Навършиха се 22 г. от кончината на нашата забележителна писателка и поетеса Петя Караколева, която си отиде от нашия свят точно на Коледа. Но вече от 15 г. насам се връщаме към нейния голям талант и голямата й мъдрост чрез връчването на Националната награда за детска литература, носеща нейното име.
Десетият й носител стана писателят Тодор Каракашев от Пазарджик. Той е автор на няколко книги за деца и няколко литературоведски. Смятан е за голям познавач на детската душевност, която претворява в изкуство с висок естетически заряд. Доказа го и с издадената от него неотдавна книга “Четири прозореца към душата на детето”, посветена на Петя Караколева. Председател е на Дружеството на писателите в Пазарджик и отговорен редактор на издавания от него и Общината литературен вестник “Метафора”. 

- Книгата ви за П. Караколева не можеше да е по-добра, защото е нестандартна като самата нея. Дано помогне повече за нейното подобаващо популяризиране...

- Макар че книгата акцентира върху прозата й за деца, тя разкрива и някои общи качества и характеристики на нейното слово, имащо силата да съчетава красотата на изказа и житейското познание, да изгражда мирогледната система у детето читател. Да го насочва от сетивното към разумното и чрез фантазията да изминава най-краткия път между измислицата и действителността. Да го учи на творческо търсене на истината и решаване на проблемите, а не с готови и наложени направо отговори. За да възпита у тях отдаденост на стремежите им, дори и в рискови ситуации, да събуди същностните им ценности и качества като храброст, себеотрицание, взаимопомощ, които трябва да се развият още от най-ранна възраст.

- Значи си е съвсем закономерно и красивите измислици в детския книжен свят, преминавайки през предизвикателствата, да стигат до равновесието на случванията?

- Напълно. Дори лъжата, както е в “Жълтият космодрум”, може да е благородна и оправдана, да е мотиватор в тази посока, да се стига до единството, оказващо се там, където най-малко сме го очаквали. Такава е и основната идея в този роман на Петя - а именно, че реалното може да изглежда като фантазия, и обратното. А тя е голям майстор в това чрез двойствеността в значенията, без да са антагонистични, да поддържа приключенския разказ с високоградусово напрежение. Дори налага извода, че когато има кауза, и малкото може да се превърне в голямо по значение. Затова при нея героите внушават респект не с мерките си, а с вътрешната си сила, с устремеността им към доброто и правдивото.

Петя Караколева

- Такава е и Ламята в “Жълтият космодрум”, която идва от друга планета, има ръст 35 сантиметра, но възстановява реда с нестандартни действия...

- И то защото носи творческото, неклиширано решение на проблемите. И защото моралната й победа предхожда физическата. Петя не поставя граници между фантазията и реалността или ако ги има, са чисто условни, а от чудното им съчетание се раждат истински, живи и реални приказни истории. Затова нейните повествования са изпълнени и с много мъдрост, ведрост, креативност и стремеж към доброто. Те са красиви измислици за истинските неща. Съответствия между въображаемото и вълшебното, между фантазия и действителност. За да може и литературата да бъде непрекъснато променяща се като тези взаимозависимости. За да стигне в новия свят, който започва, като в детската възраст, на чисто и се гради със светли и чисти помисли.

- Тоест преходът към него, според мъдрата ни писателка, ще премине през чистия детски свят...

- И през недопускането на съмнение в щастливото пътуване към него. Така както децата са любопитни и свободни да приемат с лекота всяка следваща промяна, която е предпоставка за нов живот, в който реалността ще прилича на видяната във фантазията. Така както в романа “Графиня лък” пътуващите към новото вече живеят в неговото изпреварващо време. И както различните типажи в нейното творчество пътуват в името на една и съща нова цел, без да се противопоставят едни на други. Дотогава, докато животът започне да прилича на самия себе си и започне да се разгръща към нови хоризонти. И докато пътят, водещ натам, започне да превръща мечтите в реалност. Затова митовете, приказките са толкова ценни, защото винаги ще има вярващи, че някога са били истина. Защото, както ни подсказва Петя, приключението-предизвикателство живот винаги ще се развива и като олицетворение, ще бъде едновременно и действие, и символ, насочено към абсолютното добро.

- И едва тогава ще открием смисъла в “Най-златното злато”, което винаги е било пред очите ни...

- Да, както е в нейния най-знаков едноименен детски роман. В търсенето на мъдрия смисъл в достатъчното, в хармоничното, в симбиозата между приказка и живот, в собственото ни пресътворяване, което променя и света. Тези идеи за смисъла на живота обаче при Петя Караколева са отправени повече към бъдещето, когато ще се знае, че упованието на приказката е упование на правилния избор.

- И ще се знае, че символът, метафората свързват реалното и иреалното, за да се стигне до така желаната метаморфоза...

- То и сега се досещаме, че големите качества на литературата съумяват да превърнат фантазията в реалност, но ни липсва твърдата убеденост в това.

Лияна ФЕРОЛИ
/вестник "Над 55"/