„Ще използваме целия ресурс на държавата срещу Иван Гешев“! Това признание в края на миналата година направи лично правосъдният министър Надежда Йорданова в ефира на една от големите национални телевизии. Във всяка нормална демокрация тази брутална закана щеше да предизвика вълна от възмущение и дори вероятно оставката на самозабравилия се властник. У нас, обаче, тука е така. Никой не бе скандализиран от циничната заплаха за саморазправа с правовия ред.

Нещо повече – властта си позволи вкупом от парламентарната трибуна да гони обвинител номер 1. А в добавка, впрегна силите на репресивните институции, осъществявайки активно ченгесарско мероприятие в унисон с най-мракобесните практики от 90-те срещу председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров. И се започна медийната вендета.

От сутрин до вечер ефирът на големите телевизии и радиа бълват неприкрита проправителствена пропаганда как добрата власт ще ни спасява от лошите Гешев и Цацаров. Току виж, ако двамата не са начело на прокуратурата и антикорупционната комисия, то изведнъж България ще се превърне в древна Аркадия, както пишеше Димов в „Тютюн“.

Естествено гледната точка е само една – тази на премиера Кирил Петков и неговите задкулисни ментори – не ни интересуват проблемите на народа, Гешев и Цацаров ни пречат, трябва да се махат. Разбира се много гласовитите журналистически псевдо морализатори грам не намират проблем във факта, че очеизвадно в публичния дебат липсва позицията на прокуратурата, на КПКОНПИ. Няма вопли, няма стонове и разтревожени декларации. Като Христо Иванов в изборна нощ, мълчат СБЖ, АЕЖ, големи и малки поборници за свободното слово. Те по принцип имат принципи, ама като се наложи, имат и други.

Кирил Петков е ясен. Нито може да се справи с ескалиращите цени на ток, газ и парно, нито има как да се отърве от менгемето, в което сам се заклещи – публична тайна е поетият ангажимент да пусне Скопие в ЕС, срещу което са над три четвърти от българското общество. Само тези две теми могат скоропостижно да свалят за по-малко от четири месеца анонсираната четиригодишна четворна коалиция. Да не говорим за банкрута на държавата по отношение на ковид кризата и необходимите спешни мерки срещу нея. И му трябва кризисен пиар, правейки панически опит за излизане от неспасяемия батак, в който е на път да вкара първо себе си, а после и случайно поверената му страна.

Но преди интересът на държавата за Просто Киро видимо е интересът на до скоро притиснатите от правосъдието олигарси, които са нетърпеливи да си разчистват сметките с неудобните им фигури от съдебната система. Поставиха си сламен премиер и сега момчето за всичко изпълнява поръчки. Имат крава, пият мляко. Имат и зависими медии под ръка, чиято редакционна политика - теми, гости и въпроси - се диктуват от новия силен на деня Иво Прокопиев. По негови лични самопризнания.

А за народа и обществото остава за пореден път да пият една студена вода, измамени от поредния фалшив герой. Съвсем скоро.