Историята се повтаря като фарс. Няма как по друг начин да обрисуваме първите стъпки в министерското поприще на Надежда Йорданова – момичето на Христо Иванов за специални поръчки – от 2014-а до наши дни. Какво се случи за краткото време, в което клетото правосъдно ведомство попадна отново под управлението на горепосочените персони:

Първо – абсолютно недопустимо представител на изпълнителната власт в лицето на министър Йорданова наруши върховенството на закона и разделението на властите, заканвайки се да организира целия ресурс на държавата за битка с неудобния на задкулисните ментори на властовия режим главен прокурор Иван Гешев. Това естествено не предизвика реакция в свикналото с какво ли не изстрадало българско общество. Нямаше дори един публичен призив за нейната оставка. А какво щеше да се случи, ако бяхме чули същото от някой бивш правосъден министър по адрес на някой вече бивш председател на ВКС. Вероятно нов „Марш на безсрамниците“, нали?

Второ – Надежда Йорданова допусна тежък гаф в процедурата по избор на нов ръководител на Върховния касационен съд. Тя пропусна да подложи на гласуване изпращането на решението на ВСС до президентската институция. Това при всеки друг кандидат, ако името не бе Галина Захарова, вероятно щеше да предизвика вълна от възмущение, обжалване пред ВАС и вето от президента Радев. Уви, отново някои предпочетоха да заровят глави в пясъка, а държавният глава побърза да разпише назначението. Нито дума от него, нито дума и от Йорданова. Прозрачност, отчетност и отговорност – нула.

Трето – и тук е черешката на тортата – прословутите реформи. Хаосът е пълен. Ще закриваме специализираното правосъдие, но още не знаем как точно; Ще сменяме ВСС, но първо да оправим квотите по избора; Ще правим промени в Закона за съдебната власт, но още не сме се доразбрали какви.

Пиеса на абсурда, но с автор не Самюъл Бекет, а Христо Иванов и началниците му олигарси, активирали „спец“-момичето в правосъдието. И днес вече тя не бърза толкова да маха Гешев, а първо да прекроява правителството на съдебната власт. Явно на кукловодите им е хрумнало, че в бързането си да разпуснат сегашния ВСС и да изберат нов, няма да успеят с най-важната си задача – събиране на мнозинство за отстраняване на сегашния главен прокурор, избор на марионетка в стола на обвинител номер 1, както и назначаване на нови ръководители на ключови места в съдебната система – от ВАС, през СГС до големите окръжни съдилища.

И вече на всички става ясно - няма реформи, няма промени към добро за  съдебната система, а неистова жажда за власт, за нейното овладяване и кадруване. Така, както беше през 2015-а, когато начело на ударната команда пак бяха Христо Иванов и Надежда Йорданова, които удобно си размениха местата.

Проваленият партиен лидер отново говори за исторически компромиси от ефира на поредното му удобно интервю в удобно студио. Историята се повтаря като фарс на гърба на достойните български магистрати - на съдии, прокурори и съдебни служители, принудени да търпят поредното политическо безумие.

Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. И абсурдно.