Актьорът, който разплаква и до днес с ролята си на Петко Киряков в стария български сериал “Капитан Петко войвода”, Васил Михайлов навърши 82 години. Месеци наред той бе потънал в скръб. Синът на големия български актьор - журналистът Александър Михайлов, почина на 55-годишна възраст след тежко боледуване. Александър беше дългогодишен водещ на предавания за култура в програма “Христо Ботев” на Националното радио, куклен режисьор, автор на детски пиеси и един от запомнящите се гласове на БНР.
Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш. Култовият актьор става член на БКП още на 19-годишна възраст. Работил като шлосер-матричар в завод “Светлина”, Стара Загора. През 1964 г. завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

И веднага го назначават за директор в Хасковския драматичен театър. Известен с много роли в българския театър и кино, както и със знаковия образ на Капитан Петко войвода, той показа, че всеки българин трябва да помни корените си, да се гордее с бита и традициите на народа си и никога да не забравя българския дух.

Снимал се е в още 85 филма, които заедно с Григор Вачков и Стефан Данаилов го нареждат в златната тройка на българското кино. “С дъх на бадеми”, “По дирята на безследно изчезналите”, “Хан Аспарух”, “Златният век”, “Дом за нашите деца”, “Маргарит и Маргарита” са само шепа заглавия от безкрайно дългата му филмография. Театралите пък не могат да забравят неговия Дантон в спектакъла на Анджей Вайда. Казва, че Вайда работи като с китайска игла. Толерира актьора и той се хвърля с всички сили и умения. После Вайда го н амества, а актьорът живее със самочувствието, че сам е направил всичко. Ако режисьорът ми позволи - признава Васил Михайлов, - обичам да работя, леко глезейки се. Това ми създава самочувствие и радост. Заветът към младите, вечно бързащи хора е да им припомним кои сме ние и от къде идваме, коментира Васил Михайлов.

Мразя доносниците и тия, които се отказват от идеите си - ренегатите. След 10 ноември не изневери на левите си убеждения, подобно на мнозина свои колеги, и бе избран за народен представител във Великото народно събрание. Заедно с Нешка Робева, и покойните владика Панкратий и Светлин Русев, Васил Михайлов се отказва от високата си депутатска заплата с мотива, че продължава да работи в професионалната си сфера.



Възмущава се, че има политици, които са сменяли по две-три партии. Когато бил депутат, избирателите му казвали: “Дай една снимка, че повече няма да те видим!”, спомни си с тъга Васил Михайлов и добави, че те са искали само път и вода. Сети се и за едно негово изказване като политик, което било манипулирано по телевизията и му се обадили хора от чужбина да го питат защо говори глупости. И на мен са ми предлагали да съм министър. 

Не ни трябва министър на културата - на нас ни трябват поне 2 на сто от бюджета за култура.

Големият майстор започнал професионалния си път като шлосер пети разряд. Вземал по 600-700 лв., докато в театъра няколко години вземал по 80 лева. В армейския театър е бил волнонаемен, после военен служител. И вместо да се пенсионира като генерал-майор на 40 години, излиза в пенсия като цивилен служител. 

Всеки си има Бог и любов, каза Михайлов, цитирайки Казандзакис, и изказа съжаление, че не е изиграл Зорба. Аз не съм се развеждал, казах на мойта жена, че я обичах, не го бях казвал от дълго време, допълни той. Човек не може без любов.

Характерният му бас, както казва самият актьор, се разпознава безпогрешно от хората и затова “струва скъпо”:
“Дебел глас ли ви трябва, или моят? Защото моят струва скъпо” - така се договарял с рекламодателите 
и поставял искане за процент от печалбата заради “тиражирането” на гласа си. Запознати припомнят, че за единствената си реплика “Събрахме се!” от култовата реклама на ловешка гроздова актьорът е получил от боса на избата Гриша Ганчев повече от завиден хонорар. 

Директният му маниер на общуване внушавал респект и не подлежал на опониране, затова колегите му от театъра често го молели да стане техен говорител пред шефовете, когато недоволствали от нещо, но не дръзвали да си го кажат. Самият той разкри, че е много влюбчив и въпреки преклонната си възраст бай Васко допреди няколко години правел всичко възможно да привлича млади жени.

Той едва не предал Богу дух, след като глътнал синьо хапче за полова мощ - вместо в пламенни прегръдки на млада дама Васил се озовал в спешния център на “Пирогов” с ускорен пулс и високо кръвно. Преди години, след сериозна агония, бай Васил заряза гаджето си - актрисата Деляна Хаджиянкова, и се завърна при законната си съпруга Гергана Михайлова, искайки прошка.



Авантюрата му с трийсетина години по-младата дама бе скандализирала театралните кръгове и най-вече трупата на “Армията”, където Михайлов се водеше на щат. Явно в крайна сметка съвестта е заглождила стария плейбой и не му е дала да заплюе дом и семейство. Романът на Деляна Хаджиянкова с Михайлов, на когото тя изцяло се отдаде за близо десетилетие, съсипа кариерата й на актриса, убедени са пък колеги на бившата любовна двойка.

 “Аз вече не съм в спортната мъжка възраст, макар че кръвта ми отчита кога една жена има искрено любопитство към мен - човешко или женско, и кога идва при мен по сметка, призна преди време Васил Михайлов. - Винаги деля тия неща. 

На 26 години бях директор - най-младият директор на театър, в Хасково. 

Имах осем актриси в театъра - все млади 

На втория ден, като обявих конфиденциален разговор с всеки поотделно, за да им кажа какво ще правим следващата година, почнаха да идват актрисите, облечени като за бал. Още тогава си казах: “Не, докато си мъж, няма да ставаш началник, защото ето какво става. А то не е сладко така”. 

Да припомним, Васил Михайлов отказа наградата “Икар”, която му присъди Съюзът на артистите “за изключителен принос към българския театър”. Той обаче прие връченото му от Румен Радев отличие за принос към културата.