Българи ще се връщат от чужбина не само заради високи заплати, но и заради по-добра среда за живот. Пенсиите са ни приоритет. Това заявява в интервю за "Труд" социалният министър Деница Сачева.

Тя коментира и какви ще са мерките за намаляване на фалшиви болнични, ще продължават ли цели села да са освидетелствани от ТЕЛК, как ще се решат проблемите с втората пенсия от фондовете.


Коя е тя?
Деница Сачева е родена на 2 ноември 1973 г. в София.

Магистър по връзки с обществеността от СУ „Св. Кл. Охридски” и по здравен мениджмънт. Бакалавър по социална педагогика.

От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия.

От 2016 до април 2017 г. е зам.-министър на труда и социалната политика, а в периода 2017-2019 г. е зам.-министър на образованието и науката.

На 3 декември 2019 г. стана министър на труда и социалната политика.

Ето какво каза още социалният министър в актуалното интервю:

– Г-жо Сачева, доста се изговори за фалшивите болнични и мерките срещу тях, но работодателите очакват да се направи още по темата. Какво ще предприеме социалното министерство?
– През отминалата седмица имахме среща с представители на здравното министерство, НЗОК, НОИ, работодателските организации, синдикатите, БЛС. Всички участници предложиха мерки, но преди да пристъпим към решения би следвало да знаем кои са основните причини и какви са основните случаи.

Споделено бе, че има регионален принцип при увеличение на болничните – повече болнични има в областите със силно икономическо развитие. Предстои да се провери къде има казуси с работодатели, които целенасочено карат работниците си да излизат в отпуск по болест, защото това им дава възможност да не плащат заплата за периода на болнични. Такива сигнали обещаха да ни подават от лекарския съюз.

От област Благоевград пък имаме сигнали, че през летните месеци много хора си вземат болнични за повече от 30 дни, за да работят сезонна работа в Гърция.

– Бихте ли посочили конкретни мерки срещу фалшивите болнични?
– Една от мерките, около която се обединихме, е, че трябва да има ефективни контролни акции на всички институции – Главна инспекция по труда, службите по трудова медицина, съветите, които са създадени по закона за здравето с представители на НОИ и на регионалните здравни инспекции.

– Наясно ли сте какъв е годишният размер на злоупотребите – колко струват те?
– Нарастването на болничните за почти 10 г. е с 253 млн. лв. – в момента годишно се изплащат 463 млн. лв. При осигурителите – държавата и работодателите – нарастването е със 134%.

– Сблъсквали ли сте се със случаи, в които се създават фирми, наемащи фиктивно работници, които моментално се пускат в болнични, за да точат пари, т. е. имат приходи единствено от болнични, а дейност нямат?
– За такива сигнали сме алармирани от медиите и от синдикатите, очакваме да получим конкретика, за да могат да бъдат подадени към прокуратурата. Мерките, които правителството предлага, са свързани с медицинската експертиза – разчитаме на структурите на Министерството на здравеопазването, но също и на „Главна инспекция по труда”.

Това, което предлагаме на работодателите, е сключване на договори с лечебни заведения или с медицински лица, които да извършват експертиза, при съмнения за болнични. Дискусия имаше и за отговорността на всеки един от нас като гражданин тогава, когато притиска своя личен лекар да му бъде издаден документ с невярно съдържание.

Председателят на лекарския съюз специално повдигна тази тема, като посочи, че лекарят носи наказателна отговорност, но за гражданина, който изисква това, няма последствия.

– Чисто практически как работодателят ще установи дали болничния е фалшив или не?
– Говорим за по-дългосрочните болнични, когато би могло да се провери дали се изпълнява съответния режим. Да кажем, че е предписан домашен режим, а виждаме човекът да се разхожда в центъра на града. Тези болнични, които формират най-големия разход, са болничните от 7 до 30 дни. Когато става въпрос за тях, спокойно би могло да се направи проверка.

– Склонно ли е социалното министерство да приеме идеята на работодателите първите три дни болнични да не се заплащат от работодателя, а от държавата?
– Това е една от темите, които също са обект на по-голяма дискусия, защото са част от разговорите на цялото правителство, а не само между социал­ното министерство, работодателите и синдикатите.

