Роден е на 9 януари през 1952-ра в София. Майка му, Иванка Милкова, е опитна модистка, шие дрехи на артисти от операта и оперетата. Родена е в Байлово. Баща му, Петър Петров, е софиянец от Подуяне, работи на струг и има бригада. Рожденото име на Ицо е Христо - кръстен е на дядо си. Има сестра - Жана Петрова Христова. Завършила е пощенското полувисше училище и се пенсионира като телефонистка. Ицо Петрофф с основание е смятан за стожер - ветеран сред българските рокаджии.

- Ицо, преживял си неотдавна тежка загуба?

- Пет години гледах на легло сестра ми Жана, почина преди няколко месеца. Имаше остеопороза, паркинсон и рак на гърдата. Децата й не я погледнаха. Изпълнявах всичките й прищевки. “Купи ми сладолед, купи ми шоколад, купи ми боза...”, молеше тя. Купувах всичко. Лекарствата й бяха 80 лева, но й ги даваха безплатно. Социалният патронаж й носеше храна. Много ми е мъчно за нея. Осиротях. Добре е човек да си има сестра. 

- Кажи ми кои са твоите учители в професията?

- Минах през Музикалното училище и Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Дължа много на Ирина Чмихова. Голяма личност, обичахме се, уважавахме се. Бях на погребението й, вечна й памет! В естрадния отдел на Консерваторията ме обучаваха Красимира Магнева и Лили Менкова. 

- Държаха много на мен, аз им отвръщах с признателност

След като завърших Естрадния отдел, ме грабна Никола Чалашканов в неговия оркестър. В моя випуск нямаше много таланти. Панайот Панайотов, Кристина Димитрова и Снежа Славкова от “Трик” са преди мен. В оркестъра на Чалашканов пеех с Росица Ганева и Вера Бъчварова. Росица проби като солистка. Вера Бъчварова си отиде в Плевен и не й знам съдбата. Концертният живот по времето на соца бе много активен.

Но бройката концерти не ни задоволяваше. Правехме по два на ден. Плащаха по 35 лева на концерт. Вземал съм значи, веднъж 35 и 50 процента от втория. Това си бяха пари! Обикаляхме цяла България чрез Концертна дирекция, чийто шеф беше Димитър Ганев. Чалашканов бе известен с прякора Чоли. Страхотен тромпетист, с усет към музиката. Винаги приемаше предложенията ми по отношение на репертоара. 

- Неотдавна ти се зае отново с мениджърска и организаторска дейност?

- Моите приятели, лекарите Венцислав и Денислав Георгиеви, са богати хора, работили са на Хаваите. Отстъпиха вилата си в Панчарево за една интересна сбирка. С Венелин Венков - Венко решихме да основем един съюз - първата елитарна гилдия за хард и хеви металисти. Нарича се “Бг рок общество”. Не исках да ставам шеф, не съм петимен. Бил съм дълги години председател на Арт рок център, на поп рок синдиката “Подкрепа”. От 40 човека - 36 гласуваха за мен. Приех ръководния пост. 

“БГ рок общество” ще се грижи за хард и хеви металистите. Ще даваме път на младите 

- Допадат ли ти младите поп и рок певци?

- Има талантливи младоци. Криско например е добро момче, но не пее, той е рапър. Харесвам група “Те” и солиста Любо Киров. “Гласът на България” извади на показ някои таланти. 

В България се раждат певци, но никой не си мърда пръста за тях

Отказаха Доника Венкова да пее, живее на вилата си в Севлиево. 

Много обичам Стефка Берова и Данчо Марчинков. Страхотен дует бяха. Стефка живее в Италия при дъщеря си. Данчо го срещнах в едно кафене на бул. “Витоша”. Беше с Богдана Карадочева. Оженил се за някаква фризьорка. 

Всичко днес отива на кино, защото няма музикални агенции, които да те лансират. Няма продуценти. 

Рок музиката е завряна в миша дупка, а добрите изпълнители вегетират

Добре е, че в “БГ рок общество” дойдоха млади групи. 

- А цениш ли естрадните прими от соца?

