През 2022 година бяхме в примката на коварна болест – COVID-19, но не само на нея. Те отнеха на България и на света много хора. Едни ги почетохме, други пренебрегнахме, за трети дори не допускахме, че ги има.

Следите, които оставиха, обаче са още топли и има хора, които си спомнят за тях, за загубата. Тя не е само лична, тя е за обществото. Разказваме една история за човек, който уви вече не можем да срещнем, пише Sofia24.bg.

Милена - както и досега я наричаме: "Нашата МиленКа" - се родила напълно сляпа в китния Казанлък. Дългите години опити за лечение на зрението й не довели до нищо. Завършва училището за слепи в София, след това СУ "Св.св. Климент Охридски" - специалност българска филология с втори език руски. Великолепно изпълняваше песните на Вл. Висоцки, писани за Марина Влади.

На едно събиране на любители на литературата двамина се скараха на някаква тема и се стигна почти до бой. Тогава Милена рече: "Може ли някой да ме заведе до пианото?" И изпя две свои песни, а което потуши конфликта до "нула" (онези двамата повече не си отвориха устата).

Така открихме един самороден творец на брилянтни стихове и музика, а песните си изпяваше сама на концертите, организирани след този случай - "Вход свободен" осигуряваше препълнени салони и правостящи по пътеките между редовете.

До страшната 2020, и ето - Нашата Миленка я няма вече. Останаха песните й на демо-записи. Опити за контакти имаше и към Българската консерватория, и към Средното музикално училище - предлагахме правата безплатно, но ни отсвириха без капка интерес. Чалгата у нас се оказа непобедима дори в институции, където по принцип не трябва да я има... И ето - от единствения останал дигитален запис, подарен ми от майката на Милена на помена "40 дни", направих този клип - YouTube стори останалото: получихме писма от далечни страни, като Казахстан например. А тук, у нас, заедно с Милена ще потънат в реката на забравата и прекрасните й песни за любовта и пролетта, за лятото и щурчето, за неведимия Малък Принц...

Текстът и музиката - на сляпородената Милена. Тя пее и сама си акомпанира на пианото. Отиде си завинаги от нас съвсем в началото на пандемията. Светла й памет! Клипът е правен от мен, за да остане нещичко от нея в този вече глух за красотата свят. Майка й живее в Казанлък.

По нейни песни има интегрирано създадена пиеса "Невидимото", която след неуспешен опит да бъде присвоена от родно радио и наритана от нашенски (разбирай "шуробаджанашки") конкурс за съвременна пиеса потъна в забрава в моя компютър...