Докато бизнесът на инвеститорите в здравеопазването процъфтява и болниците продължават да се роят, общинските здравни заведения залязват едно след друго, пише в. "Марица".

Преди 8 години в Пловдив имаше 3 общински болници, 7 ДКЦ-та, два медицински центъра и четири диспансера, също преобразувани в центрове. В края на втория мандат на кмета Иван Тотев има голяма вероятност от трите болници да остане една. МБАЛ "Св. Мина" върви неудържимо към фалит, следвайки незавидната съдба на ликвидираната Белодробна "П. Кудоглу". Измисленият от администрацията спасителен вариант със сливането с МБАЛ "Св. Панталеймон". Общинският съвет гласува за него на 14 септември 2017 г., но и досега двете лечебни заведения съществуват самостоятелно, а дълговете на бившата Първа градска продължават да растат.

Само в "Марица": Домино с фалити на общински болници

МБАЛ "Св. Мина" продължава стремглаво да се срива, макар че от 2012 г. насам от градския бюджет на болницата са дадени близо 4 млн. лева, за да покрива борчовете за заплати, медикаменти и консумативи. Само през 2018 г. дълговете на МБАЛ „Св. Мина” ЕООД са набъбнали с нови 900 000 лева. Поредната финансова пробойна беше потвърдена вчера и от управителя на общинското дружество д-р Генадий Странджев, който обаче уточни, че тепърва предстои одит и финансовите показатели могат да се променят.

Д-р Генадий Странджев - управител на „Св. Мина“ и бивш ликвидатор на Белодробна болница
Д-р Генадий Странджев - управител на „Св. Мина“ и бивш ликвидатор на Белодробна болница

Сливането се оказва мисия невъзможна поне на този етап, защото за подобна процедура няма разрешение на Министерството на здравеопазването. В медицинските среди се говори, че министърът Кирил Ананиев изрично е предупредил, че до 2020 г. няма да позволи преобразуване на общински болници. "Нямаме разрешение от МЗ, защото имаме спор със Здравна каса и РЗИ за начина на преобразуване. Водим разговори и едва след като уточним процедурата, ще искаме разрешение за обединение на двете болници", потвърди вчера ресорният зам.-кмет Розалин Петков.

Сливането не може да се случи, защото МБАЛ "Св. Мина" има сключен договор със Здравната каса. Общината само си губи времето и тласка Първа градска по пътя на Белодробна, вместо да прави реални стъпки за оздравяването, счита зам.-председателят на Общинския съвет Пепа Деведжиева /РФ/. Тя допълни, че от Община Пловдив настояха ДКЦ - 6 да се премести в сградата на ул. "Иван Вазов" с уверението, че поликлиниката ще насочва пациентите към "Св. Мина" и по този начин ще подпомага болницата. В момента сме свидетели, че с този ход потапяме и ДКЦ - 6, чиито функции вече са сведени до Медицински център, твърди Деведжиева.

Съветничката напомни, че предишната шефка на "Св. Мина" д-р Галина Карауланова искаше от Общината 3 млн. лева, с които щеше да изправи болницата на крака. "Не ги дадоха и я отстраниха под предлог, че не се справя. Но държат д-р Генадий Странджев въпреки лошите резултати и новите задължения на "Св. Мина", упрекна Пепа Деведжиева.

Преди да бъде назначен за шеф на МБАЛ "Св. Мина", д-р Странджев беше ликвидатор на Белодробна болница, която по същия начин беше докарана до фалит въпреки 5-те млн. лева, които Община Пловдив наля в съсипаното дружество, преди да го закрие. Повече от три години болничната сграда на Цариградско шосе е изоставена на тотална разруха. Д-р Генадий Странджев уточни, че тепърва предстои одит. Той твърди също, че "Св. Мина" има пациенти, лекарства и храна. "Родилния дом на ул. "Весела" дори обзаведохме с чисто нови чаршафи. От 30-те медицински сестри, които бяха се заканили да напуснат, само една си тръгна. Дори им дадохме по 50 лева допълнително и така заплатите им стават по 650 лева", доволен е управителят. Добавя, че обслужват социално слаби граждани без осигуровки, оттам са дълговете.

Здравните заведения представляват цялата общинска икономика, без да се брои новосъздадената фирма "Инсинератор Пловдив". Той обаче изобщо не работи и до момента е като каца без дъно за градския бюджет. Години наред в тежко финансово положение се намира и Център за кожно-венерически болести, който се подпомага всяка година със средства от бюджета. По традиция по-голяма печалба отчита Онкодиспансерът /КОЦ - Пловдив/ и МБАЛ "Св. Пантелеймон". ДКЦ-та, чиято печалба преди години стигаше до 45 000 лева и нагоре, имат през последния отчетен период между 1000 и 3000 лв. печалба.

Състоянието на общинското здравеопазване е показателно за цялата политика на администрацията, която продължава да създава структури и обекти без икономическа жизненост, трупайки тежестта на загубите на гърба на данъкоплатците.