От пенсионерите Димитранка и Петър Витанови идва онзи здрав оптимизъм, присъщ на хора, живеещи цял живот сред природата, в грижа за домашните животни, в работа по двора и градината. Те са винаги приветливи, ведри и весели хора, готови да ти разкажат най-забавните епизоди от живота си на село сред козите, които отглеждат. 

Възрастните фермери предлагат от своето сирене и кисело мляко, произведено в козефермата им в село Бързия, община Берковица, област Монтана. Там е и тяхната козеферма, в която освен Димитранка и Петър, работят синът им Димитър, снахата Вергиния, внуците Дарина и младият Петър, взел името на дядо си - три поколения животновъди.

На фермерския пазар при земеделското министерство всяка сряда сергията им е грижливо подредена с тяхното чудесно на вкус бяло саламурено козе сирене, прясно и подквасено кисело мляко, извара. След като ме покани да седна на столче до нея, Димитранка започва сладкодумно да ми разказва за своите над сто козички с три козела - Райчо, Киро и Боян

Райчо е нов в стадото, сега опознава козите. Боян е още тийнейджър, следващото лято е негов ред да става баща. А пък Киро е най-плодовитият, горд татко на многобройно поколение. Козите от стадото са доста плодовити. Раждат най-често по две ярета, повечето по три, а миналата пролет една коза родила четири. И всичките успели да ги изхранят с биберони и шишета, за да оцелеят и пораснат. Затова прирастът към стадото е голям, доволна е Димитранка. 

- Събираме към сто литра козе мляко на ден. Имаме си мандра, аз правя киселото мляко, синът ми е майстор на кашкавала, а дядо Петър прави сиренето. Той е и касапин, предлагаме ярета чисто тегло. 

Хората идват до тяхното стопанство и си купуват от прясната млечна продукция и месото. Регистрирани са по Наредба 26 на МЗХГ и предлагат превъзходно козе сирене, кашкавал и кисело мляко от района на Берковица. Всички работят задружно във фермата, но както се трудят здраво, така и заедно празнуват празниците на Бързия и своите лични и фамилни тържества.

На Голяма Богородица, по стар стил на 28 август, събрали над 20 човека у дома - роднини, съседи, приятели, гости, около подредена според обредния смисъл на празника богата трапеза. Тук на почетно място били омесената домашна питка, сиренето, кашкавалът, домашно производство, от бурето бяло и червено вино, вкусните плодове от градината. В семейството се спазват празниците и се почитат традициите. Голям събор на селото се чества на този ден. Прави се курбан, гостуват творчески групи за народни песни и танци и други изпълнители от близките села. 

Веселбата тече по цял ден, от четвъртък до неделя, с много музика, песни и танци Свири задължително духовата музика. 

- Съборът на селото е на 28 август, Успение Богородично, по стар стил, тогава читалището организира голям празник. Село Бързия не е малко, има към 1800 жители. Някога са били над 3 хиляди. Днес има работа в трите електроцентрали, в двете дърводелски работилници, едната за груба обработка на дървесината, другата за мебели. Има и още двама животновъди, които отглеждат животни предимно за месо.

До дядо Петър на сергията застава и третото поред поколение - внукът Петър

Справят се някак, но и се тревожат, че гората наоколо се изсича масово - подхваща Петър Витанов. - Нашето горско стопанство е към Лесотехническия институт в София, идват студенти на обучение, но им трябват и пари. А гората е поминъкът за мнозина от селото. Ние разчитаме на отглеждането на кози. Обичам да си седна на прясно сирене с домати и чесън или на ракийка с мезе от кисело козе мляко - споделя още дядо Петър. - Гледаме си и градинка за дамазлък, имам още и овощна градина с около 50 ябълкови дръвчета от различни сортове, зреят по различно време - от Петровден до късно есента.

В Бързия има лековита минерална вода. Откриха я със сонди през 1978 г. Изследваха я, разбраха, че е много лековита за опорно-двигателната система и за неврологични заболявания. Отначало направиха общинска баня, идваха хора да се лекуват. Но след промените я закриха. Сега минералната вода се бутилира и предлага в заведенията, виждам, че масово се продава - обяснява дядо Петър. 

Той работил 45 години като шофьор, а Димитранка е икономист, била главен счетоводител на общината. 

До най-възрастните Витанови, до баща им Димитър са и децата им - младият Петър е 15-годишен и внучката Дарина на 11 г. Те също помагат, включват се във всяка дейност на фермата. 

- В селото имаме училище до 7 клас, но нашите деца живеят в Берковица - разказва Димитранка. - Често минава автобус, идват всеки ден при нас в село Бързия да помагат. Имаме голям двор с къща, а над нас е Балканът, много е красиво и внушително - греят очите на стопанката. - Козите ни пасат горе в планината с пастир, вечер се прибират. А през зимата са на ясла. Като дойдат наведнъж много ярета, успяваме да ги дохранваме с шишета, козелът Киро ни е доста породист. Имаме кози от три-четири породи - бели, шарени, едните са бежови на петна, като сърнета. Имаме рогати, но повечето са шути, без рога. Синът ми Димитър е на 42 г., изцяло е зает със стопанството. Снахата Вергиния е от село Петко Каравелово, Великотърновско. Там са отглеждали стока, тя знае как се гледат животни и много ни помага.

Животновъдството е в кръвта на фамилия Витанови. 

Петър се понаучил още като дете от двамата си дядовци, които били животновъди

Пасищата му днес са около 220 дка общинска земя и под аренда, за които се грижи - почиства, коси, за да имат добра паша за животните. Той споделя, че му е трудно, защото няма работна ръка, въпреки че в селото има безработица. Но повечето хора разчитат на социалните помощи, никой не иска да се хване на работа. Свикнали са да разчитат на държавата. Затова във фермата му помага синът, икономист, взимат и един пенсионер за пастир на стадото кози

От почти всичкото мляко се приготвя сирене. Двамата пенсионери се радват вече на свои дългогодишни клиенти. Имат си постоянни почитатели, които идват във фермата, купуват цели кофи със сирене или с прясно мляко. 

Петър е разположил козефермата си в старата сграда на бившето ТКЗС, а през последните години постоянно я разширява. Строи допълнителни сгради към нея, опитва се да разгърне още стопанството си. С работата се справят, но липсват пазари. 

А сиренето им е много хубаво, качествено, чисто, в него има само козе мляко, мая и сол, нищо допълнително, споделят животновъдите.

През миналата зима Димитранка се срещнала с коронавируса, но казва, че изпила към сто литра прясно, неварено козе мляко и оздравяла напълно. Лекарите потвърдили, че това й е помогнало да се справи с последствията. Няма по-силно от природата, убедени са Димитранка и Петър.

Христо КИРИЛОВ