Фани Белнейска, която загуби трагично двете си дъщери, а години след това и съпруга си, работи в дом за стари хора в Пазарджик. През 2006-а телата на зверски убитите Росица и Христина бяха намерени в местността Грамада между Пещера и Ракитово. Девет години след жестоката гибел на момичетата семейството понесе нов удар. Инфаркт покоси съпруга на Фани - Стоимен, докато е на поста си като стрелочник в БДЖ. Днес 50-годишната жена се грижи за осиновената си дъщеря Мария. Двете със седмокласничката живеят сами. Фани Белнейска разказа за трудностите, пред които е изправена в момента, пише marica.bg.

Госпожо Белнейска, как се справяте сама с грижата за Мария?


- Много е трудно наистина. Работя в дом за стари хора, взимам минималната заплата и парите не стигат за нищо. След като платя сметките и отделя за прехрана, нищо не ни остава. Мария взима пенсия от починалия ми съпруг. С нея си купува по някоя дрешка, а с останалото ходи на училище. Тя е страхотно дете и наистина винаги ми влиза в положение. Никога не се оплаква, когато не мога да взема нещо желано. Освен това има и добър успех в училище. Настина е прекрасно дете. Разплакахме се и двамата със Стоимен, когато ни казаха, че можем да я осиновим. Тя живееше при нас близо година и половина, преди да приключи сложната и дълга процедура по осиновяването. Толкова се бяхме привързали към нея, че не искахме и да си помислим, че може и да не ни я дадат.

Сега като съм сама и моите родители също ми помагат с каквото могат в грижата за нея. Но и те са пенсионери и взимат малко средства. Наистина ми е неудобно, когато се налага да опра на тяхната помощ, но се налага. Много е трудно. Имам и друг проблем. След няколко години можем да останем и без покрив на главата. Жилището ни е собственост на БДЖ. Договорът за ползване изтича през 2021 година. Ако не го закупя, трябва да го освободим.  

Колко пари ще ви струва?

- Не съм много сигурна. От други семейства, които живеят в апартаменти със същата квадратура, разбрах, че са им искали 20 хиляди. Наистина не са много за жилище, но за мен е скъпо. Няма откъде да намеря толкова пари. Ще търся кредит от банките, но с моята минимална заплата не знам дали ще ме одобрят. Ако не ми дадат заем, оставаме на улицата. Няма кой да ми даде толкова пари. Пък и не искам да се моля на никого за помощ. Никога не съм се молила и не мога да го направя. Ще се опитам да се справя сама. Ще е трудно, нямам и лев заделен. Дори и кръвнина не ми платиха за погубените ми дъщери. Нямал никакви пари този, който го направи. Той си е добре, за мен остана само мъката. Виждам светлина в тунела чак след седем години. Като навърша 57, ще имам право на пенсия от мъжа ми. Няма да забогатеем, но ще сме по-добре финансово.

Успя ли Мария да ви помогне да превъзмогнете загубата на дъщерите си?

- Загубата на дете не може да се превъзмогне. Дори и в момента, като говоря за това, се чувствам така, както и в деня, когато ни казаха, че дъщерите ми са мъртви. Но с идването си вкъщи Мария развесели нашия дом. Още щом я видяхме, със съпруга ми се влюбихме в това детенце. Първоначално не ни беше лесно, но атмосферата вкъщи се промени. Имахме нужда от тази промяна. Със Стоимен бяхме стигнали етап, в който нямахме какво да си кажем, нямахме мечти. Като се появи Мария, отново започнахме да се усмихваме. Знаете ги децата - винаги ще кажат нещо, с което да те развеселят, колкото и да си тъжен и замислен в този момент. Мария направи точно това. Тя ни донесе радост и усмивки. Отново намерихме за какво да живеем. И със Стоимен отново се сближихме. Отново бяхме семейство.

Четете цялото интервю ТУК!