Вчера цяла България гледа със затаен дух първата изповед на Александра Сърчаджиева след смъртта на Иван Ласкин (Видео може да видите на края на статията). Обичаната актриса и водеща сподели, че дъщеря им искала от майка й да изрови баща й от гроба му.

Пред Мариян Станков – Мон Дьо Алекс направи и брутален разказ за последните мигове на Иван и как е научила, че е починал.

Днес пък колежката на Сърчаджиева – Гала, се възмутени след интервюто й, което даде за Ласкин.

Прочувствените думи на Александра трогнаха цялата мрежа и на профила й във фейсбук се появиха редица съобшения.

Ето и част от тях (публикуваме ги без редакторска намеса):

„От вчера ме е хванало за гърлото след това интервю на Мариян Станков с прекрасната Александра Сърчаджиева. Рядко споделям подобна лична информация с масите, но за мен има две икони в българският театър и кино и това са Пепа Николова и Чочо. Въпреки, че бях едва на 18 години, когато си отиде Пепа, аз го преживях доста емоционално прибрах се вкъщи и плаках дълго и на всички около мен им беше много странно защо, отишла си актриса - хубаво не я познаваш и т.н. След това така беше и с гибелта на Чочо. А сега и Иван Ласкин. По стечение на обстоятелствата на моя близка приятелка, най-добрата приятелка почина в болницата малко преди Иван и той още беше жив, когато тя ми разказа, как Алекс се опитва да им вдъхне кураж и всеки път им казва, че има слънце и ще има и бял ден. Когато научих за това, че Иван Ласкин си е отишъл се разплаках, истината е, че да харесвах го, но нямаше особенно място в сърцето ми, тогава се разплаках за Алекс, спомням си, че през ума ми мина само "Момиче, момиче за какво те наказва тоя живот?!". След това се изсипа тон помия, тон възхвали, тон гадости, а никой не каза "Нека да замълча, нека да отдам почит с мълчание". Никой не се замисли, че този мъж има деца, че този мъж има жена, че този мъж има семейство. Всеки изказва мнение, срещнах дори някой да кълне - така му се падало, бил алкохолик, бил не знам си какво. Просто замълчете за Вас този мъж е бил алкохолик, проблемен, светец, рицар, бунтар и всякакви клишета, но за шепа хора този мъж е целият свят и този свят в момента е най-черното място. И до ден днешен чета толкова гнусни неща по адрес на Пепа, Чочо и съм сигурна, че и за Иван няма да има пощада. Посегнаха на гроба на Пепа Николова, но нека пощадим поне малкото, което е останало от това голямо сърце на Алекс да може да се изправи и да бъде майка и баща на София. Тя завършва интервюто с "Дано"... Дано, красавице дано имаш сили, дано това е последната ти такава раздяла и дано Господ най-после възнагради богато всички тия удари дето нанесе. А пък ние ДАНО се научим да замълчим“, написа Silviya Love Blog, която сподели ,че се чувства ядосано.


Първа СНИМКА на Сърчаджиева след смъртта на Ласкин – неузнаваема е! 

„Гледам го това красиво момиче и плача... Много плача.. Може би както тя иска да заплаче и да излее всичко от себе си, но не може... Мило момиче, толкова си красива.. и силна.. и изстрадала.. и все пак излъчваш наивна, детска доброта... От сърце и желая да намери сили и да бяга по зелената поляна с цветя, за която мечтае...Гледам я и плача ... Мисля си - правиш си планове за бъдещето, мечтаеш, плануваш, започваш пътуване и в един момент целият ти свят се сгромолясва.. Няма я любовта, няма го най-скъпият ти човек, няма да живееш никога повече както до сега... И плача и благодаря за това, което имам.. Благодаря на това момиче, че с думите си кара нас, които имаме хора, които обичаме и ни обичат и са живи и здрави до нас ... Кара ни да оценим, да се засрамим дори, да обичаме сега, а не утре... Утре може и да няма.. или поне не за всички нас... Обичайте и се радвайте на хората около вас. Не планувайте, целувайте, прегръщайте и давайте любов ... сега.. ОБИЧАЙТЕ ДНЕС !“, призова Кристина Димитрова.


„На пръв поглед това е просто едно интервю. Двадесет минути. Плюс още една-две. Не просто си заслужава всеки един от нас да ги отдели. Би трябвало да го направим. Всички. Защо ли? Защото останаха много малко хора, от които можем наистина да се учим - как да обичаме, как да страдаме.. изобщо - как да живеем! Това е от малкото истински истории - за едно момче и едно момиче, чиято любов е по-силна от всички граници, от всички светове. Момчето вече го няма. А момичето - то е изгубено. Това е началото на една по-различна история, в която едно слънце търси своя път, за да изгрее отново; в която една малка птичка с пречупени криле трябва да се събере отново, да пази малкото си и двете заедно да полетят към една поляна.. с маргарити!“, пише Далина Динкова Велчева.