Искахме да заминем, но започна пандемията. Бащата на внучката ни, с когото дъщеря ми сключи брак, е цветнокож, много симпатичен, казва се Кристофър. И сега са разделени и се опитва вече 3 пъти през месец-два да си вземе билет за самолет и да отиде в Берлин при тях, обаче в последния момент отменят полета. И вече цяла година дъщеря ни чака мъжа си да дойде от Ямайка. Въобще много неприятности ни докара този вирус.

- Мислите ли понякога, че времето минава много бързо, страхувате ли се от това?

- Няма човек, който да не се е замислял за това, че животът е кратък, че не е успял да свърши това или онова, но как да ви кажа, когато имаш някаква работа, някакво занимание, преследваш конкретни цели и мечти в живота, реализирайки ги една по една, те отлагат във времето тези мрачни мисли. Уви, то наистина все по-бързо лети с годините, ама какво да правим, природата така ни е устроила.

- И накрая, моля ви за едно пожелание към нашите читатели!

- Пожелавам им да бъдат вечно млади. Защото младостта е в духа на човека, не извън него. Когато човек я усеща в себе си, се чувства млад и винаги е в кондиция. Това им пожелавам!
 
Щрихи от биографията

Роден е на 28 май 1940 г. в София. Завършва Националната музикална академия. Кариерата му стартира в състава “Мелоди” с Емил Димитров през 1961 г. По-късно преминава в “Стакато”, а след това и в група “Старт”, с която има 8 албума. През 1979 г. започва да композира детски песни, като най-известната от тях е “Вълкът и седемте козлета”, изпята заедно със съпругата му Мими Иванова. През 1990 г. двамата основават музикална детска школа. А през 90-те години заедно с Георги Минчев свирят в група “Полезни изкопаеми”. Сред най-любимите на публиката негови песни са “Вече свърши хубавото време”, “Кажи, море”, “15 лалета”, “Вълкът и 7-те козлета”, “Зелената стара чешма” и много други.

Валентина ИВАНОВА