- Лили Иванова е невероятна певица, номер 1 вече 60 години. По характер е по-особена. Какво ли не се пише за нея. Тя продължава да пълни залите, билетите струват над 100 лева. Преди години имаше конкуренция - Леа Иванова, Емил Димитров. Младите не могат да я конкурират - нито Тони Димитрова, нито Поли Генова, нито Мария Илиева или Дара. Йорданка Христова е висока топка, пък и добър човек. Имаха някакви търкания с Лили, ама мисля, че са ги преодолели. Ценя Мими Иванова и Развигор Попов. Мими започна с оркестър “София”, пееше модерни песни на Арета Франклин. Станахме приятели, имахме много участия.

- Познаваше ли Емил Димитров? 

-  Главният драматург на Софийски циркове, Венцислав Рунтов, му беше приятел. На “Златният Орфей” през 1974-та или 1975-а ме запозна с Емил. Ходех му на гости. През последните години от живота му не се виждахме. Викаше ми “Аморе”, ама много приятелски. 

Пазехме го да не пие, но завистливи приятели му носеха водка в кофичка от кисело мляко

Умря, преди да навърши 65. Мой приятел е Борис Комитов, който имитираше Емил Димитров. Работех на бар “Колибите” на Златни пясъци заедно с група “Тангра”. Емил всяка вечер беше в бара. Казваше, че ме уважава, защото съм музикант. Знам, че близки хора го крадяха - вземаха му якета, пръстени. 

- Ти си заклет рокаджия. Помниш ли Георги Минчев?

- Бяхме приятели. Пускаше ме в предаването по програма “Хоризонт”, имали сме заедно участия, Бог да го прости. Неговият рок не беше социалистически. “Бяла тишина” е класическа рок балада. 

Друг добър рокаджия е Весо Кокала, неговата група “Фактор” е много добра. Беше работила с Емил Димитров под името “Синьо-белите”. Помня един неприятен случай. Емил беше облечен в съвременен костюм, а ла Елвис Пресли. Носеше ботуши с червена петолъчка. Имам информация, че Лили Иванова го видяла и се обадила където трябва, да си изкаже възмущението. 

Прекратиха концерта на Емил, който се даваше по телевизията, и го наказаха шест месеца да не работи

За него това не беше страшно, защото имаше пари. Но “Фактор” нямаха пари.

- Издал си пет книги...

- Готвя шеста. Ще се казва “Потайностите на елитарното общество”. Обвиняваха ме, че Найден Андреев ми пише книгите. Нещастници! 

- Ти работиш ли в момента, или си почиваш като пенсионер?

- С моя приятел Венко, барабанист на “Ку-Ку бенд”, оформяме проекта “Ицо Петрофф и приятели”. Надявам се през октомври да запиша кавъри на Пол Анка и Елвис Пресли. Ще ги изпея на български и на английски. 

- В политическа криза сме. Ти за кои си?

- От 30 години е така. СДС бе моята тръпка, оказаха се наркомани и алкохолици. В един момент отидох към БСП. През 2002-ра червените ангажираха 4-5 мои групи, сред които “Татко Кристофър”, “Тони Ленгуич” и “Биг мама скендъл”. Добър хонорар дадоха. Направих 25 концерта. Оказаха се коректни в плащането. Викаха ми “Другарю”. Казах им: “Аз съм само ваш партньор в работата и съм господин”. Разбраха ме и никой повече не ми каза другарю. И първомайски концерти съм правил за БСП. Вече нямам нищо общо с тях. Не симпатизирам на никого. “Продължаваме промяната” ми харесваха и бях гласувал за тях. Сега няма да гласувам. 

- Срещал ли си се с министър на културата?

- Да, с проф. Божидар Абрашев и имам хубави спомени. Работех с него, преди да стане министър, като стана - помогна ми за зала за репетиции. Съпругата му, Люлина, работеше в “Подкрепа”. Културен човек. И синът му е известен музикант. 

По времето на социализма бях бунтар, но бунтарят умря по времето на СДС.

- Как да живеем, за да сме щастливи, Ицо?

- Съвети не давам. Мъчно ми е, че моите приятели успяват, но в чужбина. 

- Някога оплаквал ли си се пред някого?

- Да, пред Людмила Живкова. Намерих достъп до нея и се оплаках, че спъват рок музиката. Покани ме в Министерството на културата. И след като й обясних някои неща, направи 108 концерта на всички изпълнители, които бяха на щат към Концертна дирекция. 

Мария ИВАНОВ