Той няма биография, свързана с десницата, не е бил никога част от демократичната общност. Сравнен с другите имена от кандидатите на РБ, той е най-далеч от историята на демократичните процеси в България. Никога не е участвал в тях. Той е просто един от кръга на служители около Прокопиев, който дължи своята кариера на него лично.
 
Това обаче не може да се напише в предизборните брошури, не става за представяне по телевизията. И затова в кампанията на Трайчо тези въпроси отсъстват, той е само министър. Разбира се, това не е достатъчно, поради което той трябва да измисли алиби, някакво обяснение защо е подходящ кандидат за десницата. За тази цел се разтяга най-старата дъвка, Трайчо изведнъж се преръща в пазител на НАТО и ЕС, бори се с Путин и световния комунизъм. Както се казва, това пари не струва, просто трябва да заявиш, че мразиш Русия и обичаш Америка - и се надяваш, че номерът ще мине, че ще те припознаят избирателите вдясно. Като нямаш биография, вдигаш лозунги и това е. Щом си казал, че си десен, значи си десен, какво повече да се обясняваш.
 
Но световната борба за демокрация, колкото и да е важна за международните отношения, не може да покрие липсата на домашна позиция. Все пак избираме президент на България, няма как да избягаш от родната политика и да громиш господаря на Кремъл по цял ден. Все нещо трябва да кажеш и по тукашните въроси.
 
И тук Трайчо мълчи оглушително. Защото той може и да няма дясна биография, но олигархична има. Той даде концесията на Каолин, заводът на Прокопиев, за 35 години и за пет пъти по-голяма площ от самото находище, но за сметка на това без пари почти. Той даде разрешенията за енергийните паркове на Прокопиев, а после и разпореди свързването им в мрежата, когато хората излизаха всеки ден на протести срещу цените на тока. Той разписа приватизацията на държавните акции в ЕРП-тата, като нае Булброкърс, пак фирма на Прокопиев, а тя вече обслужваше отсрещната страна. Той беше прокурист в ЕВН, преди да стане министър, а после подари на ЕВН акциите на държавата.
 
Трайчо Трайков не може да коментира тези теми, не може и да ги скрие. По някои от тях вече е сезирана прокуратурата, по други има публични разследвания. Цялата му министерска кариера е едно прилежно обслужване на олигарха Прокопиев, други постижения като министър няма , освен че се пече на плажа в Катар. И накрая беше уволнен, така че и самата кариера не беше дълга.
 
Затова Трайчо Трайков не обелва и дума за своята мимолетна политическа биография. Сякаш е кацнал току-що в София и изведнъж е решил да се кандидатира за президент. Нито ред, нито слово няма от него за министерстването му, за дейността му в общинския съвет, а беше водач на листата. Единствените две политически позиции, които е заемал в живота си, дори не се рекламират в кампанията му. Много странно, все пак един политик се доказва именно чрез делата си като политик, чрез действията и решенията, които е вземал на своя пост. Не съществува друг начин, по който да оценим качествата на политиците освен работата им като политици. 
 
При Трайчо обаче това е невъзможно, защото той не е политик. Той е в политиката по волята на Прокопиев, поредният назначен от него министър, а сега и кандидат за президент. Трайчо Трайков участва в тези избори, само защото на Прокопиев му е нужно лице за новия политически проект, с който на другите избори пак да вкара депутати в парламента и да седне на държавната трапеза. Радан Кънев е износен и не става, Христо Иванов също приключи, останалите от хранилката на олигарха не са толкова известни и подготвени за избори, те са предимно клакьори. Трайчо е най-доброто, с което Прокопиев разполага. А той знае, неговият бизнес се храни от държавата, без хора във властта е обречен. 
 
Спокойно може да наричате този кандидат за президент Трайчо Прокопиев. Не е грешка.
 
Георги Петков за Хипотези
Снимка: "Банкеръ"