Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Когато тръгнах на пешеходна разходка из Старата Манила, не предполагах, че ще попадна в клонинг на Китай.

Нормално, щом ми се падна екскурзовод на име Ансон Ий. Вероятно поради произхода му турът започва от Бинондо - най-старият китайски квартал в света, създаден през 1594 г. 

Името означава “планински”. Навремето, когато испанските колонизатори разрешили на китайците и техните филипински съпруги да живеят тук, местността била хълмиста. Но вече е почти заравнена от човешката намеса. 

Причудливата смесица от малайска, испанска, китайска, полинезийска, японска и американска култура превръща филипинската действителност в пъстър пачуърк. 
Акупунктура на улицата

Но първите чужденци са били китайците. Те дошли с ветроходните си джонки още през осми век, за да разменят коприна и порцелан за твърда дървесина, прочутите златни перли, които се въдят само тук, еленови рога и черупки от костенурки, ценени високо в родината им. Камъните, които използвали за баласт в лодките си, изсипвали направо на пристана, а местните павирали улиците си с тях. 

Днес китайските филипинци са 30 процента от населението и се гордеят, че са една от най-големите задгранични китайски общности в Югоизточна Азия. Говорят малко архаичен мандарин, тагалог (местният невъобразимо смесен език) и английски. Впрочем на Филипините английски говорят всички, дори и най-нищият просяк. Това е начинът да се разбират помежду си, защото почти всеки град си има толкова различен диалект, че сякаш е отделен език. 

Броденето из Бинондо понякога напомня на квартал в Шанхай, друг път - в Макао. Заради микса от архитектура и религии местните, макар и с дръпнати очи, са римокатолици, протестанти, будисти и даоисти. Това личи по кръстовете, окичени с традиционните будистки венци от цветя, и смесицата от свещи и благовонни пръчици в подножието на олтара. 
Растението ”Златното пиле”

По тесните тротоари в Чайна таун е изнесена всякаква стока. На един стол направо на улицата масажират раменете на полугол младеж, на съседния ъгъл подстригват и правят маникюр, а пред една сладкарница... бодат нечия глава с игли. Акупунктура! Уж влизаш в ресторант, а попадаш в романтично патио, където от стените те гледат типични испански фрески, но ти сервират класически китайски гозби, увенчани за десерт с местния специалитет “хало-хало”. В превод “разбъркано-разбъркано”. Във висока стъклена чаша сипват парченца ананас, банани в сироп, оризови сладки, всякакви плодове в кокосово мляко, ядки, желирана кокосова вода, конфитюр от зрял фасул и натрошен лед.

И за да е пълно ошашавянето от цветове и вкусове, най-отгоре бодват топка сладолед. Задължително извършвате действието от заглавието на сладкиша, преди да започнете да му се наслаждавате.
Причудливи космати същества са превзели витрината на цветарски магазин. Сякаш са отрочета на Чубака от “Междузвездни войни”. Оказват се... растения. Китката се нарича “Златното пиле” и носи щастие и богатство на дома.
“Хало-хало”

Предозиралият с китайско усещане пътешественик с облекчение яхва някой от бамбуковите велосипеди, с които да преживее екшън по древните калдъръми на Интрамурос (в превод - зад пределите на стените). Фортът и църквата “Свети Августин” са класически представители на колониалната архитектура. Църквата от 16-и век “Свети Августин” отвън е лишена от типичния католически чар, но статуите на каменни лъвове, дарени от китайци-католици, и богато резбованите врати компенсират скромната фасада. Типично по Филипински, в националния музей са съчетали огромно платно на “Тайната вечеря” с дълга колкото него маса с 13 чинии и 13 по-твърди от кремък истински хлябове

Ако колоезденето по неравноделен терен не ви е силната страна (или нямате бъбречни камъни за разбиване), наемете си “калеса” - файтон, теглен от вял кон, с който да обиколите основните забележителности на Стария град. Стените, които го опасват още от испанско време, са дълги 3 километра, широки са 13 метра и високи 6. По седем подвижни моста над дълбок ров, пълен с вода, се влизало в крепостта. Днес на това място има голф игрище. Старата Манила обаче е жива. В нея има 15 църкви, 6 манастира, университет, училища, офиси, болница и дори издателство. 

Магдалена ГИГОВА