Попълнете търсена ключова дума или фраза

Титанична е борбата на Балан за опазване на чистотата на българския език

https://blitz.bg/obshtestvo/titanichna-e-borbata-na-balan-za-opazvane-na-chistotata-na-blgarskiya-ezik_news707531.html Blitz.bg

160 г. от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан

София, България 05 Ноем. 2019, 14:48 317 прочита 1 коментара
На 15 октомври 2019 г. се навършиха 160 години от рождението на академик Александър Теодоров-Балан. Това е дата, която наред с научната общност и широката общественост вълнува и свободните зидари, защото той е един от основоположниците, допринесли много и за развитието на масонството в България през годините до забраната му през 1940 г.
Изучаването на неговото дело и приноси налага издирване и изучаване на многобройните му публикации, посветени на масонството, в списанията “Зидарски вести”, “Свободен зидар”, “Зидарски преглед”, а така също в “Полет”, “Заря”, “Мир” и редица други печатни издания.

Наш дълг е да допринасяме за осветляването на достойните личности, наши предци, оставили ярка диря в историята на държавата и българщината, да се проучва и популяризира тяхното дело и най-вече - заветите, които тези светли родолюбиви българи са оставили на поколенията след себе си.

Затова хората, градили камък по камък темелите на България, възкръснала от пепелта и тъмата на 500-годишното чуждо владичество, наричаме народни будители. Честваме ги вкупом веднъж в годината - на 1 ноември, Денят на народните будители.

Изучаването на делото на личности като Александър Теодоров-Балан - и най-вече на техните послания - имат непреходно значение, продължават да са все така актуални и за днешния ден.

Да вземем например само един подценяван от мнозина, но с огромно значение за съхраняване на националното самосъзнание и идентичност проблем, каквато е титаничната борба на проф. Балан за опазване на чистотата на българския език.

В “Книга за мене си” той заявява, че навлизането в езика ни на чужди думи е “...стествена последица от културно общуване с други народи”, но и също така:

“Право е на всяка народностна книжнина и дълг е на нейните работници и творци да се гонят чужди думи, дошли от чуждопоклонство или от немощно незнание”.


Акад. Балан с четиримата братя Тодорови - видни строители на освободената България

Тоз Балан разваля хубавия български език! 

На запитвачи по повод на обнародвани в “Родна реч” г. Теодорови приноси

Вече доста отдавна един важен разпоредник в някогашното “Българско книжевно дружество”, мерейки моя книжевен език само по своя богат и красен колкото за един медик, бе надумал всички свои другари разпоредници да вярват, че с работи в “Периодическо списание” на именуваното дружество аз развалям известния хубав език на списанието. И неговото съждение има свои сетници.

Нарочито против това съждение и против подобни нему канервания аз се обадих в един софийски вестник с питане и доводи: “Кой разваля езика?” Ала що важат питания и доводи, когато още липсува достатъчно езиково образование там, от дето тряба да дойде признание, че спицата в окото на Балана все пак е по-малка от гредата в окото на хулника му.

Рекло се у нас и тръгнало, че Балан чисти българския език от “чуждици”, а да го очисти, произволно кове “своици”. И се плодят гъбаво басни и анекдоти за “балановщина” по нашата страна.

Око да ти излезе, лошо име да не ти излезе!

Един харен книжевник, Петър 3., е очуден да чуе из устата на Балан израз: “Централна кооперативна банка”, - израз, набрекнал от чуждици, и тях словутият пурист Балан безметежно търпи и употребя!

Балан му отвръща и го успокоява, че да бъдеше и г-н Петър 3. кръстен от попа “Камен”, щеше и него да зове по български Камен, а не по гръцки Петър.

Друга пък харна домакиня гощава на чай свои женски гости и ги весели с “балановщини”, за да повиси още вкуса на сладкишите си. Знаете ли бе, как казва Балан на “фотел” (фотьойл) по български? “Гъзоседник!”

И разкошно ха-ха-ха облива недрата на богатия салон, та духовитият разговор се разстила от “гъзоседника” по всички анатомически, фонетически и етимологически съседства и сродства, за да подържа сочна безискуствена забава от “чайов пети час” до късна вечеря.

Остая още и мечкарите в България да внушават “балановщини” на своите медуни и маймуни.
А що прави в същност тоя несретник Балан ? Негодува против недостатъчно граматично образование; против русизми и всякакъв вид варваризми и чуждопоклонство; против безсмислици, недомислици и вещно и формално езиково невежество ; против езикови творби лексикални и синтактични, ужасни и напрасни.

Той сочи и убеждава, кори и подиграва словотворци и словоборци от дневни и повременни издания, от проза и от поезия: сочи им кое е право и българско; убеждава ги, как е п`о право, п`о българско; подава им оригинално българско вещество из писмени и устни извори.

Когато пък и неговите извори не помагат в неволя на мисъльта или на вкуса, ползува се и той от правото на творец в самопомощ, както неспирно се ползуват от същото право и всички у нас гащати и безгащани писатели и ревниви гонители на “балановщини”.

Разликата между Балана и тия писатели е, че Балан “знае що твори” (да го речеме по евангелски), а писателите не знаят изобщо, че творят, разумява се езиково. На такива нищи, които “не знаят, що творят”, учителят Исус великодушно прощавал.

Гащати и безгащани писатели са викали въз Балана: господине, изучете български език в неговите говори, в неговите народни творения, па тогава ни предлагайте нови думи, нови форми и пр.! А когато Балан им подаде такава дума или форма, те викат още п`о люто: както чавките от Софийската градина: ама господине, това е дълбок провинциялизъм!

Око да ти излезе, лошо име да не ти излезе!

РР, III, 1930, стр. 153-154
Създадена на 27 Април 2014 
Автор(и): Александър Теодоров-БАЛАН 

 

В бесарабското българо-гагаузко село Кубей, Болградски район, отбелязаха 160-ата годишнина от рождението на именития сънародник академик Александър Теодоров-Балан.

За различните форми на протеста

С душесмут окосъзрях известилище във вестниците...

През 1916 г. проф. Александър Теодоров-Балан прочел във вестниците, че е уволнен от Софийския университет “Климент Охридски”. Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо-протест до министъра на просветата.

Господин министре,

С душесмут окосъзрях известилище във вестниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злогорчение в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувие и матерни мръснословия.

Защото ако ме съзрете ще заключите, че съм душемлад, сърцесвеж и в прехарно якотелесие. Никакво коленоболие и кръстонемощие не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачен. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност.

Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът - естествен, а любощенските подсети - непрестанни. При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвъргнете на изпъдица?

С настоящото си буквописно изявление ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие. А в бъднедневие да ме оставите на трудотворна занимавка.

Проф. Ал. Теодоров-Балан

Послеписна доплънка:

Виж, ако става реч за проф. Влахов, той макар че е в ергенски самолипс, изпада в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.

1 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам