Шестима върховни съдии се подписаха собственоръчно вчера, че служебното правителство, важна част от което бяха Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков, не само е нарушило българския закон, но е погазило – като пиян кашик горски плевел, европейските правни норми.

Не всеки ден Върховният административен съд обявява за нищожен акт на българско правителство, още повече с такива мотиви. Даже не се сещаме това изобщо да се е случвало в новата ни история. Е, случи се. Случи се - очаквано за правосъдието, изстрадано за пострадалите и безмълвно за медийните и „експертни“ глашатаи на „просто Киро“, Асен от Хасково и Рашков с 19-те имота.  

Вчера ВАС установи – не в едно, а в две свои решения, че българският „черен списък“ по закона „Магнитски“, съставен от служебния кабинет „Янев“ - от който, пак повтаряме, Киро, Асен и Рашков бяха най-важната негова част - носителите (уж) на „промяната“ и обещателите (уж) на новия морал, не просто е незаконен. Той е нищожен, тъй като сложилите подписите си отдолу министри и премиер, са били некомпетентни. Да, така пише в мотивите на съда – напълно некомпетентни. Защо ли?

Още когато приеха „черния списък“, в отговор на санкциите по „Манитски“, беше ясно, че това е мракобесие. Мракобесие черно, мракобесие смазващо, мракобесие ограничаващо правата на десетки физически лица  и фирми, без съд и присъда, без възможност да се защитят, без никаква доказана от съд тяхна вина. Беше обикновен плонж пред санкциите на чужда държава, мотиви за които и досега никой не представи на обществото. Беше Народен съд, но без съдии. Присъдата издадоха министри, току що облажили се с власт. Просто ей така, с едно щракване на пръстите, 121 български граждани и фирми изчезнаха.
Киро, Асен и Рашков забраниха на държавните органи да контактуват с нарочените от тях за „черни овце“, забраниха на банките да ги обслужват, забраниха на България да ги третира като български граждани. Служебният кабинет и тези тримата - Киро, Асен и Рашков, ги обрекоха на гражданска смърт. Буквално.

Докато тероризираха български граждани и фирми без съд и присъда, Прокопиев се радваше. Радваше се, защото той беше в основата. Защото видя, че моментът да се разправи окончателно с врага си Пеевски, е изключително удобен. САЩ го санкционираха (по доноси пак на Прокопиев и на креатурите му), сега трябваше и докопалите властта политически проксита на разградския олигарх да му се отчетат. Унищожавайки окончателно - граждански и икономически, не само Пеевски, директорите на фирмите му, самите фирми, но дори и майка му. Кръвна саморазправа, издържана напълно в стила и „морала“ на Прокопиев.
Но и това не му беше достатъчно.

След като „черния списък“ стана факт, Прокопиев активира  по темата „експерти“, „журналисти“ и НПО-та, които от сутрин до вечер, в отговор на справедливия гняв и жалби на засегнатите, просто им се подиграваха в мейнстрийма. Какво толкова – заслужили си го били. Държавата била длъжна да се опази от тях. Като някакви прокажени, които Киро, Асен и Рашков, по командата на Прокопиев, са посочили с пръст. Да се оправят, да жалят като искат, но нямало  полза. „Черният списък“ бил съобразен със закона, бил „европейски съвместим“. Кресливите Кашъмовци и Екимджиевци, иначе много загрижени за човешките права и големи познавачи на европейското право, също оправдаваха „черния списък“. Или с мълчание, или директно с „целесъобразност“. Приказваха същото дори когато Европейската комисия реагира и отправи остри въпроси как така се получава, че България нарушава европейските норми. Е, Екимджиевците се правеха на ни лук яли, ни лук мирисали. Нали Пеевски и фирмите му бяха набутани вътре, другото нямаше значение.
Така беше. До вчера, когато на Киро, Асен, Рашков и „правозащитниците“ от кръга „Капитал“, Върховният административен съд заби такива шамари, от които няма отърване.

В мотивите на съдебните решения четем:
„Черният списък“ е приет в противоречие с Конвенцията на ООН срещу корупцията.

„Черният списък“ е приет в противоречие с основните принципи на вътрешния правов ред.

„Черният списък“ е приет в противоречие с Договора за функциониране на Европейския съюз.

„Черният списък“ е приет в противоречие с Регламент (ЕО) 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство прието от трета страна.
„
Черният списък“ е приет от напълно некомпетентен орган, при липса на овластяваща норма – нито българска, нито европейска, нито международна.

„Черният списък“ е приет  в противоречие с цялата досегашна практика на Съда на Европейския съюз.

„Черният списък“ е приет при очевидно нарушение на правото на защита на лицата включени в него.

И още, и още...

„Черният списък“ просто е нищожен, каза съдът. Нищожен, означава в правото, все едно никога не е съществувал – толкова е незаконосъобразен. За срам на Киро, Асен и Рашков, сложили подписите си под него.

Но те изобщо не се срамуват. Днес Киро, Асен и Рашков не са служебни министри. Киро вече е премиер, Асен е финансов министър и вицепремиер, Рашков министър на МВР. Тримата де факто и де юре управляват държавата. Как я управляват, виждаме. Народът обеднява, цените се покачват, външният дълг скача с 50 процента. Сега си обясняваме и защо така управляват.

Защото са правни негодяи. Нарушители не само на българското право, но и на Договора за функциониране на Европейския съюз. 

Но на „просто Киро“, не му пука. Още вчера вечерта каза по телевизора, че „направеното от служебния кабинет беше много смислено. Той не прие чужд закон, единствено когато имаме риск за публичните предприятия, реши да го ограничи. Да няма наказания по „Магнитски“, то трябваше да опазим публичния интерес и действията бяха правомерни“. Край на цитата. Който разбрал от несвързаните му думи нещо, разбрал.

Кои действия бяха правомерни, бе Киро? Тези същите ли, които шестимата върховни съдии вчера определиха като нищожни? Голяма „правомерност“, няма що...Също като „куролацията“, втория мост над Дунав, магистралата Ботевград – Враца - Шумен, електромобилите на албанеца... Думи, които нищо не значат. Нищожна правомерност един вид.

Сега тримата – Киро, Асен и Рашков, и секретарката на Христо Иванов, днес правосъдна министърка, ще правят „съдебна реформа“. Ще гонят главния прокурор, ще разтурват Висшия съдебен съвет, ще разформироват КПКОНПИ. Дори щели да приемат български закон „Магнитски“ - и той „кръвен“, в който роднините до девето коляно на нарочените също щели да бъдат в „черен списък“.

Как ви звучи? На нас ни звучи като цар Киро (от Харвард) да е (правно) гол и бос.
На Върховния съд му звучи по същия начин.