Президентът най-вероятно ще избере да връчи третия мандат за съставяне на правителство на партия, която би го забавила. Това прогнозира конституционалистът проф. Пламен Киров в сутрешния блок на БНТ.

Според социолога Павел Вълчев, ако партиите не променят начина, по който се представят предизборно, резултатът от следващите избори няма да се различава от настоящия.

Вторият мандат ще бъде връчен на ДПС, според конституционалиста Пламен Киров.

От партията до този момент са дали сигнал, че веднага биха го върнали. Именно затова, за да не бъдат в началото на септември изборите, президентът ще търси вариант за отсрочка във времето, смята Пламен Киров.

"На мен ми се струва, че при третото завъртане, при връчването на третия мандат, президентът ще предпочете онази политическа партия, която може да му гарантира, че тя ще даде едно допълнително забавяне, за да може предсрочните избори да бъдат в началото на октомври", заяви проф. Пламен Киров, ръководител на катедра "Конституционноправни науки" в СУ.

По Конституция държавният глава трябва да връчи третия мандат седем дни след неуспешен втори. Няма обаче срок, в който избраната от президента политическа партия трябва да го върне.

И тъй като след края на процедурата изборният процес е затворен в два месеца първата възможна дата за избори би била 29 септември. Като най-вероятна се сочи 6 октомври, а като възможна 13 октомври.

"Хората да са вкъщи в деня на изборите, все пак да са имали възможност да се запознаят с това какво предлагат партиите - участниците в изборите, и от тази гледна точка е важно и предизборната кампания да е протекла в период, в който хората не ходят по почивки и следят по-слабо медийно какво се случва", допълни Павел Вълчев, "Алфа Рисърч".

"Ако питате мен, най-добре да бъдат ноември месец след американските избори. Имаше такъв случай досега - президентът Плевнелиев разтегна една процедура близо три месеца", коментира проф. Пламен Киров, ръководител на катедра "Конституционноправни науки" в СУ.

Експертът предупреждава, че е малко вероятно това да се случи. Въпреки отсрочката обаче изборите може да повторят резултата на тези през юни.

"За да се промени нещо, трябва да се промени подходът на политиците у нас. Първо да приемат реалността такава каквато е, че няма да може една партия сама да управлява - трябва да се търси коалиционен подход на разбирателство.

Ние виждаме, че не просто не се намират решения за бъдещо управление, но се случват и едни разпади в рамките на самите партии", добави Павел Вълчев, "Алфа Рисърч".

Социологът напомни, че при предходната кампания е липсвал сериозен диспут по проблемни за хората теми, което е довело освен до слаба избирателна активност и до протестен вот насочен към малки партии, които може да се очаква да влязат в следващия парламент.

На последните избори всъщност повечето политически играчи, особено големите, отчетоха загуба в електоралната подкрепа. ГЕРБ от 150 хиляди гласа, ПП-ДБ от 300 хиляди, тоест тяхната първа задача е да спрат този спад в подкрепата и все пак да убедят хората, че могат да се справят с политическата криза.

Има едно изместване от центъра към периферията, тоест хората като протестен вот започват да избират едни по-екзотични политически решения", коментира Павел Вълчев, "Алфа Рисърч".

Друг казус, който може да възникне преди следващите избори, е произнасяне на Конституционния съд по това дали последните промени на Конституцията са законни.

"Чуват се гласове, че Конституционният съд преди ваканцията си август ще се произнесе с решение. Предвид ситуацията обаче не е лошо да го позабавят малко.

Тъй като, ако те интервенират в материята, свързана с поправките, със служебното правителство, могат да станат големи бели", каза още проф. Пламен Киров, ръководител на катедра "Конституционноправни науки" в СУ.

В едно такова решение може да се окаже, че последното служебно правителство не съществува в правния мир. Затова се налага и Конституционният съд да се произнесе какво би се случило при такава хипотеза.