Много от по-възрастните, със сигурност помнят, че в България са се отглеждали копринени буби. Каква е историята на този отрасъл и по-конкретно неговият дял в България. Научете повече за историята на този тип дейност по света и как той бива пренесен и доразвит в България, пише Poznanieto.bg.

История на бубарството

Родината на коприната и копринените буби е Китай. Още в древни времена , те успяват да развият този отрасъл и да го направят един от техните най-печеливши. Тъй като е било наистина доходоносно, в Китайската империя то се дава само на най-привилегированите семейства, които налагат монопол върху дейността. Изнасянето на копринени буби извън границите на империята се е наказвало със смърт.

Император Юстиниан успява през 550 година чрез двама персийски монаси да открадне ларви на копринените буби и да разпространи тази дейност и в Източната империя. Така това занятие попада и в ръцете на българите, обитаващи земите на Византия.

Бубарството в България

Нямаме много информация за тази дейност по време на Средновековието, но вече в Османската империя почват да се появяват първите писмени сведения, че българите са се занимавали с тази дейност. За да може да има развито бубарство е необходимо отглеждането на черничеви дървета – техните листа служат за храна на ларвите.

1500 лв. Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com

Поради подходящите климатични условия, още преди няколко века това се е случвало в района на Хасково. Знае се, че българите от този район са продавали пашкулите на търговци от Одрин и Солун. След Освобождението, бубарството продължава своето развитие.

То се засилва най-вече след края на Първата световна война. След като Свиленград се връща в територията на България, това стимулира създаването на подходящата промишленост за обработка на копринените нишки.

Свиленград е един от центровете за бубарство още в рамките на 19 век. В периода 1835-1865 има сериозна болест по копринените буби в Италия и Франция и това води до пренасочването на търсенето към Османската империя. Това стимулира жителите на Свиленград да се занимават с тази дейност и тя се превръща в основе поминък за хората в региона.

През първата половина на 20 век, по-конкретно 30-те години, тази промишленост се концентрира в 3 големи града – Свиленград, Харманли и Хасково. Така се създава основа за много успешна индустрия

Бубарството след 1944 година

До 1990 година, България е заемала първо място в Европа по производство на пашкули и естествена коприна – около 1,5 млн килограма сурови пашкули. Дори заемаме почетното 3-то място в света по произвоство. След промените от 1944 година, индустрията в тази сфера е доразвита. До 1990 година има налични следните фабрики:

  1. Свилоточна фабрика в град Хасково
  2. Копринотъкачни фабрики в Свиленград, Враца, Хасково, Русе и София

Както виждаме от представените данни, процесът е сило доразвит и бива разпространен в цялата страна, а не само в Свиленград и Хасково. До промените, държавата е финансирала до 90% от себестойността на сухите пашкули + още допълнителни стимули за бубарите. Това създава възможност за всяко земеделско семейство, което се намира в регион с големи черничеви масиви, да има възможност да отглежда копринени буби, които след това да бъдат изкупувани от държавата.

По този начин се дава възможност на хората в тези региони да си докарват допълнителни доходи и ги стимулират да не променят своето местообитание. Трябва да се отбележи и създаването на Научен център по бубарство във Враца, който служи за развитието и продължаването на този тип биоземеделие.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук