Милко Балев предложи Тодор Живков за Нобелова награда заради приноса му към спасяването на българските евреи. Това сподели за проф. Недьо Недев, сподвижник на бившия Първи и негов летописец. Той е изследвал живота на Живков, като няколко години е говорил и писал рамо до рамо с първия човек на ЦК на БКП. Само преди месец 90-годишният историк от СУ "Св. Климент Охридски" издаде втората си книга  - "Дворцовият преврат срещу Тодор Живков", пише в. България днес.
С днешна дата, 27 години след падането от власт на бившия Първи, продължава да се говори, че Тато като главен организатор на митинга на 24 май 1943 г. е човекът, спасил българските евреи от унищожението на нацистите. Именно за този му принос Милко Балев предлага на ЦК на БКП да бъде издигната кандидатурата за Нобелова награда за мир на бившия Първи. За съжаление тя не стига до централата за разглеждане в Норвегия, тъй като "умните" глави на ръководството на партията не попълват правилно всички документи. На следващата година идеята вече е забравена

"Но истината за спасяването на евреите е съвсем друга. Не Тодор Живков, а майката на Янчо Таков - Вълка Горанова, е човекът, чийто принос се отчита и от самия Израел", обяснява Недев и започва разказа си.

"През 40-те години на миналия век функционерката на забранената комунистическа партия Вълка Горанова поддържала контакти с много комунистически евреи от крайния столичен квартал "Ючбунар". Между тях били Соломон Леви-Гошо, Бети Данон - партиен секретар за района, Настя Исакова и много други. През пролетта на 1943 г. облаците над еврейската общност в България се сгъстили. От Берлин в София дошли емисари, които направо поискали от властите българските евреи да тръгнат за Германия и Полша. В действие бил и позорният Закон за защита на нацията, който подложил еврейското малцинство на унижения. Създадено било Комисарството по еврейските въпроси начело с Александър Белев - тайно и целенасочено там се подготвяло депортирането на нашите евреи към хитлеристките концлагери. Когато новината за това станала обществена тайна, противниците на пъкления план застанали в един фронт - това били 43 депутати от българския парламент, църквата в лицето на екзарх Стефан и митрополит Кирил, бившият премиер Никола Мушанов, няколко университетски професори... И, разбира се, нелегалните функционери на комунистическата партия. От преследваните чеда на Обетованата земя дошла идеята в София да се свика голям протестен митинг. На него равинът Даниел Цион трябвало да прочете молитва за спасение на еврейския народ. Комунистките Бети Данон и Настя Исакова решили да доведат по възможност всички евреи в София", припомня историята професорът.

По онова време водач на компартията в Трети столичен район бил бъдещият държавен глава Тодор Живков. Той симпатизирал на еврейската кауза и написал първия позив в защита на евреите. "Този къс хартия преди години можеше да се види в бившия Музей на революционното движение. Сега не знам дали е така", вметва Недев и продължава: "Бети и Настя три дни търсили Живков под дърво и камък из нелегалните конспиративни квартири на София, но не го открили. Тогава се обърнали за помощ към майката на Янчо Таков. Вълка Горанова взела еврейските тревоги присърце и дала всичко от себе си - както пишат очевидци, митингът на 24 май станал многолюден. Понеже била с две задочни смъртни присъди и софийските полицаи я познавали от километри, Вълка не присъствала лично на протеста. Един от шефовете на партията - самата Цола Драгойчева, забранила и на нея, и на Бети Данон да отидат на митинга молебен, за да не стане провал. Пък и не трябвало комунистите да се афишират като организатори на протеста", продължава с разказа си Недев.

Още преди да достигне ючбунарската синагога, полицията успява да пресрещне и да разгони протестиращите. И все пак пред събраното множество успява да говори ремсистът Соломон Леви-Гошо. Полицията не си поплюва - двадесетина евреи са арестувани, а някои са бити и на улицата. "Десетилетия след това историята обърква своите герои. По време на социализма официалните историци твърдят, че човекът, който възпламенява с речта си, не е Гошо, а Тошо - както фамилиарно наричаха Живков. Дори в нескопосания игрален филм "Ешелоните от 1986 г. Тато - Янко ролята му се изпълнява от Филип Трифонов, е истинският и май единствен спасител на 50 000 български евреи", казва летописецът на Живков. "Ролята на Вълка Горанова в благородното дело за дълго била забравена - нейното име не се споменава нито в книгите, нито в официалните исторически трудове", казва Недев. Чак след като Живков паднал от власт - на 10 ноември, 1989 г., Вълка Горанова и Бети Данон написват писмено изложение до висшите партийни органи, че бившият генерален секретар няма участие в ючбунарския протест. "Отговорът на Тато не закъсня. През 1992 г. по този повод той прекъсна мълчанието си от вилата на ул. "Секвоя" и казва за майката на Янчо Таков: "Вълка Горанова бе манипулирана", категоричен е Недев. След войната признанието за истинската спасителка на 50 000 наши евреи идва от Израел. Там вече десетилетия наред потомците на нашите евреи са наясно, че Вълка Горанова е човекът, спасил ги от лагерите на смъртта.