Анализ показва, че една голяма част от болничните, които са взимани покрай празниците, са по-скоро от представители на бюджетните организации, т. е. държавата от една страна е работодател, който влиза в ролята на ощетен, а от друга страна се иска от нея да плати още по-голяма сметка извън тази, която плаща.

Аз съм по-скоро скептично настроена към предложението на работодателите, но подчертавам това е мое мнение като министър, а решението ще бъде взето от правителството. Няма как държавата да бъде максимално гъвкава и ефективна, ако има казус, за който работодателят би могъл да получи информация същия ден, а държавата – доста по-късно.

Всички, обаче, се обединихме около мярката за информационната свързаност и необходимостта от това да има максимално бърза информация, която да достига до работодателите. Колкото по-бързо те получат информация за това, че техен служител излиза в болничен, толкова по-бързо те самите ще осъществят контрол – дали през службата за трудова медицина, дали чрез сключен договор с лечебно заведение или лекар на съответното предприятие.

– През последните дни се вдигна огромен шум около 13 000 българи, останали без лични асистенти, как ще решите и този проблем? Ясно е че е въпрос на законодателството, но законът вече не допуска за хората под 91% да имат лични асистенти.
– В момента разработваме национална програма за грижа в домашна среда. Надяваме се тя да бъде факт още до края на този месец. Паралелно с това разговаряме ефективно с Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ), търсим механизъм, с който по-големите общини да могат да компенсират част от хората с различни други социални услуги. Ще се опитаме да намалим до максимална степен броя на хората, които ще останат без личен асистент.

Проблемът възникна, заради Закона за личната помощ. Той бе приет под изключителен натиск и е в противоречие с всички експертни мнения, в това число и социалното министерство, Агенция на социално подпомагане, Министерство на финансите и т. н.

Това е урок, защото законите би трябвало да се правят с много високо експертен опит. Законодателството се отнася до хора, които в момента ние подлагаме на сериозен стрес и проблеми.

Действаме по всеки проблем с висока морална паника, с която се създават предпоставки за това да се оказва огромен обществен натиск върху политиците да действат бързо, от което качеството на законодателството страда. Колкото по-бързо се върнем в лоното на разума и започнем да разчитаме повече на експерти и юристи, толкова по-добре за всички закони.

– Какво правите с възрастните хора с деменция, очевидно е, че условията в домовете за тях са лоши?
– В Българя има 14 домове за хора, страдащи от деменция. Те всички подлежат на закриване. На тяхно място ще има 23 нови центърове за настаняване от семеен тип. Това, обаче, е заложено в средствата от Оперативна програма за Развитие на човешки ресурси и ще се случи, но ще отнеме няколко години.

Домът в Горско Косово е с много тежки битови условия, защото голяма част от тези домове, за които говоря, са в сгради, които са непригодни за тази дейност. Именно заради това има планове за тяхното закриване.

От една страна са битовите условия, но от друга е въпросът с кадрите и с хората, които работят в тях. В Горско Косово не установихме недобросъвестност или действия, които да са довели до смъртните случаи. Има нужда от много повече медицински сестри, от социални работници.

Има нужда от стандарт на тяхното кариерно развитие, от стандарт за тяхната непрекъсната професионална квалификация и възможност за по-добро възнаграждение.

Всички тези услуги, особено за възрастни хора, е сектор, който тепърва ще има много нужди – не само поради демографската картина на населението, но и поради това, че има много емигрантска общност, а родителите на тези хора имат нужда от грижи.

Плановете са за разширяване на социалните услуги за възрастни хора, създаване на нови, създаване на стандарти и отделяне на още средства, но има и необходимост от това да привличаме повече хора към тези специалности в университетите.

Кампаниите за демонизация на социалните работници в последните две години, са стратегически пагубни, тъй като водят до демотивация на съществуващия капацитет. В никакъв случай не действа и привличането на младите хора да учат това.

– Попречи ли отлагането на Закона за социалните услуги на определен вид услуги, има ли такива, които са възпрепятствани?
– Ако имахме действащ Закон за социалните услуги, щяхме да имаме по-богат инструментариум, за да може да предложим различни видове помощ и подкрепа например за тези 13 000 хора.

Този закон не е за семейните отношения, а за социалните услуги. Държавата инвестира значителен ресурс в социални услуги от порядъка на 294 млн. лева за тази година и с 30 млн. лева с повече от миналата. Това са 1356 услуги в цялата страна.

