Снайперистът, повалил с 1 изстрел камикадзето в Кербала, и днес изпълнява бойни задачи в горещи точки по света

&nbsp;Повече от 10 години Тодор Станков е извън редовете на българската армия. Днес бившият снайперист е висококвалифициран наемник, който изпълнява бойни и охранителни задачи в различни точки на света.<br /> <br /> Тодор Станков и негови колеги-ветерани организираха в Пловдив военнотактическо състезание в памет на загиналите им другари на 27 декември 2003 година. Ето интервю по bTV с &bdquo;българския снайпер&ldquo; , в което той откровено говори за случилото се преди 12 години.<br /> <strong><br /> - Кое беше най-трудното да бъдеш снайпер в Ирак?</strong><br /> - Не е било трудно. Не е било трудно, защото снайперската работа, тя е спокойна работа. Отиваш някъде на позиция, намираш си място, където трябва да бъде&hellip; измерваш си разстоянията, измерваш си всички параметри, данни и така-нататък. нанасяш си ги в дневника. И си вършиш работата &ndash; прикриваш групата, която действа някъде в района.<br /> <br /> <strong>- За теб лично кой е най-яркият спомен, свързан с датата 27 декември, доколкото разбирам това е бойното ти кръщение?</strong><br /> - Може да се каже &ndash; да, че е бойно кръщение. Въпреки че първият батальон, който участваше в операция &bdquo;Иракска свобода&ldquo;, още от самото начало беше подложен на някакви различни видове мероприятия от страна на така наречения &bdquo;невидим враг&ldquo;. Но наистина кулминацията беше с атентата от 27 декември с разрушаването на базата.<br /> <br /> <strong>- Най-яркият ти спомен от тогава?</strong><br /> - Самата дата. То е най-яркото нещо, което е останало от цялата ми служба в Ирак.<br /> <br /> <strong>- Когато си зад мерника и виждаш движеща се кола-бомба и се опитваш по всякакъв начин да я спреш като на филм, какво мислиш в този момент, какво изпитваш?</strong><br /> - Нищо не мислиш, просто я спираш. Или правиш всичко възможно да я спреш.<br /> <br /> <strong>- Какви са твоите лични поуки от 27 декември 2003 година?</strong><br /> - Аз моите поуки съм си ги взел като личност в тези среди &ndash; по какъв начин да се развивам и усъвършенствам&hellip;Но е по-добре поуките да ги вземат тези, които пращат армията на такъв тип задачи. А тя не е оборудвана специално за този тип задачи. Или не е обучена.<br /> <br /> <strong>- Ти си професионален войник, макар и извън българската армия&hellip;От дистанцията на опита, като сравняваш на тактическо и на всяко друго ниво подготовката на българската армия за такъв тип задачи &ndash; каква оценка би дал?<br /> </strong>- Изцяло трябва да се промени тактическата подготовка, както и физическата подготовка, а също и селекцията на войниците. Общо-взето за 10 години няма много голяма промяна. Много хора все още ходят със сумки и 4 пълнителя на кръста, вързани на колана си&hellip;Дори някои ползват все още метални каски...да не говорим за дрехите, които зимата и лятото са едни и същи&hellip;Цялото обучение е някаква доста странна мешавица от източно и западно...много са объркани нещата според мен.<br /> <strong><br /> - Като пряк свидетел и участник в тези трагични и драматични събития, според теб, като оставим настрана това, че е трябвало по друг начин да бъде изграден и защитен лагера &ndash; можеше ли в самия момент на нападението да се направи нещо, за да бъде избегнат този развой?</strong><br /> - Това, което беше направено от хората, които бяха там, е вследствие на тяхното обучение и мотивация...Въпреки че дадохме пет жертви там, всички действаха адекватно и така както трябва, и според мен, предотвратиха много повече жертви.<br /> <strong><br /> - Твоето лично мнение като ветеран и като човек, преминал през различни изпитания &ndash; има ли място за патриотизъм в днешно време?</strong><br /> - Има, да. Зависи колко ще тръгнат обаче...Не знаем колко ще тръгнат след нас. Ние сме готови. Оборудването е при нас. Опитът го имаме. Дано има повече хора като нас&hellip;.<br />