Не само количествените показатели, но и острата нужда от социални услуги обуславя и необходимостта държавата да има инструментариум, с който да планира и разпределя ефективно парите на съответно високи стандарти на качество.

Законът е изключително необходим за системата, в него се предвижда и създаване на Агенция за качество на социалните услуги, национална карта на социалните услуги, стандарт за кариерното развитие на социалните работници.

Някак си удобно избягваме тези теми и не говорим за тях, а обсъждаме теми, които не съществуват в Закона за социалните услуги, каквито са семейните отношения.

– Една от причините вашият предшественик Бисер Петков да си отиде беше втората пенсия, кога ще решите проблема и има ли някакъв напредък?
– Има подготвен законопроект за изменения в Кодекса за социалното осигуряване, за който в момента се изготвя оценка на въздействие и след като бъде съгласуван вътрешно в рамките на институциите в Министерския съвет, той ще бъде предложен и за обществено обсъждане.


Този въпрос не е единствено в полето на социалното министерство, необходимо е да се чуе и мнението на Комисията по финансов надзор, на колегите от Министерството на финансите, на Асоциацията на пенсионните дружества.

Въпросът, който трябва да бъде решен е какво ще се случи с хората, които още от септември ще получат право да се пенсионират. От друга страна може би трябва да говорим и за пенсиите малко по-откровено. Защото разговорите винаги са били на полето на сакрални числа.

Ние трябва да започнем да говорим за личната отговорност при пенсиониране, т. е. всеки един от нас, особено хора като мен, които са над 45 години, е време да мислим за това как се осигуряваме, какво всъщност даваме на системата, преди да искаме от нея.

– Вие бихте ли посъветвали хората да си прехвърлят дяловете в НОИ?
– Въпрос на личен избор е. Има хора, които считат, че е по-добре да имат индивидуална партида.

Хората трябва сами да направят преценката дали това е по-изгодно с ясното съзнание, че индивидуална партида може да се увеличи драстично, но може и да не се увеличи, защото всичко зависи от пазара и от икономическите отношения, от доброто управление на съответното пенсионно дружество или искат да заложат на сигурното, което пък може да се окаже в някои случаи по-добро.

Трябва да се има предвид, че солидарността на държавата и на всички нас като граждани е пряко зависима от нашето лично участие.

– Чудесно, но как си обяснявате това, че в Румъния пенсиите се вдигнаха с 40%?
– Политически популизъм има във всички държави. В момента обсъждаме предложение, което е направено в Румъния, но не сме видели ефектите от неговата реализация – не само политически, но и икономически, като едва тогава ще коментираме дали това е било добро или не толкова добро решение.

Всяка държава взима своите решения съобразно възможностите, които има в бюджета. За България подобно предложение е неприложимо, защото то би вървяло с предложение за вдигане на данъците. Всеки един лев преди да бъде даден, трябва да бъде взет от някъде.

– Нека Ви попитам и за идеята да връщате успели българи, с какво ще ги привлечете да се върнат в България?
– Става въпрос за пакет от мерки, които могат да бъдат предложени за среда на живот. В България покупателната способност на възнагражденията е много по-висока от тази в други европейски държави. Ако някъде взимате например 3000 евро, но в крайна сметка останат само 200 евро, тъй като разходите са много по-високи, то в България много повече пари биха останали свободни.

Хората биха се върнали не само, заради работата и възнаграждението, но и конкретно, когато се предлагат пакет от мерки за средата на живот – училища, здравно обслужване…

– Да не би да казвате, че в България биха могли да взимат по 3000 евро заплата?
– В много сектори. Разбира се, не навсякъде това е възможно.

– Какво точно ще предложите на успелите българи, като им казвате: „Елате, върнете се в България”? Какво включва пакетът, за който споменахте?
– Той тепърва ще се разработва, но това което ще предложим, е среда на живот – предоставяне на възможности за жилище, за детска градина, до лечебни заведения и т. н.

– Как точно ще осигурите детски градини за деца им?
– Правителството взе решение за това през следващите 3 години да се инвестират 70 млн. лева за детски градини. Ние даваме възможност през ОП „Развитие на човешките ресурси” за работодатели да изграждат детски кътове.